МУЗИКАлно наследство: Филип Кутев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Филип Кутев, Съюз на българските композитори ,www.ubc-bg.com 

Филип Кутев Тенев е роден на 13 юни 1903 г. в Айтос. Наричан „бащата на българската професионална народна музика“, той е композитор, аранжор, диригент, визионер и създател на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – институцията, която полага основите на сценичния фолклор у нас и издига българската народна музика до световно признание. Неговото авторско творчество се превръща в образец, претворявайки многообразието на традиционната българска култура чрез музикално-сценични форми, а днес НФА „Филип Кутев“ е наричан от мнозина „Съкровищница на традициите“. 

Филип Кутев е даровито дете с желание да стане художник. Дотолкова му се удава рисуването, че помага на учителя си в айтоското училище да изографиса църквата на съседното село. Увлича се и по музиката, в час свири с дървена свирка без клапи, подобна на флейта. След Балканската война в Айтос се настаняват бежанци от Беломорска Тракия и той остава запленен от техните носии, обичаи, диалект и песни. Среща с военен музикант запалва любопитството му към нотите, а случайно забравена цигулка от учител го провокира сам да разучи инструмента.  

Филип Кутев завършва музикално училище през 1926 г. и Педагогическия факултет на Консерваторията през 1930 г. Учи цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в ДМА (дн. НМA „Проф. П. Владигеров”) Ханс Кок. Поканен лично от маестро Георги Атанасов, работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки от поста Георги Шагунов – авторът на бойния марш „Един завет“. След това служи и в 6-и пехотен полк в София, в Школата за запасни офицери и във Военното училище.

В сърцето на Филип Кутев винаги на първо място е била народната песен. През 1951 г.  заедно със своята съпруга Мария Кутева и след като прослушват над 8000 кандидати от цялата страна,  основават Държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ), който по-късно носи неговото име – Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”. С идеята им да съберат, запишат, обработят и представят автентичния български фолклор на сцената, поставят началото на „народните хорове и ансамбли” в България. Ръководители са Филип Кутев, хореографът Маргарита Дикова, Иван Кавалджиев – диригент, и филолог – фолклористът Мария Кутева. Заедно успяват не само да прочетат народното, но и да го превърнат в изкуство.

Със съвременен подход и дълбоко уважение към традицията, Филип Кутев успява да създаде нов стил – полифонично обработен фолклор, който звучи актуално, но не губи своите корени. Под неговото ръководство ДАНПТ обикаля над 35 държави по целия свят – от Европа до Азия, от сцените на Париж до фестивалите в Япония в над 7 000 участия. Представленията са ярък пример за симбиоза между народна музика и професионално изкуство – с характерни тригласни женски хорови аранжименти, богат инструментален съпровод и танци, пресъздаващи живота и обредите на българина. На страниците на вестник „Ню Йорк Таймс“ през 1963 г. излиза статия за блестящото им представяне – „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“.

ДАНПТ се превръща и в престижна школа за певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори, а членовете, избирани лично от Филип Кутев, докато обикаля селата, допринасят за обогатяването на репертоара с характерния за родното си място уникален песенен фолклор. Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева – първите избрани солистки, Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Мария Войнова, Дора Момчева, Янка Танева, Надка Караджова, Недялка Керанова, Кунка Желязкова, Снежана Борисова са само част от неговата златна история.

Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той композира, запазвайки основната автентична мелодия, но съществено променяйки аранжимента, като смесва българската народна музика с класическа. Създава и над 80 авторски произведения, вдъхновени от народната песен, работи с изключителна прецизност върху всеки детайл – от вокалната техника до сценичното поведение. „Полегнала е Тудора“ (авторство заедно с Мария Кутева), „Лале ли си, зюмбюл ли си“,  „Вечерай, Радо“  „Бре Петруно“, „Ерген деда“, „Драгана и Славей“, „Димянинка”, „Прехвръкна птичка“, „Кажи, кажи, Ангьо“, „Планино, Стара планино“, „Притури се планината“, „Дай си, Васе, ръчицата“, „Димянинка“, „Ой, Калино, червена ябълко“, „Сватбарска ръченица“, „Трите пъти“, „Лисичето“ са някои от музикалните и сценични шедьоври в репертоара на ансамбъла. 

Със своя труд, отдаденост и творчески талант, Филип Кутев поставя българския фолклор на световната културна карта. Именно благодарение на него легендарния албум „Le Mystère des Voix Bulgares“ на Мистерия на българските гласове печели наградата „Грами“ и вдъхновява артисти като Кейт Буш, Джордж Харисън и Питър Гейбриъл.

Филип Кутев е автор и на вокални сюити – „Тракийска сюита”, „Среднородопска сюита”, „Лазарската сюита”, „Северозападна сюита”, „Сакарска сюита”; композира музиката към филмите „Под игото“ (1952 година), „Героите на Шипка“ (1955 година) и „Хитър Петър“ (1960 година); композира хорово-оркестрови произведения и камерна музика. 

Филип Кутев е създател и на Фолклорните празници „Славееви нощи“ в Айтос; на негово име е наречено създаденото през 1967 г. Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в град Котел – първото средно училище за български фолклорни песни и инструментална музика в Европа; носител е на множество родни и международни отличия; председател на Съюза на българските композитори в периода 1954 г.-1972 г.

Филип Кутев умира на 27 ноември 1982 г. на 79-годишна възраст в град София. МУЗИКАлното му наследство е със защитени авторски права и до днес. 

Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.