МУЗИКАЛно наследство: Веса Паспалеева

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя изключителна личност, оставила ярка следа в света на музиката

Снимка: Веса Паспалеева, Българска академия на науките 

Веселина Владимирова Караманова е родена на 03.03.1900 г. в гр. Кюстендил. Българска детска поетеса, писателка и драматург, стихове ѝ се знаят от децата още преди да са се научили да четат. Нравствените норми, представени  деликатно и с обич, любовта към дома, любознателността, трудолюбието, образованието, семейството и животинския свят са възпитали цели поколения, а песничките с нейните рими са безценна част от българското музикално наследство.

Веса Паспалеева се ражда в семейството на кюстендилския общественик Владимир Караманов и на Пенка Караманова, която е председателка на Женското дружество „Майчина любов“ – Кюстендил. Баща ѝ завършва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София, а после и право в Швейцария. Той е адвокат и първият историк на град Кюстендил, както и окръжен управител.

Веса Паспалеева от малка проявява изключителен интерес към литературата, чете във всяка свободна минута и пише проза. В гимназията Елисавета Багряна ѝ преподава български език и литература. Част е от културния живот в Кюстендил след Първата световна война, общува с Емануил Попдимитров, Георги Стаматов, Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, както и с Христо Смирненски и Крум Кюлявков.

Веса Паспалеева следва славянска филология в Софийския университет, но ѝ се налага да прекъсне поради тежкото материално състояние на семейството си. Към детската поезия я насочва Антон Страшимиров, а първото и детско стихотворение „Доволен“ излиза в сп. „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек през 1924 г.

Доволен

От днес имам вече нови панталони.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбони.
Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче —
че де ще се дяна кат ме види чичо?
Черньо и Писана гледат от кьошето —
колко е порасло тая нощ момчето!
Пуякът на двора веч не ме закача…
Ах тез панталони колко много значат…

Веса Паспалеева се омъжва за писателя Леонид Паспалеев – офицер от руски произход, който е началник охрана на двореца „Чамкория“ в Самоков. Заради работата му семейството се мести непрекъснато, но тя активно си сътрудничи с множество списания – „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Лястовичка“ и др.  През 1929 г. излиза от печат и първата ѝ стихосбирка „Великденче“, илюстрирана от Георги Попов – Джон, а първото нотирано стихотворение е „Весело овчарче“, по музиката на Стоян Даскалов. Автор е на множество стихотворения, поеми, разкази, залъгалки, пиески и приказки. Характерно за Веса  Паспалеева  е умението ѝ да се  идентифицира  с  детето, с  неговите  радости  и трудности,  с  неговите  мечти; животинските герои  в стиховете ѝ са  с човешки качества или недостатъци, но стават любими на децата. Произведенията ѝ са отпечатани с илюстрациите на художниците Георги Попов – Джон, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева и др.

Веса Паспалеева е вписана  в  почетния  списък  на  Международния съвет  за  детска  книга  и  е  носител  на  международната  награда  „Ханс  Кристиан Андерсен“ за книгата си „Пролет в Родината“ (1980); наградена е с орден „Кирил и Методий“ I степен.

Веса Паспалеева умира на 22 февруари 1980 г. на 79-годишна възраст в град София. МУЗИКАлното ѝ наследство е със защитени авторски права и до днес. 

Мама

Написах със мойта ръчичка
най-скъпото име за всички!
От слънцето грее по-ясно,
звучи като песен прекрасна…
Със четири буквички само
написах аз думата мама.

--

МУЗИКАУТОР Ви напомня да регистрирате музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от нашия екип.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.