Музиката в политическия дискурс и феноменът музикален дебат

Всичко започна с поздрава на депутата от Реформаторския блок Радан Кънев, който в най-напрегнатия и решителен преговорен ден сподели във Фейсбук парчето на AC/DC Stiff Upper Lip. В превод този идиом означава способността да се запазва самообладание и да не се изразяват чувства. След това Румяна Бъчварова от ГЕРБ репликира с песента на Nickelback - Burn it to the ground ("Изгори го до основи") със строфата - "Ще обикаляме докато света не спре да се преобръща". Не закъсня и реакцията на Бойко Борисов с песента Ticking bomb ("Тиктакаща бомба") на Aloe Blacc. Томислав Дончев се включи с „Go to sleep little baby“ – песен от саундтрака на филма „Братко, къде си“ на братята Коен, като над линка написа: „Аз, ти и дяволът ставаме трима“. Последният поздрав беше отново от Радан Кънев. Минути след избора на Бойко Борисов за премиер, Кънев сподели на стената си във Фейсбук песента Every Breath You Take на The Police с пасажи от текста, които в превод звучат по следния начин: „Всяко движение, което направиш, всяка клетва, която нарушиш,..., всяко обещание, което залагаш, ще те наблюдавам...“

След края на музикалната сага кабинетът Борисов вече е факт. Факт е, и че политиците почерпиха от силата на музиката, за да станат посланията им по-достъпни и атрактивни... и те наистина бяха чути от всички. До известна степен музиката успя да ги обедини.

 Най-разумното обяснение за феномена на музикалния политичеки дебат  може да се потърси в сентенцията на Виктор Юго - „Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено“. Дали обаче новите-стари народни представители ще „изрекат“ и поставят на дневен ред въпросите за музикалната индустрия и ще си спомнят за творците по време на четиригодишния си мандат? Можем само да им пожелаем музикалното вдъхновение да ги осени и в разгара на законотворческата им дейност. Не за друго, а за да не останат проблемите неизречени, а решението да се изгуби между употребените петолиния.