МУЗИКАлно наследство: Ози Озбърн

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Ози Озбърн, 2010 г., Wikimedia Commons

Джон Майкъл „Ози“ Озбърн е роден на 3 декември 1948 г. в Астон, предградие на Бирмингам, Англия. Певец, автор на песни, съосновател на групата “Black Sabbath”, медийна звезда, който със своята музика, ексцентричност и неподправеност става икона на рок културата, носител на прозвището „Принца на мрака“.

Metallica за влиянието на Ози Озбърн и Black Sabbath: „Те написаха книгата на хеви метъла. Създадоха го, развиха го и ние просто използвахме това като основа, върху която стъпихме.“

Ози Озбърн израства в многолюдно работническо семейство с петима братя и сестри, той се сблъсква с трудностите на бедността още от дете. В училище страда от дислексия, а в тийнейджърските си години започва да се интересува от театър и комедия, като е особено впечатлен от работата на Бийтълс – момент, който според самия него променя живота му завинаги.

След като опитва да работи като водопроводчик, асансьорен техник и дори месарски помощник, Ози Озбърн се насочва към музиката. През 1968 г. се присъединява към формираща се група, която кръщават Black Sabbath – вдъхновено от популярния за времето си хорър филм. Групата се отличава с тежкия си, зловещ звук, дълбоки рифове и мрачни текстове – напълно различни от доминиращата по онова време психеделична сцена. Ози допринася с уникалния си глас и сценично присъствие, а дебютният албум Black Sabbath (1970), записан само за няколко дни, променя рок музиката завинаги. През 70-те години на миналия век групата създава серия от новаторски албуми – Paranoid (1970), Master of Reality (1971), Vol. 4 (1972) – които не само се продават в милиони копия, но и полагат основите на тежкия метъл като жанр. 

Въпреки творческия успех, постоянните злоупотреби с алкохол и наркотици започват да оказват влияние върху Озбърн. През 1979 г. той е уволнен от собствената си група. С подкрепата на бъдещата си съпруга и дългогодишен мениджър – Шарън Арден (по-късно Озбърн) – Ози започва солова кариера. Първият му албум Blizzard of Ozz (1980) се превръща в класика, включвайки емблематични песни като „Crazy Train“ – превърнала се в химн за метъл феновете и запазена марка на Ози Озбърн и „Mr. Crowley“. Албумът е с участието на младия китарист Ранди Роудс, чийто талант и музикално партньорство с Ози се считат за едни от най-важните в рока. Трагично, Роудс загива в самолетна катастрофа през 1982 г., събитие, което дълбоко разтърсва Озбърн, но той продължава музикалния си път.

Скандалите съпътстват кариерата на Ози Озбърн – от ухапването на прилеп по време на концерт от турнето му Diary of a Madman, до арестите му заради оскверняването на паметник, издигнат в чест на загиналите при Битката за Аламо и опит за убийство на жена му. През годините Озбърн продължава да издава албуми, като No More Tears (1991) и Ordinary Man (2020), и да обикаля света с турнета, привличайки както стари, така и нови фенове. Песента "Mama, I'm Coming Home" от 1991 г. става една от най-популярните балади в рока от 90-те, често се използва в саундтраци, риалити предавания и е символ на по-човешката, уязвима страна на Ози Озбърн.

През 1996 г. Ози Озбърн и съпругата му Шарън, която става и негов мениджър, създават Ozzfest – музикален фестивал, който се превръща в институция и сцена за млади метъл групи. Той играе ключова роля в съживяването на тежкия метъл през 90-те и началото на новото хилядолетие. Между 2002 и 2005 г. стартира реалити шоуто „The Osbournes“ по MTV, което превръща Ози и семейството му в телевизионни звезди. 

През последните години животът на Ози Озбърн е белязан от сериозни здравословни проблеми – контузии, операции, а през 2020 г. – диагноза Паркинсон. Въпреки това той продължава да работи и да записва. През юли 2025 г. се изправя за последно пред публика на сцена в Бирмингам в концерт под надслов „Back to the Beginning“, с участието на музиканти от различни поколения.

Ози Озбърн умира на 22 юли 2025 г. на 76-годишна възраст. Новината предизвиква световен отзвук, а в негова памет се провеждат трибюти и мемориални събития. 

„Бих предпочел да бъда мразен за това, което съм, отколкото обичан за това, което не съм.“ — Ози Озбърн