Проучване на „Алфа Рисърч“ на обществените нагласи към българската култура и музика

Проучвания на обществените нагласи към безспорно важната сфера на българската култура през последните три десетилетия са провеждани относително рядко. Напоследък обаче значимостта на тази сфера нараства и тя все по-често влиза във фокуса на общественото и медийно внимание. В контекста на тази тенденция, Музикаутор възложи на агенция „Алфа Рисърч“ да проведе проучване на общественото мнение за интереса на хората към български културни продукти и начините, по които се информират за тях.

Изследването е реализирано от в периода 5 – 19 септември 2019 г. и е представително е за населението над 15-годишна възраст в страната сред извадка от 1099 души по метода на пряко стандартизирано интервю.

Резултатите от изследването показват, че след години на активно ползване на чуждестранни културни продукти, българите възвръщат интереса си към произведения на български автори. Оценен по 10-степенна скала, където 1 означава липса на интерес, а 10 – много висок интерес, средната оценка е 6.63, а делът на силно заинтересованите (40%) е почти два и половина пъти по-висок от този на незаинтересованите (18%). Мотивите, които подтикват този интерес, са свързани в най-голяма степен с възможността да бъдат лесно разбрани, почувствани близки и поддържащи националната идентичност, език, култура. Интересът на всеки четвърти гражданин е стимулиран от желанието за подкрепа на българските артисти.

Същевременно, по-слабо заинтересованите аргументират позицията си не с проблеми качеството или художествената стойност на българските произведения (аргумент, посочван от 6% от незаинтересованите), а с незапознатост и ограничен достъп до български произведения поради слабо присъствие в медиите и съответните културни пространства (33% от незаинтересованите).

Тази обща тенденция в отношението към българските културни произведения се възпроизвежда и в нагласите към български музикални продукт – налице е висок интерес и очакване за по-силно тяхно присъствие в медиите:

• Водеща роля за преодоляване на този проблем имат медиите. Както показват резултатите от проучването, огромното мнозинство от българските граждани (63%) научават именно от тях за новите български музиканти и техните произведения. Що се отнася конкретно до музиката – радиото (37%) и телевизията (34%) остават основни източници за слушане на музика въобще. Новите технологии (мобилни устройства, интернет платформи) навлизат по-бавно и се ползват основно от 15 – 17 годишните.

• Почти всеки втори българин (43%) изразява предпочитание към българска музика, 10% към чуждестранна, 44% и към двата вида. Тенденцията се потвърждава и в периодично провежданите проучвания на аудиториите на електронните медии (особено радио и телевизия), които също открояват като най-ползвани излъчващите българска музика медии.

Респективно, очакванията на мнозинството от българските граждани са свързани с присъствието на повече българска музика в ефира. Общо 72% заявяват желание за повече музика в медиите на български език, срещу 11% на обратната позиция. Това се откроява като един от въпросите с широк обществен консенсус, подкрепян от представителите на всички социално демографски групи.

По-конкретно, под повече българска музика в ефира хората си представят 6 от всеки 10 пускани песни да е на български език.

В обобщение, българите харесват и търсят българската музика. Съществува силен обществен интерес за повече българска музика в ефира на медиите доколкото те продължават да са основен източник, през който музиката стига до хората. Затова адресирането на този обществен интерес е важно и смислено, тъй като създава възможности за удовлетоворяване на културните потребности на хората в страната.

Данни от проучването можете да видите: тук.