МУЗИКАлно наследство: Ли Инхай

Всяка седмица представяме интересна личност, оставила ярка следа в световната музикална култура.

Снимка: Ли Инхай, Wickimedia Commons

Ли Инхай (Li Yinghai, 黎英海) е роден през 1927 г. във Фушун, провинция Съчуан, Китай. Един от най-значимите китайски композитори, музикални теоретици и педагози на XX век, посветил живота си на развитието на китайската национална музика и нейното съчетаване със западната класическа традиция. Благодарение на своята активна творческа, научна и преподавателска дейност успява да изгради мост между традиционната китайска култура и съвременния академичен музикален език.

След завършването си през 1948 г. на „Теория и композиция“ в Националната консерватория в град Нанкин - административен център и най-голям град на провинция Дзянсу, Ли Инхай започва своята преподавателска кариера в Шанхайската консерватория и Китайската консерватория.

Голяма част от неговата работа е свързана с изследването на китайската народна музика, като провежда задълбочени теренни проучвания върху народните песни, операта и инструменталната музика. Именно тези изследвания оформят неговия уникален стил и поставят основите на нов подход към китайската музикална хармония.

Особено важно място в научната дейност на Ли Инхай заема трудът му „Етническите форми на Хан и тяхната хармония“ (Han zu min ge he sheng), публикуван през 1959 г. Книгата се смята за една от най-значимите в китайската музикална теория и оказва сериозно влияние върху развитието на националната полифонична музика. Там той съчетава принципите на западната мажорно-минорна система и импресионистичната хармония с традиционните китайски ладове, воден от убеждението, че хармонизацията на народните песни не трябва да унищожава техния специфичен национален колорит.

Китайски „ладове“ са музикални системи и тонови структури, използвани в традиционната китайска музика. Те определят какви тонове и мелодични връзки се използват в едно произведение — подобно на мажора и минора. Най-характерният китайски лад е „пентатоничният“, който съдържа пет основни тона, вместо седем, както е в европейската музикална система. Това са Gong , Shang, Jue, Zhi и Yu и наподобяват до – ре – ми – сол – ла. Тези пет тона създават плавно и отворено звучене и това е причината, поради която китайската традиционна музика често да звучи „спокойно“.

Ли Инхай става особено популярен и със своите обработки на традиционни китайски мелодии за пиано. Сред най-известните му произведения са „Yangguan Sandie“ и „Xiyang Xiaogu“ („Пролетна река в лунна нощ“), в които успешно съчетава националната мелодика с богатия изразен език на пианото. Тези творби често са определяни като пример за „китаизация“ на клавирното изкуство.

Значителна популярност придобиват и неговите цикли с пиано миниатюри и обработки. Сред тях се откроява колекцията „50 народни песни“, включваща произведения с различен регионален характер и емоционален заряд. Пиеси като „Песен на планината Уху“, „Песен за червеното знаме“ и „Бране на чай и ловене на пеперуди“ демонстрират богатството на китайския фолклор и впечатляващото чувство на Ли Инхай за хармония.

Освен инструментални произведения, Ли Инхай създава и множество хорови творби. Неговите „Ти идваш от родния ми град“, „Мисли в тиха нощ“, „Причакване край кленовия мост през нощта“ и „Завръщане у дома по случайност“ са вдъхновени от поезията на Джан Дзи от династия Тан и пресъздават характерната за древната китайска литература образност и поетичност.

Творчеството на Ли Инхай е отличително със своята комбинация от китайска пентатоника, фолклорни мотиви и клавирна техника, вдъхновена от европейската класическа школа. Неговите произведения често пресъздават природни картини, древна китайска поезия и философски настроения, а музикалният му език е едновременно лиричен, живописен и изключително експресивен. Чрез пианото той успява да пресъздаде звучността и духа на традиционните китайски инструменти, превръщайки творбите си в своеобразен диалог между древността и съвременността.

Ли Инхай допринася изключително много за популяризирането на китайската музикална култура както в Китай, така и по света. Неговите произведения и научни трудове продължават да бъдат част от музикалното образование и концертната практика на много музиканти.

Ли Инхай умира през 2007 г. на 80-годишна възраст в Пекин.