Същност на авторското право

1

Какви са неимуществените и имуществените права на авторите?

Неимуществените или още морални права са описани в чл. 15, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и включват правата на автора:
1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

Имуществените или още материални права включват правото на възнаграждение на автора за всеки вид използване и за всяко поредно използване на неговото произведение (чл. 19, ЗАПСП) и са описани в чл. 18 от ЗАПСП:
Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. предаването и препредаването на произведението по кабел;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

2

Каква защита има авторското право в България?

Авторското право е обект на гражданскоправна, наказателноправна и административноправна защита.

1) Административноправна защита
Законът за авторското право и сродните му права предвижда административноправна защита при нарушения за авторското право. Наказва се ползването на произведения без разрешение. Санкциите са от 2 000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 30 000 лв. за всяко следващо, ако е осъществено в рамките на една година от първото. Контролът се осъществява от Министерство на културата със съдействието на органите на Министерство на вътрешните работи.

2) Наказателноправна защита
Според Наказателния кодекс са наказуеми. три деяния в областта на авторското право. Това са плагиатството, контрафакцията и натрапеното съавторство.
1. Контрафакцията (неразрешено използване) – съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс – „който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право“ се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева. Това наказание може да бъде и по-сериозно, ако е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици. Тогава то е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.
2. Плагиатството – съгласно чл. 173 от Наказателния кодекс „който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание“.
3. Натрапеното съавторство визира случаите, при които някой „злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване“ (чл. 174 от Наказателния кодекс). Тогава извършителят се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

3) Гражданскоправна защита
Чрез гражданскоправната защита правоносителите сами могат да се обърнат към съда. Исковете могат да бъдат за:
► обезщетение за причинени вреди;
► преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която съставлява неправомерно използване;
► изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението;
► изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
► предаване на ищеца на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението.

3

Каква е разликата между авторското право и сродните му права?

Българският закон изброява в чл. 72 носителите на права, сродни на авторското:
1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.
Важно е са знае, че законът изрично посочва: „Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права“.
Сродните права съществуват в българското законодателство от 1993 г. с приемането на сегадействащия Закон за авторското право и сродните му права. Международно тези права са регламентирани през 1961 г. с подписване на Римската конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации.