Ирина Декова: Когато думите се превърнат в глас на училището
Как се създава училищен химн, който остава за поколения напред
В навечерието на избора на училищните химни в петото издание на националната инициатива „Светилник 2025/2026: Че какво без песен е светът“, се връщаме към опита на творците, които вече са станали част от „Светилник”. Какво означава за един автор да създаде текст, който да се превърне в глас на цяла училищна общност? И как една песен надживява конкретния момент, за да остане вътрешен ориентир за поколения напред?
По тези теми разговаряме с Ирина Декова – автор на текста на училищния химн „Повярвай, че можеш“ на Средно училище „Епископ Константин Преславски“ – гр. Бургас, създаден в рамките на четвъртото издание на инициативата „Светилник 2024/2025: Музика – лъчи“. Тя споделя своята гледна точка как се намира балансът между поезията, посланието и езика на децата.
Как подхождате, когато става въпрос за химн на училище – какво е характерно за създаването на подходящ текст към тази музикална форма?
За мен най-важното беше текстът да носи гордост, но и да звучи така, че едно дете да може да се припознае в него. Химнът на едно училище е много повече от текст в рими – той трябва да носи дълбоки послания, които да вдъхновяват и обединяват.
Кое е най-отличителното в делото и ценностите на патрона, което искахте да бъде предадено във вашето произведение?
В четвъртото издание бяхме избрани за творчески екип на училище с патрон Константин Преславски. Той ме вдъхнови с мисията си на просветител, който вярва в силата на знанието да променя съдбата на човека. Исках този завет – че „повярваш ли, можеш“ – да звучи не просто като лозунг, а като вътрешна сила, която тръгва от училището и остава в душата на всяко дете и през целия му живот.
В какво според Вас се крие силата на училищния химн – какво може да даде една песен на учениците и техните учители?
Химнът цели да даде усещане за принадлежност и отправна точка. Вярвам, че една добре написана училищна песен може да остане с учениците за цял живот, като част от вътрешния им глас – да им напомня откъде са тръгнали и кой е правилният път.
Какво според Вас обединява всички в инициативата „Светилник”?
Музиката е може би най-човешкият език – тя не обяснява, а докосва директно душата на човека. Особено сега, в ерата на изкуствения интелект, когато всичко може да бъде симулирано, музиката остава едно от малкото неща, които разкриват истинското и докосват присъщо човешкото – емоцията, душата. Когато едно дете запее училищния химн, то не изпълнява просто песен – то влиза в една човешка общност, в принадлежност, в традиция.
Предложенията за химни на творческите екипи в петото издание „Светилник 2025-2026: Че какво без песен е светът” вече се разглеждат от училищата. МУЗИКАУТОР очаква мотивираните решения на училищните групи до 23 януари.
На 26 януари 2026 г. ще станат ясни кои творчески екипи ще сътворят училищните химни за 8 училища от 10-те училища в петото издание на инициативата. Последните две са Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ – гр. Русе и Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. Бургас. Това са творчески училища, в които децата сами ще напишат химни, а “Светилник” ще ги подкрепи със създаване на видеоклипове към тях и ще станат част от Празничния концерт за малки и големи, на който се представят премиерно клиповете към химните, както самите музикални творби и се закрива изданието.
