МУЗИКАлно наследство: Фела Кути
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Обложка на албума Fela Anikulapo-Kuti & Egypt '80* – Beasts Of No Nation, label Knitting Factory Records , Wikimedia Commons
Олуфела Олусегун Олудотун Рансом-Кути, известен като Фела Аникулапо Кути е роден на 15 октомври 1938 г. в Абеокута, Британска Нигерия. Африкански активист, музикант, мултиинструменталист и композитор, създател на стила афробийт – комбинация на западноафриканска музика с американски фънк и джаз. Легендарна фигура както в музиката, така и в борбата за човешки права, един от най-предизвикателните и харизматични музикални изпълнители в Африка, Фела Кути остава символ на съпротивата срещу корупцията и социалната несправедливост.
Фела Кути расте в семейството на нигерийския педагог, активист за правата на жените и социален реформатор Фунмилайо Рансом-Кути, а баща му Израел Олудотун Рансом-Кути е пастор, учител и първи президент на Нигерийския съюз на учителите, който силно вярва в обединяването на хората и преодоляването на етническите и регионалните разделения.
Фела Кути учи музика в колежа „Тринити“ в Лондон и започва кариерата си с изпълнения на джаз и хайлайф (ганайски стил музика). По време на свое пътуване в САЩ през 60 те години на миналия век се запознава с движението за граждански права и дейността на Мартин Лутър Кинг-младши, Анджела Дейвис, Джеси Джаксън и Малкълм Екс. Вдъхновен, Фела Кути създава стила „афробийт“ - „Афробийт“, комбинация от апала, фънк, джаз, хайлайф, салса, калипсо и традиционна музика йоруба, с дълги композиции, наситена с перкусии, духови секции, електрически кийборди и безкомпромисни текстове срещу властта.
Фела Кути основава групите Africa ’70 и по-късно Egypt ’80, с които записва над 50 албума. Негови емблематични произведения като „Zombie“, „Water No Get Enemy“, „Sorrow, Tears and Blood“, „Expensive Shit“, „Colonial Mentality“ и „Beasts of No Nation“ критикуват диктатурата, военния режим, полицейското насилие и западната намеса в африканските дела. Албумът „Beasts of No Nation“ е обвинения към нигерийското правителство, осъждане на военните престъпления срещу нигерийското население и заклеймява и апартейда; на корицата му президентът на САЩ Роналд Рейгън, министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър и президентът на Южна Африка Питер Вилем Бота са изобразени като чудовища с рога.
Животът на Фела Кути е също толкова ексцентричен и бунтарски, колкото и творчеството му – той превръща дома си в „Калакута Рипъблик“, обявява я за независима държава, изгражда собствена радиостанция и студио. Въпреки, че е преследван, арестуван и малтретиран от властите десетки пъти, той не прекратява дейността си и се превръща в културна икона за поколения африканци и музиканти по цял свят.
През 2009 г. музикалният лейбъл Knitting Factory Records (KFR) продуцира бродуейския мюзикъл „Фела!“. Историята демонстрира „смелостта и невероятното музикално майсторство“ на Кути, както и историята на неговия живот. Постановката има 11 номинации за награда „Тони“, като три от тях са за най-добри костюми, най-добър звук и най-добра хореография.
„Фела!“ се играе на Бродуей в продължение на 15 месеца и е продуциран от Шон „Джей Зи“ Картър и Уил и Джейда Пинкет-Смит. Представленията са посещавани от Дензъл Уошингтън, Мадона, Стинг, Спайк Лий, Кофи Анан и Мишел Обама.
Музиката на Фела Кути е била семплирана от различни хип-хоп музиканти като Бионсе, Миси Елиът, Джей Коул и Кание Уест. Биографията му служи за сценарий за няколко филма и постановки.
Фела Кути е смятан за бащата на съвременната африканска музика, а влиянието му се усеща в стилове като афропоп, афробийт 2.0 и хип-хоп. В класацията на списание Rolling Stone за „100-те най-велики артисти на всички времена“ и е поставен редом до икони като Боб Марли и Джон Ленън.
Фела Кути умира на 2 август 1997 г. на 58-годишна възраст в Лагос, Нигерия.
