Държавата финансира култура с публични средства без да гарантира авторските права

Исканията за правова държава и справедливо и функциониращо законодателство в България засягат всички дейности в държавата. Те не се ограничават до бюджетната политика или до социално-осигурителните механизми. Същите дефицити на контрол и законност се наблюдават и в културния сектор, където музикални събития, финансирани с публични средства — чрез Национален фонд „Култура“ (НФК) и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) — се реализират без уредени авторски права, въпреки императивните изисквания на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Подобни практики представляват системен риск, който подкопава доверието към публичните институции, води до неизплатени авторски възнаграждения и нарушава правото на творците да бъдат справедливо компенсирани за използването на тяхното творчество. Според Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР, основната причина се крие в липсата на контролни механизми в процедурите на финансиращите органи – както при кандидатстването, така и при отчитането на проектите. Научете повече по темата от интервюто на Иван Димитров пред actualno.com с журналиста Мирослав Димитров.

Мирослав Димитров: Започват много фестивали, декември месец е празничен, но уредени ли са правата на авторите? Във фокуса на разговора е интелектуалната собственост. За това ще ни каже Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Ако снегът изненадва столицата, авторските права може би изненадват общините и тези фестивални участия. Така ли е?

Иван Димитров: Не мога да кажа, че ги изненадват. Общинските администрации са наясно от доста време, и все така от 265 общини в България към настоящия момент само 101 имат договори за уредени авторски права, което е много сериозен проблем за нас. Това ни поставя в ситуация да бъдем все по-настойчиви и креативни, да ги убедим и да могат всички останали да сключат договори за уреждане на правата.

Мирослав Димитров: Има един детайл, за който сигнализирате и вие на сайта на МУЗИКАУТОР — Планът за възстановяване и устойчивост. Получават се пари за културно развитие, но никой не е задължен да се обърне към МУЗИКАУТОР, когато това е нужно.

Иван Димитров: Планът за възстановяване и устойчивост има конкретни цели — да подпомогне културните политики, включително проявите в общините. Различни механизми — единият чрез НФК, другият чрез средства, които получават общините за подкрепа на културата — остават със съмнение, че авторските права ще бъдат уредени.

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) казва, че разрешението или лицензията за публичното използване на авторски труд трябва да бъде дадено предварително и писмено. В регламентите за отпускане на тези средства към настоящия момент НФК и част от общините, които проследяваме, не предвиждат изискване за предоставяне на доказателство от бенефициерите, че правата предварително са уредени. Това означава, че този договор, който те би трябвало да имат, не е предоставен при отпускането на тези средства, което поражда огромен риск авторските права да не бъдат заплатени.

Мирослав Димитров: Защото те не са бюджетирани, вероятно, или защото не искат да бъдат бюджетирани?

Иван Димитров: Ние сме имали този казус с Министерството на културата — нееднократно към тях сме адресирали този проблем. Това, че някой декларира, че ще уреди авторските права, не означава, че го е направил. И сме имали десетки потвърждения за това, правейки повторна проверка на проекти, които са получили финансиране от държавата с публични средства.

Планът за възстановяване и устойчивост представлява разходване на публични европейски средства. Парите са дадени, но все така авторските права остават незаплатени. Което нас ни вкарва в един много тежък кръг — да установяваме тези обстоятелства и на места да водим съдебни дела за нещо, което може да бъде уредено превантивно, бързо, лесно, ясно и категорично. По този казус изпратихме писмо до няколко институции — Министерство на финансите, Министерство на културата, една-две агенции, които са отговорни за проследяването точно на тези европейски пари. Питаме ги как се уреждат регламентите и как се усвояват същите, за да бъдем сигурни, че накрая ще има баланс.

Ние, като данъкоплатци, имаме интерес в България максимална част от тези пари по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат инвестирани и да влязат в нашата икономика. Ние имаме остра нужда от тези пари. Те се бюджетират на национално ниво и са ключови за всички сфери на бизнеса. Това е цел номер едно на всяко правителство, може би. Една от топ 3 целите на всяко едно правителство би трябвало да бъде. И в този ред на мисли всичко, което съществува като риск, трябва да бъде сложено на масата.

Мирослав Димитров: Получавате ли разбиране по тази тема или получавате позицията „не е ли отговорност на МУЗИКАУТОР да проследи дали събитията, финансирани по този план, са със заплатени права и да сигнализирате общините, ако това не се е случило“?

Иван Димитров: Ние не искаме да работим на парче — не е наша работа. Трябва да сме сигурни, че тези регламенти за усвояването на средствата са разписани коректно и че са взети предвид, включително законовите изисквания — чл. 58 на ЗАПСП, който цитирах преди малко, относно необходимостта от уреждане на тези права предварително и необходимостта от предоставяне на доказателства за това. Има един специален закон, който се нарича Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който предполага постоянен контрол и предоставяне на доказателства за всяка една процедура, през която се разходват публични средства. Тук говорим за публични европейски средства и ние трябва да бъдем 100% сигурни, че всички закони, които имат отношение към съответното финансиране, са спазени. Ролята на МУЗИКАУТОР тук е да алармира навреме, коректно, партньорски всички институции и да очакваме някакви действия.

Мирослав Димитров: Все още очакваме такива. Кои са всички институции, които трябва превантивно да разберат това, което казвате? Разбира се — Министерство на финансите, Министерство на културата…

Иван Димитров: Има дирекция „Централно координационно ниво“ към Министерския съвет — към тях също сме адресирали този проблем. Също така към Министерство на финансите има изпълнителна агенция, която се занимава с одит на средствата от Европейския съюз. Ние търсим комплексно решение и искаме те да бъдат информирани, защото ако в момента има пропуск, който касае авторските права, аз съм сигурен, че по същия начин може да бъдат направени пропуски и в други сфери. Отново — ние като българи трябва да сме сигурни, че всичко ще е спазено и че ще работи коректно.

Мирослав Димитров: Тези общини, за които казахте — може би над 50% — все още имате проблем с тях и не са така регулярни да уреждат правата си. Имате ли географско позициониране? Североизточна България, Северозападна?

Иван Димитров: Не, не бих казал. Това е въпрос на разговор и на разбиране. Ще ви дам един пример с Община Пазарджик. Имахме консултации, разговори с тях, обяснихме какво е естеството на авторските права. Включително изпратихме един от нашите мениджъри за лицензиране на концерти в общината, за да може да им помогне в разчетите, да им помогне да се ориентират в тарифата. В крайна сметка те решиха да не сключат договор за уреждане на правата.

И когато преди около 2 месеца имаха празник на града и бяха поканили достатъчно големи и сериозни изпълнители, реално те не уредиха правата. След всички тези усилия, които ние направихме, включително да изпратим човек в общината да обясни още веднъж — отвъд тези две срещи, които ние имахме с представители на общината в София — ние заведохме дело. Подобен тип дела ги печелим с лекота, защото е лесно да се установи кой е пял, лесно се установяват песните, които са използвани по време на тези събития.

Но тук вече плащането ще бъде по реда на обезщетенията по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Тук говорим за увреждане. И размерът на тези обезщетения е по-висок от размера на лицензионното плащане, което идва в резултат на договор за уреждане на правата за публично изпълнение. Ръководството на общината поема риск, не спазвайки закона, и в същото време ще плати — вероятно, изчакваме съдебното решение, за да бъдем максимално коректни. Но в една такава ситуация данъкоплатците в тази община, която не е богата, ще платят за нещо повече, отколкото биха платили, ако беше спазен законът.

Мирослав Димитров: Дайте пример — да кажем, че едно събитие струва 100 лева. Колко трябва да бъдат лицензионните такси за музиката, приблизително, процентно?

Иван Димитров: Ако в едно събитие са инвестирани 20 000 лева, процентът към МУЗИКАУТОР ще бъде 7,5%. Съществуват формули в самата тарифа — ако предварително се сключи договор, който е рамков, ако предварително се направи частично плащане за авторските права — реално този процент става 5,5%. Редуцира се сериозно, което е много голям стимул.

Мирослав Димитров: Колко реално ще платят, ако са осъдени за неспазване и незаплащане на тези лицензионни такси?

Иван Димитров: Математиката е приблизителна - биха платили двойно, но освен това, което биха платили за авторски права като форма на обезщетение, те ще заплатят адвокатски и държавни такси, различни експертизи, които ще се случат в рамките на едно съдебно производство. Аз лично не виждам смисъл в XXI век ние да продължаваме да водим екзистенциални разговори дали трябва да съществуват авторски права или не трябва да съществуват авторски права.

Мирослав Димитров: Може би пък трябва да продължава този разговор — никога няма да е излишен. Нови кметове, нови администрации — може някой да е пропуснал точно тази басня за щурчето и мравката, където всъщност е такава поуката.

Интервюто е редактирано единствено с цел яснота и структуриране на съдържанието за сайта на МУЗИКАУТОР. Оригиналът е публикуван от Actualno.com.