Доно Цветков: Безконтролното използване на авторска музика в детски играчки е не само незаконно, но крие и рискове

 - Здравейте, Доно! Моля, кажете как разбрахте за това?

Разбрах съвсем случайно от моя позната, която ми донесе една такава играчка – забавно пиано „Зайче“, откъдето прозвуча припевът на песента ми „Ало, ало, Слънчице“, а и още няколко откъса от популярни детски песни. Бях много изненадан, защото никому не бях позволявал да ползва песента ми, изключая като дарение в едно помагало за деца. От любопитство успях да закупя от няколко магазина във Варна още такива, идентични играчки, „пеещи“ моята песен, но с друга визия – „жабче“.

- Как играчка, която съдържа българска музика, е внос от Китай?

Явно са неведоми пътищата за появата им в България… Всъщност, на кутията пише „Забавно детско пиано“, „Made in China”, a като вносител е отпечатано името на фирмата „ЗИМ“ ЕООД – Пловдив. Потърсих техни представители, но те не бяха особено контактни и затова се обърнах към Музикаутор за съвет и съдействие. От дружеството информираха фирмата, че няма право да използва песента с комерсиална цел, без да заплаща за авторството. След това ангажирах и адвокатска фирма.

От София и Шумен, с фактури и касови бонове и пред нотариус, бяха купени още такива играчки, които съдържат песничката „Ало, ало, Слънчице“. След това заведох дело срещу фирмата и независимите експерти също констатираха, че моята песен е включена в играчките.

- Какво обясни фирмата за това?

Като че ли се опитва да докаже, че едва ли не, някой друг е вкарал песента в играчките, а това, според мен, няма как да се случи практически. Странно е как в България се внасят играчки, които съдържат интелектуална собственост – никой да не следи и не дава разрешения… А това може да се случи и с други произведения, които се записват на чипове, но не е ясно как властите могат да засекат подобно нарушение.

- Опитахте ли се да сигнализирате държавните институции?

Да, обърнах се към икономическа полиция, а също така се свързах с експерт от дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата, но се оказа, че този казус е нов за тях. Отговориха ми, че досега почти никой не е искал съгласие от министерството за включване на музикални произведения в играчки, които са внос. Явно не видяха в това проблем, въпреки че освен в тази играчка, открих, че песента я има и в друга играчка – детско радио, произведено от старозагорска фирма. За мен е ненормално да няма контрол, тъй като тогава всеки ще може да пуска каквото си иска на децата. Това създава възпитателни рискове, защото можеше да не е „Ало, ало, Слънчице“, а да е друго музикално съдържание, което да не е подходящо и дори да е вредно за деца.

- Какви бройки от тези играчки са налични в търговската мрежа?

Нямам представа. Преди година-две ги имаше по магазините, но вероятно са изчерпани. Последното „забавно пиано“ купих в началото на тази година. За мен беше странно също, че съдът поиска проверка в складовете на фирмата, за да се види дали играчките още съществуват. Сигналът беше подаден преди две години, а те назначават проверка сега… Дълбоко се съмнявам, че някой би оставил подобни доказателства, когато се води дело срещу него.

- Смятате ли, че се разраства практиката за недобросъвестно използване на авторски музикални произведения?

Да, това съществува навсякъде. Преди известно време дори продаваха мои песни чрез iTunes и в едно коледно CD, пак без да ме питат.

В лично качество съм много щастлив, че песента „Ало, ало, Слънчице“ е популярна и любима на дечицата. Дарих правото си върху песента, за да я слушат малчуганите в детските градини.

От принципна гледна точка, обаче, смятам, че никой няма право да нарушава правата на авторите и да трупа дивиденти от това. В случая, аз съм също продуцент на продукцията, освен автор на музиката. Въобще не ми се занимава с дела, но го правя, защото може да се случи на всеки друг колега. За всеки е ясно, че не е коректно да ти използват труда безвъзмездно.

Интервюто взе екип на Музикаутор