Иван Димитров: Авторските права са важни не само за защита интересите на конкретен автор, но за развитието на икономиката

- Как работите с кметовете? Припомням за едно неразбирателство, което вече е приключило в съда, между вашата организация и бившия кмет на Каварна Цонко Цонев, който дори обяви, че Музикаутор е в черния списък на общината, тъй като след като губите дело, дължите 1500 лв. съдебни разноски.

- Да, това е един конфликт, който аз наследих. Впоследствие чрез диалог с Цонко Цонев съумяхме да намерим баланса в отношенията, като те бяха изчистени и частично компенсирани. Музикаутор, завеждайки делото, беше допуснало технологична грешка. Това вече е без значение, тъй като с общината имаме коректни взаимоотношения, въпреки че Цонко Цонев вече не е кмет на Каварна.

- Всъщност, спорът касае и община Пловдив, тъй като сегашният кмет Иван Тотев също имаше подобна реакция за някои от проявите. Става въпрос за Пловдивски джаз вечери – че общината не дължи пари, а ги дължат организаторите, т.нар. промоутъри. Как се решава въпросът – кой дължи авторските права за такива прояви – общините или промоутърските фирми?

- Този, който организира концерта, е длъжен да заплаща авторски възнаграждения. Тезата на кмета на Пловдив беше, че веднъж заплащайки възнаграждения на изпълнителите на даден концерт, се приема, че са уредени авторските права. Тази теза не е коректна, защото авторът на произведението може да е различен от изпълнителя. Например, Лили Иванова, доколкото ми е известно, е автор само на няколко произведения, а на всички останали нейни хитови произведения, авторите са други. Няма как, ако тя е поканена да участва в концерт, организиран от община Пловдив, да поеме ангажимент и да уреди отношенията с авторите. Затова съществуват организации за колективно управление на права. Затова е и Музикаутор – да даде възможност на организатора, в случая – на общината, да уреди лесно и бързо отношенията с авторите.

- Доколко незаконното ползване на музикални произведения и филми, разбира се, е свързано с покупателната способност? Според информация от Европейския съюз за интелектуална собственост България се нарежда на последно място по музикални продажби на глава от населението сред 19 страни, но пък е в челото на класацията по музикално пиратство.

- Да, това е една тъжна статистика. Истината е, че бързият интернет, на който ние се радваме в България, и ниската покупателна способност на хората, стимулират пиратството. Пиратство има навсякъде и то не е комфортно, защото затормозява бизнеса. Ако разглеждате бизнеса като възможност за генериране на допълнителна стойност, за създаване на заетост и т.н., тогава ще разберете, че всичко, което стопира неговото развитие, всъщност е в ущърб на цялото общество. Тук не става въпрос дали конкретен автор е ощетен, след като неговите произведения биват пиратирани. Тук говорим въобще за ниво на икономика.

- Да, това се отчита в този документ като загуби за бюджетите на страните, чиито приходни администрации съответно не събират нужните данъци. От друга страна, в музикалните индустрии това води до загуба на работни места за всички ангажирани в този процес.

- Точно така. Вчера (на 26 май 2016 г., бел. ред.) в София се проведе много интересна конференция на IFRRO – международната репрографска организация – това са т.нар. репро права. Там имаше анализ, посочен от представител на WIPO – Световната организация за защита на интелектуалната собственост. Беше направена връзка между развитието на творческите и културните индустрии като стимул за растеж на БВП на една държава и как наличието на стратегия и участието на всички, които имат отношение в този процес, биха могли да благоприятстват много развитието на икономиката и на целия регион. Защото това, което касае авторските права, обикновено е свързано с културата. Културата е феномен, защото тя има отношение и към други индустрии, например туризма, развитието на дигиталните платформи – това също създава форми на заетост, и т.н.

- САЩ ли са държавата, в която най-сериозно се отстояват правата върху музика и филми?

- В известна степен да, доколкото те предвиждат и наказателна отговорност за нарушаване на правата върху интелектуалната собственост. Бих могъл да кажа, обаче, че тук, в континентална Европа, има също изключителни постижения. Държави като Франция, Германия, Швейцария, Холандия, Швеция са невероятни примери за това как тази икономика е свързана и работи пълноценно.

- Доволни ли са авторите от взаимодействието си с Музикаутор? Периодично имаше конфликти – някои от авторите изразяваха недоволство…

- Музикаутор има преки членове – над 2700 български автори и музикални издатели. От друга страна дружеството представлява над 2,5 милиона чуждестранни автори. Ако визирате първите, българските автори не биха могли да бъдат доволни от приходите, които получават, тъй като ползването на българска музика не надхвърля 20% в ефира на телевизиите, радиата и т.н. Наличието на ниски приходи със сигурност поставя организацията пред особени предизвикателства, защото тя трябва да се стреми да обхване все повече и повече ползватели, за да могат тези приходи да станат адекватни. От друга страна, нормално е, където има хора и човешки отношения, да възникват и конфликти. Такива има във всяка една организация. Получавали са се и при нас, има ги, но това е нещо, което в някаква степен е нормално и се случва.

- Но не е тенденция…

- Не бих казал, че е тенденция. Организацията се променя, тя стана доста по-ефективна. През последните три години приходите ни нарастват, а разходите, които правим за администриране на тези права, намаляха и в момента са в един изключително приемлив процент – между 16% и 17%, което се отчита и от чуждестранните ни партньори. Имаме комфорта да се развиваме пълноценно, естествено ако средата, в която работим, ни го позволява.

- Благодаря Ви!

Можете да чуете интервюто на http://bnr.bg/plovdiv/post/100696800/niskiat-standart-i-barziat-internet-stimulirat-piratstvoto