Министерство на културата защитава интереси на закононарушители

10.10.2016 г.


От всички изложени на пресконференцията факти, официални документи и кореспонденция се наложи виждането на Музикаутор, че чрез (без)действията си МК показва на чия страна е – на тази на правоносителите или на закононарушителите.


Отговорът на МК за пореден път е безпринципен, не по същество и в посока на прикриване на незаконосъобразни, нецелесъобразни и непрозрачни практики:

 

1. Музикаутор никога не е искало Министерство на културата да събира парите по действащи договори на сдружението. Настояхме за извършване на проверки и публично обявяване на организатори на концерти без лиценз. Настояхме контролният орган да осъществи функциите си по закон. Обратното има съответните правни, икономически и морални последствия.

 

2. През 2016 г. Музикаутор подаде 13 сигнала до МК за проверки на концерти, но са извършени 6. Това обстоятелство не кореспондира с тезата на МК, че инспекторите посещават почти всички концерти в страната, за които са сигнализирани от Музикаутор.

 

3. МК не коментира, но и не отрича факта, че противоправно е искало от Музикаутор да закупува билети, за да може да извършва проверки. Защо са необходими билети на контролен орган? Ако ситуацията го налага, проверки могат да се извършват и със съдействието на полицията, каквато е нормата на закона. На пресконференцията представихме официални документи от МК за закупуване на билети за събитията и условието за евентуалност на проверката при непредоставянето им. Представихме и отговор на МВР по казуса, който потвърждава тезата на Музикаутор.

 

4. МК иска от Музикаутор информация за организатора на даден концерт, когато това би трябвало да знае първо контролният орган. В случая с позицията на Министерство на културата контролният орган трябва да разбира разликата между налагането на санкции на юридически лица и глобите, каквито се налагат на физически лица.

 

5. МК не отрича факта, че от него е изтекла информация към Сдружение „Сцена Музика“, като легитимира същото в позицията си. Подчертаваме, че неколкократно провеждахме срещи с въпросното сдружение, на които демонстрирахме желание за преговори. Искането, обаче, беше да редуцираме с 50% задълженията на най-големия ни длъжник БОЛКАН ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ – неприемливо за Музикаутор, за авторите, които представлява, както и за останалите промоутъри, които коректно уреждат и заплащат авторските права при провеждане на концерти.

 

6. В позицията си МК обяснява, че Сдружение „Сцена Музика“ е представителна организация. Това твърдение демонстрира, освен двоен аршин, и непознаване на пазара – брой събития, организатори, общите обеми на реализирани приходи в сектора и т.н.

 

7. Музикаутор преговаря и с браншови организации, които не са представителни по смисъла на закона, за да има увереност, че тарифите са пазарно обусловени, но само тогава, когато преговорите са поставени на здрава основа.

 

8. МК твърди, че за промоутърите проблем е тарифата. В същото време тази тарифа е одобрена по надлежния законов ред от министъра на културата със Заповед № РД09-103/30.03.2012 г.

 

9. Получихме писмо от МК за проведени срещи в Министерство на младежта и спорта, но това не доведе до очакваната кооперативност на залите, в които се провеждат концерти. Зала „Арена Армеец“, например, и досега не отговоря на конкретни наши питания за организаторите на концерти на нейна територия.

 

10. МК не предоставя информация за извършени проверки, изискана дори по Закона за достъп до обществена информация. Неефективността на проверките е очевидна – по време на проверка на кабелен оператор се иска само договор с телевизиите, но не и за авторските права, въпреки официалните покани на Музикаутор за комплексен подход. Кой и какво се прикрива и за какви практики се оставят широко отворени врати, можем да гадаем.

 

11. Музикаутор не вижда ангажираността на Министерство на културата при защитата на авторските права в България. Това има своето отражение в:

• непрозрачността и пасивността на МК по отношение на правоприлагането, но и по отношение на анализа на средата;

• факта, че националните нива на приходи от авторски права са средните за африканска държава;

• присъствието на страната ни в Списък 301 на Търговския представител на САЩ и ограничението в привличането на инвестиции.

От тези (без)действия страдат и културата, и икономиката, и обществото в България.

 

Музикаутор алармира обществеността, че подобна позиция от страна на Министерство на културата говори не само за липса на държавна политика и прозрачност, но за много по-сериозни структурни, правни и морални казуси в министерството. Едно е ясно, пороците не са от вчера, но #КОЛКО и #КОЙ трябва да търпим, за да постигнем адекватно правоприлагане и осмисляне на труда ни?

 

Уважаеми господа в Министерство на културата,

Нека зададем въпроса и така: „Има ли пилот в самолета?“