МУЗИКАЛНО НАСЛЕДСТВО: Сафо

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя изключителна личност, оставила ярка следа в света на музиката

Снимка: Sappho and Alcaeus, автор Sir Lawrence Alma-Tadema, R.A., O.M. (1836 - 1912), Wikimedia Commons

Сафо е родена около 630 г. пр.н.е. на остров Лесбос, Егейско море. Древногръцка поетеса, чието творчество е било неразривно свързано с музиката и е било изпълнявано с акомпанимент на лира, тя остава в историята като една от най-влиятелните фигури в античната култура и символ на емоционалната и интимна лирика.

Сафо създава свой собствен поетичен стил, известен днес като „сафическа строфа“, който оказва огромно влияние върху по-късни римски и европейски поети. Включена е в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция, наричана „Десетата муза“, тя е първата жена поетеса в историята на европейските литератури.

Сафо се ражда в знатно семейство, което ѝ осигурява подходящо образование и възпитание, включително по музика и поезия. Около 600–590 г. пр.н.е. създава своя прочут поетичен кръг за обучение на млади жени. Той бързо се превръща в център за културен живот, където младите жени изучавали музика, поезия, ритуали и социални умения, необходими за онова време. По сведения от антични автори, участничките в този кръг са били обучавани да пеят и свирят на лира, да рецитират стихове, да изучават лирическа и епическа поезия и да участват в културни и религиозни церемонии. Така Сафо успява да разпространи своите поетични идеи, музикални техники и стилистични иновации.

„Сафическата строфа“, наречена на нейно име и характерна за цялото ѝ творчество /строфата има четири реда – три дълги сапфически реда и един кратък адонийски/е създавала специален мелодичен ритъм, който се усещал и при четене, и при рецитиране. Това е направило стиховете на Сафо лесни за запомняне и приятни за слушане, почти като песен, което е спомогнало за тяхната популярност. В центъра им са поставяни любовта, копнежът, ревността, красотата и крехкостта на човешките чувства.

В античността стиховете на Сафо са цитирани и обсъждани от редица философи, поети и граматици, които са ги използвали главно като пример за поетическа красота, метрика и лирическа емоционалност. Аристотел (384–322 пр.н.е.) споменава Сафо като пример за лирическа поезия и обсъжда нейните строфи и ритъм, смята я за майстор на поетичния метър (ритмичен модел на ударения и срички).

По-късно, около III–I в. пр.н.е., учени от Александрийската библиотека използват фрагменти от поезията ѝ в коментари за граматика, метрика, реторика и лирични фигури. Плутарх (46–120 сл.н.е.) цитира Сафо като пример за женска мъдрост и изразителност. Страбон (64 пр.н.е.–24 сл.н.е.) я споменава, когато обсъжда културата на Лесбос и влиянието ѝ върху лиричната. Атиней (около II–III век сл. Хр.) в своя труд Пота Павла (Deipnosophistae) споменава, че Сафо е била наричана „девета муза“ заради виртуозното ѝ лирическо майсторство. Творчеството ѝ е споменавано и в ранносредновековни граматически и философски текстове, като част от учебни помагала или коментари върху метрика.

През вековете образът на Сафо е бил митологизиран, отричан и възхваляван, но тя остава мост между поезията и музиката, между древността и съвременността. За съжаление, до наши дни са оцелели само фрагменти от нейните стихове, като пълни произведения почти няма. Оцелелите текстове включват предимно лирически стихотворения, писани за пеене с акомпанимент на лира и са оцелели благодарение на различни източници.

Най-важните сред тях са антични цитати в трактати по метрика и риторика, където учени и други гръцки автори са цитирали нейни редове за илюстрация на различни поетични и метрични принципи. Част от нейната поезия е съхранена и в папируси, открити през XIX и XX век, главно в Египет. Най-значимите находки включват Oxyrhynchus Papyri – колекция от папируси, открита в град Оксиринх, и други фрагменти, намерени в различни египетски манастири и археологически обекти. Тези папируси са били често част от събирания на антични текстове, които са използвани за учебни цели или за лична колекция, и са достигнали до нас като оскъдни фрагменти с непълни редове и думи.

Класическата музика често черпи вдъхновение от поезията на Сафо, като композиторите използват нейните стихове или фрагменти като текстова основа за вокални и инструментални произведения. Например Ивър Гърни създава цикъл от седем песни по фрагменти от нейни стихове в английски превод за соло певец и пиано, включващ Soft Was The Wind, I Shall Be Ever Maiden, The Apple Orchard, Hesperus, Love Shakes My Soul, The Quiet Mist и Lonely Night.

Британският композитор Джонатан Дув пише произведението Sappho Sings за вокал или оркестър, като изпълненията му често включват хорови формации и камерни групи. Константин Каравасилес използва оригинални фрагменти или преводи на Сафо като основа за многочастови вокално-инструментални произведения, съвременно интерпретирайки текстовете за камерни ансамбли и соло вокал. Съвременни цикли и песни, вдъхновени от Сафо, са например 12 poetic songs на Ярек Кордачук, които използват фрагменти или идеи от нейната поезия за вокал и камерни ансамбли.

Сафо умира около 570 г. пр.н.е. в Левкада.