МУЗИКАлно наследство: Сурваки, Сурва

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Кукерски маски. XIX Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва", Перник 2010, автор Христо Аладжов, Wikimedia Commons.

Сурваки или Сурва е един от най-впечатляващите български народни обичаи, празнуван на 1 януари или на 14 януари по стар стил. Той е съхранил древните ритуали за наричане и гонене на злите духове и сили чрез маски и огън в момент, когато Старата година си отива и настъпва Новата.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство и се прекадява. Ястията повтарят тези, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер, но задължително присъстват свинско месо и баница с дрянови клончета с пъпки, с които се нарича за здраве, късмет и плодородие.

В центъра на празника са сурвакарите – млади мъже и момчета, които обличат носии или маски и костюми. Почти навсякъде на сурвакарите се гледа и като на полезници – следи се какъв ще е първият сурвакар, посетил дома и по това се съди каква ще е новата година. Сурвакниците се правят от дрянова пръчка, към която се превиват във формата на кръг. Украсата е изцяло от природни материали - червен конец против уроки и за предпазване от болести; вълна за прогонване на злите сили и здраве; люта чушка като символ на мъжа; пуканки, сушени плодове и шипки – на плодородие и изобилие. Поставят се и парички – за благополучие и богатство.

Маските в маскарадната обредност, от друга страна, могат да бъдат страховити или фантастични – с рога, животински черти или митични мотиви, за защита срещу нечисти сили. Костюмите се украсяват с дрънкащи чанове, камбани и орнаменти. По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени като персонажи от българската фолклорна култура.

Музиката е ключов елемент на празника. Основните музикални инструменти са чанове, дрънкала, гайди, тъпани и други ударни инструменти, които подчертават ритъма на танците и шумовите ефекти за прогонване на злото. Чановете са закрепени на кръста на сурвакарите, като при движението и танците звънът им създава мощен акустичен ефект, който е неразделна част от ритуала.

Празникът включва също народни песни, които изпълняват както самите сурвакари, така и хората. Песните са разнообразни — от заклинания за здраве и плодородие, до весели и хумористични мелодии.

Традицията Сурваки остава жива и днес. Сурвакането се изпълнява във всеки дом, а фестивалът „Сурва“ в Перник и околността е най-големият обреден маскараден форум на Балканите, който се организира ежегодно от 1966 г. насам. През 2015 г. народният празник Сурва е включен в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Сурва, Сурва, нова (весела) година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, жив и здрав и догодина, догодина до амина!