МУЗИКАлно наследство: Емили Дикинсън

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката.

Снимка: Дагеротип на Емили Дикинсън, колеж Амхърст, около 1847 г., Wikimedia Commons

Емили Елизабет Дикинсън е родена на 10 декември 1830 г. в град Амхърст, щата Масачузетс, САЩ. Известна като една от най-великите американски поетеси, нейното творчество оказва силно влияние и върху света на музиката. Стихове ѝ, отличаващи се с дълбока емоционалност и необичайна поетична форма, вдъхновяват автори от различни музикални жанрове.

Емили Дикинсън е от уважавано и заможно семейство и израства като общителна девойка, леко рижава, с очи (по нейни думи) като „вишновката в чашата на госта”. Завършва образованието си Амхърстката академия в родния си град, основана от прадядо ѝ, а по-късно учи за кратко в колежа „Маунт Холиоук“.  Майка ѝ е затворена и сдържана жена, която се занимава предимно с градинарство и домакинство, а баща ѝ е виден адвокат и конгресмен, твърде зает с обществени дела. Общува предимно с брат си Остин и сестра си Лавиния, дружелюбна е към децата, особено съседските, както и към някои приятели на баща си.

Около 1860 г. Емили Дикинсън се самоизолира, води затворен начин на живот, носи само бяло облекло, а в последните си години почти не напуска дома си. В едно свое писмо тя дори заявява: „Не пресичам границите на бащините си земи, за да отида в която и да е къща или град“. Превръща се в ексцентрична личност, отшелница, а съгражданите ѝ измислят прозвището – „Митът от Амхърст“. Всъщност е била известна повече като градинар, отколкото като поетеса, заради разкошните градини на семейното имение. Събира колекция от пресовани растения в хербарий от шестдесет и шест страници, подвързан с кожа, а стихотворенията си записва на каквото й попадне под ръка – на гърба на сметки или използвани опаковки.

Емили Дикинсън почти не търси литературна слава. През 1862 г. изпраща свои стихове на известния литературен критик- полковник Томас Уентуърт Хигинсън, сътрудник на списание „Атлантик”, с молба да прецени „Има ли живот в моите стихове?“. Макар да разпознава оригиналността на творбите ѝ, той ги критикува за необичайния им стил, ритъм и пунктуация и я насърчава да ги преработи. Тя учтиво изслушва съветите му, но отказва да ги промени. Стихотворенията ѝ са без заглавия, с граматични неточности, непълни рими, тирета и главни букви. Приживе успява да публикува едва десетина стихотворения, повечето от които са редактирани без нейното съгласие, за да бъдат съобразени с литературните норми на времето.

След смъртта ѝ сестра ѝ Лавиния Дикинсън открива повече от 1800 нейни стихотворения, съхранявани в ръкописи. Въпреки изричното желание на поетесата те да бъдат унищожени, Лавиния Дикинсън, заедно с Томас Хигинсън и Мейбъл Лумис Тод, подготвя първото издание на нейните стихове. Книгата, отпечатана през 1890 г. в 500 екземпляра, се превръща в неочакван успех и поставя началото на световното й признание. „Стихове от Емили Дикинсън“ има 11 издания и огромен успех. През 1945 г. излизат последните й 666 стихотворения, дотогава неизвестни , а през 1955 г. се появява пълното тритомно издание на стиховете ѝ – Харвардското академично издание с всички варианти и с оригиналната пунктуация. През 1958 г. излиза и пълното тритомно издание на писмата ѝ.

Универсалните теми за живота, смъртта, надеждата, любовта и човешката душевност правят поезията на Емили Дикинсън изключително близка до музикалния език. Сред първите композитори, които създават песни по нейни стихове, е американецът Аарон Копланд. Неговият вокален цикъл Twelve Poems of Emily Dickinson (1950) се счита за едно от най-значимите музикални произведения, вдъхновени от поезията ѝ. По-късно стиховете й са интерпретирани и от Самюъл Барбър, Норман Дело Джойо, Джон Адамс, Андре Превен, Лори Лейтман и десетки други композитори. Днес съществуват над две хиляди музикални произведения, написани по нейни текстове – от камерни песни и хорова музика до съвременни джаз и поп интерпретации.

Сред най-често използваните нейни стихотворения са Hope is the Thing with Feathers, Because I Could Not Stop for Death, I'm Nobody! Who Are You?, Wild Nights – Wild Nights! и A Bird Came Down the Walk. Любопитен факт е, че Емили Дикинсън сама е отбелязвала в ръкописите си към мелодията на кой църковен химн може да бъде изпят даден текст. Това се дължи на характерния ритъм на нейната поезия, който често съвпада с традиционния размер на протестантските химни.

Емили Дикинсън умира на 15 май 1886 г. в родния си град Амхърст, на 55-годишна възраст.

Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.