МУЗИКАлно наследство: Стайка Гьокова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Стайка Гьокова е родена на 7 септември 1930 г. в село Тастепе (днес Смолник), Карнобатско. Тя е сред най-големите имена в българския музикален фолклор и една от най-ярките изпълнителки на тракийската народна песен. Със своя характерен дълбок алтов глас, богат орнаментален стил и неподражаема емоционалност Стайка Гьокова се превръща в емблема на автентичната тракийска певческа традиция.

Стайка Гьокова расте в семейство на преселници от Чирпан, известно с певческите си традиции. Още като дете пее по седенки, сборове и семейни празници, а първите песни научава от бабите си и от баща си. Самата тя по-късно споделя, че именно от тях наследява любовта към народната песен и характерната красота на тракийските мелодични украшения.

През 1951 г. се явява на прослушване в Радио „София“ и впечатлява комисията със своя необикновен алтов глас. Това поставя началото на дългогодишната ѝ професионална кариера като солистка на Българското национално радио. През следващите десетилетия осъществява стотици звукозаписи и концерти, а сценичният ѝ път преминава през България, Европа, Азия и Африка. Работи с едни от най-изявените изпълнители и инструменталисти на своето време, сред които Йовчо Караиванов, Борис Машалов, Иван Шибилев и Петко Дачев, и участва в съставите „Наша песен“, „Българска песен“ и „Тракийска песен“.

Звукозаписното наследство на Стайка Гьокова е впечатляващо. В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват повече от 150 нейни записи, а фолклористите Елена Стоин и Михаил Букурещлиев дешифрират над 200 песни от репертоара ѝ за архива на Българската академия на науките. Повече от 40 грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове пазят нейното песенно богатство, превръщайки го в достояние на следващите поколения.

Особено място в творчеството ѝ заемат бавните тракийски песни, в които нейният широк и плътен алтов тембър разкрива цялото богатство на традиционната орнаментика. Самата певица често казва, че „песенният извор е дълбок и не ще пресъхне“ – убеждение, което следва през целия си живот и предава на младите изпълнители. Нейният репертоар наброява близо 300 народни песни, сред които емблематични образци като „Липса на Стоян булчето“, „Йордан Величка думаше“, „Аврам Зорница думаше“, „Турците дялба делили“, „Разширило сей небето“, „Изкачил ми сей млад Стефан“, „Слънце ле мило“ и десетки други песни от тракийската фолклорна традиция.

За изключителния си принос към българската култура Стайка Гьокова е удостоена с редица престижни отличия, сред които „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и статуетката „Нестинарка“ за принос към музикалната традиция на Тракия. В нейна чест Община Карнобат учредява Националния конкурс „С песните на Стайка Гьокова“, който открива и насърчава млади изпълнители на тракийски фолклор. По повод 90-годишнината ѝ излиза песнопойката „Пее Стайка Гьокова“, която включва нотирани песни от нейния репертоар и моменти от живота ѝ.

Стайка Гьокова умира на 14 юли 2021 г. на 90-годишна възраст в град София. МУЗИКАлното ѝ наследство е със запазени авторски права и до днес. 

Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.