МУЗИКАЛНО НАСЛЕДСТВО: Михаил Иванович Глинка

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя изключителна личност, оставила ярка следа в света на музиката

Снимка: Михаил Иванович Глинка, автор Иля Репин, „Михаил Иванович Глинка по време на композирането на операта „ Руслан и Людмила“, 1887 г.,  Wikimedia Commons

Михаил Иванович Глинка е роден на 1 юни 1804 г. в Новоспаское, Руска империя. Гениален творец, смятан за основоположник на руската национална композиторска школа, която оказва силно влияние в развитието на националната и впоследствие на световната музикална култура. Оперите „Иван Сусанин“ и  „Руслан и Людмила“ са считани за шедьоври и образци, в които се преплитат европейските тенденции с народни мотиви.

Михаил Глинка се ражда в семейство на благородници – помешчици (дворяни-феодали, едри земевладелци в Руската империя през периода от края на XV до началото на XX век). Родът му произхожда от старинна полска благородническа фамилия от Смоленска губерния, в миналото част от полско-литовското кралство. Неговите прадеди приемат православието и руското поданство, но запазват дворянските си привилегии, гербове и земи.

Още в ранните си години Михаил Глинка проявява силен интерес към музиката и получава солидно образование, включително обучение по пиано и композиция. Пътуванията му из Европа, особено в Италия и Германия, оказват значително влияние върху музикалния му стил. Запознава се с творчеството на  Хайдн, Лист, Моцарт и Бетовен, общува с  известни композитори, включително Менделсон и Берлиоз. Въпреки това осъзнава необходимостта от създаването на самобитна руска музика, която да отразява духа, езика и фолклора на родината му и се завръща в Русия.

Световно признание Михаил Глинка получава с оперите „Живот за царя“ (известна и като „Иван Сусанин“, 1836), като самият Шаляпин изпълнява арията на Сусанин в Мариинския театър. „Руслан и Людмила“ (1842), по поемата на Пушкин, първоначално не е приета радушно от публиката, като самият император Николай I си тръгва демонстративно от салона по средата на премиерата ѝ. Въпреки това тези произведения се превръщат в крайъгълни камъни на руското оперно изкуство и оказват огромно влияние върху бъдещите поколения композитори, сред които Мусоргски, Римски-Корсаков, Бородин и Чайковски. 

Оркестровите произведения на Михаил Глинка също са много популярни. Освен добре познатите увертюри към опери (особено тази към „Руслан и Людмила“), сред основните му оркестрови произведения са симфоничната поема „Камаринская“ (1848), „Нощ в Мадрид“ (1848, втора редакция – 1851) и „Арагонская хота“ (1845). „Камаринская“ е базирана на руски народни песни, а Пьотр Илич Чайковски я определя като „жълъдът, от който е израснал дъбът“ на по-късната руска симфонична музика. „Патриотическая песня“ (с първоначално заглавие „Motif de chant national“), композиция за пиано без текст, написана през 1833 г. и впоследствие аранжирана за оркестър от композитора Михаил Багриновски, от 1990 г. до 2000 г. е държавен химн на Руска съветска федеративна социалистическа република. Михаил Глинка е и майстор на романсите, като вокалния цикъл „Сбогом на Петербург“ и „Я помню чудное мгновенье...“ по стихове на Пушкин.

През 1884 г. Митрофан Беляев основава годишната награда „Глинка“, сред чиито ранни носители са Александър Бородин, Милий Балакирев, Чайковски, Николай Римски-Корсаков, Сезар Кюи и Анатолий Лядов.

Михаил Глинка умира внезапно на 15 февруари 1857 г. на 53-годишна възраст.

--

МУЗИКАУТОР Ви напомня да регистрирате музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от нашия екип.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.