Cisac Biem

Musicautor

На 12 април, 2014 г. на 81-годишна възраст почина обичаният български композитор Борис Карадимчев.

 

Поклон пред светлата му памет!

 

***

 

Борис Карадимчев

 Борис Карадимчев посвещава на музиката целия си живот. Роденият на 30 март 1933 година в Ямбол композитор завършва консерваторията и три години учи композиция при Панчо Валдигеров. Първите свои пиеси за цигулка написва като студент. Нарича ги "Шест музикални картини".

От 1978 е художествен ръководител на Детска вокална група “Пим-пам”, за която пише десетки детски песни, добили широка популярност.

Карадимчев пише филмова, детска и забавна музика. Автор е на музика към 120 анимационни филма и повече от 40 игрални филма - "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име", както и на някои от вечните хитове на българската музика - над 300 популярни песни, сред които заглавия като "Бяла тишина", "Робинзон Крузо", "Хора и улици", "Нашият град" и "Циркът" на група Тангра и др.

Песента му “Бяла тишина” печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” (1967) и се превръща в евъргрийн. В края на 70-те и през 80-те години особено плодотворно е сътрудничеството му с групата "Тангра". Сред най-популярните му песни са "Времето е наше", "Отново е Коледа", "Рождество", "Алилуя" (Коледна пиеса). Носител е на редица награди: Сочи (1967), фестивала “Златният Орфей” (1967, 77, 79; нагр. за цялостно творчество, 1997) и др.

 

Българските творци ще генерират приходи от използването на тяхната музика в YouTube

 

МУЗИКАУТОР и YouTube сключиха споразумение

YouTube и българската организация за колективно управление на авторски права в музиката – МУЗИКАУТОР, сключиха договор за лицензиране, благодарение на който българските и международни творци – композитори, автори на текст и на аранжимент, ще генерират приходи от дигиталната платформа YouTube в България.

Авторите, които МУЗИКАУТОР представлява, вече ще получават възнаграждения за своите произведения и от гледанията в YouTube. Генерираните приходи ще се базират на рекламите, които текат преди, след и по време на видеата, качени на платформата.

„Щастливи сме от факта, че една от най-големите дигитални платформи стартира в България, с което потребителите получават още една възможност за легален достъп до музикално съдържание. С този нов източник на приход представляваните от МУЗИКАУТОР автори ще имат вече и икономическа полза от употребата на техните произведия в YouТube. Постигането на споразумение с YouТube е важна стъпка, която създава нови възможности за правоносителите“ – коментира изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР – Иван Димитров.


„Изключително доволни сме, че постигнахме споразумение с МУЗИКАУТОР и представляваните от оргазнизацията творци. Това ще благоприятства създаването на българско съдържание и ще даде възможност на авторите да получават възнаграждения от видеоклиповете им в YouTube“, кометира Гудрун Швепе, ръководител Стратегическо развитие, Лицензиране на музика, YouTube ЕМЕА. „Това е също една голяма победа за представителите наYouTube общността, за които слушането на музика и откриването на нови артисти в YouTube е важна част от онлайн преживяването.“

„Днес сме се събрали, за да дадем началото на една позитивна кампания на МУЗИКАУТОР. Така Ясен Козев, председател на Управителния съвет на Музикаутор, откри днес пресконференцията, организирана от сдружението.


По думите на изпълнителния директор на МУЗИКАУТОР - Иван Димитров, кампанията си поставя три основни цели – да се подкрепи държавата с експертиза, да се насърчат авторите, за да творят в България и да получават адекватно заплащане за своя труд, и да се докаже, че тук може да се създаде механизъм за защита на музикалното съдържание, който да бъде адекватен и реципрочен на световния.

„Кампанията ще бъде обвързана с това да получаваме и препращаме сигнали за нарушения, подадени от ползватели, автори и обикновените граждани“, каза още Димитров. „Ще се опитаме тези сигнали да бъдат транспонирани в законодателството, защото те ще дадат една база и мотивация за институциите да променят регламентите, по който работят. Освен това те ще насърчат самите автори да произвеждат повече съдържание“, допълни Димитров.
По думите на председателя на Управителния съвет на МУЗИКАУТОР - Ясен Козев, идеята е да се създаде един открит форум.
Сигнали ще могат да се подават на имейл адрес – signali@musicautor.оrg.

 

Пресконференция на МузикауторСпоред Димитров, през последните няколко месеца в България се наблюдава законодателно раздвижване, което синхронизира българското законодателство с позитивни европейски практики. По думите му, това се налага по няколко причини, сред които е и „Списък 301” на американското правителство. „Той поставя България в една негативна класация по отношение на защитата на интелектуалната собственост и в частност авторските права. Това провокира националните институции – Народното събрание и Министерството на културата да търсят различни форми за промяна на тази негативна тенденция.”, заяви Димитров.


С последните промени в Закона за авторското право и сродните му права МУЗИКАУТОР беше легитимирана като единствена организация, която има правото да събира възнаграждения за авторите от публично изпълнение на музика. Това е важно за представителите на бизнеса, за да не се подвеждат от нелегитимни организации. „Един от важните акценти днес е да обясним на ползвателя, че когато плаща авторски начисления на организацията ЕАЗИПА (Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права), той всъщност не се обръща към правилния адресат и тези пари не отиват за българския автор, според текстовете в закона”, заяви Иван Димитров.


Участниците в пресконференцията коментираха и наскоро сключения договор с МУЗИКАУТОР и YouTube, благодарение на който български и международни композитори, автори на текст и аранжори ще генерират приходи от платформата и в България. Генерираните приходи за авторите ще са определен процент от  приходите от реклами, които текат преди, след и по време на видеоклиповете, публикувани в платформата.


„Това, че ние сме сключили договор с YouТube, означава, че ние сме припознати като международен партньор. Това, че ние сме сключили договор със Столична община при провеждането на концерти на нейна територия да се съблюдава спазването на авторско право, предполага, че институциите гледат на нас като на упълномощената организация да събира пари от концерти. В този ред на мисли е важно да се подчертае – МУЗИКАУТОР е единствената организация и договори следва да се сключват с нея“, заяви Димитров.
По темата говори и Магдалена Сотирова, управленчески партньор и съдружник в „Монте мюзик”. По думите ѝ порочна практика е общини в България, в договорите си, да задължават изпълнителите лично да изчистят авторските права. „За съжаление, много наши колеги не са запознати със своите права и се подписват под този договор. Не е редно държавата и представляващите я да се опитват да избегнат нещо, което е регламентирано в закона. Браво на Столична община, дано да я последват повече общини”, каза още Сотирова.


Освен институционално, МУЗИКАУТОР подкрепя авторите и финансово. „В момента тече сесия на Културния фонд на дружеството, по линия на която авторите могат да кандидатстват за финансиране на своите проекти“ – заяви Гергана Турийска. Освен това, възрастните членове на сдружението могат да се възползват от подпомагането, което предлага културния фонд на МУЗИКАУТОР, допълни Кирил Маричков.


„В рамките на кампанията, на 23 април смятаме да организираме Ден на отворени врати в МУЗИКАУТОР", заяви Стоян Михалев. В Световния ден на авторското право експертите от МУЗИКАУТОР ще са на разположение  и ще отговарят на въпросите на младите таланти, на бизнеса и медиите. По този начин МУЗИКАУТОР ще демонстрира, че помага за информираността на обществото и повишава чувствителността на хората към проблемите на авторите.



ЕАЗИПА няма право да събира пари за авторски и сродни права от медии, кабелни и сателитни оператори, както и от търговски обекти, осъществяващи публично изпълнение на музика

 

Приетите от народните предстaвители на 28 февруари 2014 г. изменения в Закона за авторското право и сродните му права влязоха в сила на 12 март 2014 г. Промените внесоха законодателна яснота при процедурата за регистрация и пререгистрация на оргазнизациите за колективно управление на права (ОКУП), като ограничиха условията за съществуване на непрозрачни практики и действия на ръба на закона при управлението на авторски и сродни права в музиката.

Собствениците на търговски обекти и организаторите на концерти трябва да са наясно, че според Закона за авторското право и сродните му права, Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА) категорично няма правомощията да управлява авторски и сродни права за публично изпълнение на музикални произведения. Незаконно е ЕАЗИПА да събира възнаграждения от организаторите на концерти, както и от заведения за хранене, барове, хотели, магазини и други търговски обекти за музиката, която звучи в тях. По същия начин,  няма как радиостанции и телевизии, в чиито програми звучи основно музика от репертоара на МУЗИКАУТОР, да уредят правата за ефирно излъчване или предаване по кабел/сателит чрез организацията ЕАЗИПА. Законът вече е пределно ясен по този въпрос. Досега ЕАЗИПА продължаваше да извършва подобна дейност, защото се възползваше от висящата процедура по регистрацията й като ОКУП и обжалваше напълно резонния и мотивиран отказ, получен от министъра на културата.

Санкциите, предвидени от закона, за организация, която упражнява дейност по колективно управление на авторски или сродни на тях права, извън обхвата на  издаденото й от министъра на културата удостоверение, са в размер от две хиляди до двадесет хиляди лв. Тези ползватели, които вече имат договор с ЕАЗИПА, трябва да знаят, че не са изрядни от законова гледна точка и също подлежат на санкция.

За да бъдат спокойни, че са уредили законовите си задължения за авторските права на музиката, която използват в обектите си, ползвателите трябва да имат сключен договор с МУЗИКАУТОР. Чрез този договор те не само ще спазят закона, но ще имат и пълната сигурност, че възнагражденията ще бъдат коректно изплатени към правоносителите.

Приетите от народните предстaвители на 28 февруари 2014 г. изменения в Закона за авторското право и сродните му права влязоха в сила днес.  

С промените и допълненията на текстовете от чл. 40б в ЗАПСП се отстраняват съществуващите до момента условия за непрозрачни практики при регистрацията и пререгистрация на дружества за колективно управление на авторски и сродни права.

Към чл. 27 от Закона се добавя нова алинея, според коятото при музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът за закрила на авторските права изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.

С приетите промени на ЗАПСП се удължава срокът на закрила на правата на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи от 50 на 70 години. В случай, че на изпълнението е направен звукозапис, който е законно публикуван или съобщен на публиката в рамките на петдесетгодишния срок, времетраенето на правото продължава 70 години от това събитие, а ако са настъпили и двете – от това, което е настъпило по-рано.