МУЗИКАлно наследство: Едгар Варез

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Едгар Варез, 1910г., Wikimedia Commons

Едгар Виктор Ашил Шарл Варез е роден на 22 декември 1883 г. в Париж, Франция. Композитор, диригент и музикален новатор, той е сред най-влиятелните фигури в музиката на XX век. Наричан „един от бащите на електронната музика“, музикалната му философия се основава на идеята за звука като самостоятелен творчески материал и за музикалното пространство като отворена, динамична среда, а не като система, ограничена от традиционните правила. Въпреки че цялото творчество на Едгар Варез може да бъде изслушано за около три часа, той завинаги променя традиционните представи за композицията, като поставя в центъра на творчеството си звука, тембъра и ритъма.

Детството на Едгар Варез преминава във Франция и Италия, където проявява силен интерес към науката, математиката и инженерството – области, които по-късно намират отражение в музикалното му мислене. Учи в Schola Cantorum и Парижката консерватория. Въпреки солидното си образование той рано се дистанцира от традиционните композиционни похвати и започва да търси нов музикален език, основан на свободното движение на звуковите маси и необичайните темброви съчетания.

През 1915 г. Едгар Варез се установява в Съединените щати, където се превръща в една от водещите фигури на американския музикален авангард. През 1921 г. основава Международната гилдия на композиторите (International Composers' Guild), която представя произведения на най-смелите автори на своето време и се превръща във важна сцена за новата музика. Той активно насърчава изпълнението на съвременни произведения и защитава правото на композиторите да експериментират извън утвърдените естетически норми.

Сред най-значимите му творби са „Amériques“, „Arcana“, „Hyperprism“, „Intégrales“, „Ionisation“, „Déserts“ и „Poème électronique“. Особено място заема „Ionisation“ – първата значима концертна творба, написана почти изцяло за ансамбъл от ударни инструменти. С нея Едгар Варез показва, че ритъмът и тембърът могат да бъдат самостоятелни носители на музикалната идея, без да разчитат на традиционната мелодия и хармония.

През 1958 г. на Световното изложение в Брюксел прозвучава „Poème électronique“ – 8-минутно произведение, създадено специално за павилиона на Philips, проектиран от архитекта Льо Корбюзие. Композицията е мащабна, съчетаваща електронно генерирани и обработени звуци, пространствено разпределени чрез стотици високоговорители - повече от 350 бр. Този проект поставя нови стандарти в съчетаването на музика, архитектура и технологии и остава една от емблемите на електронното изкуство.

Макар приживе музиката му често да предизвиква противоречиви реакции, след Втората световна война влиянието на Едгар Варез непрекъснато нараства. Неговото творчество оказва силно въздействие и върху други изпълнители, сред които и Франк Запа, който неведнъж го определя като един от най-големите си творчески вдъхновители.

Едгар Варез умира на 6 ноември 1965 г. в Ню Йорк на 81-годишна възраст.