МУЗИКАлно наследство: Петър Ступел

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Петър Ступел, Съюз на българските композитори/БНТ, „Лека нощ, деца“

Петър Исаев Ступел е роден на 27 април 1923 г. в София. Семейството му е музикално, дядо му свири на флейта, а баща му на цигулка. Израства в музикално семейство. Негова съпруга е оперната певица Лидия Ступел, а синът му Юри Ступел е също композитор на забавни и детски песни, театрална, телевизионна и филмова музика.

Още на седемгодишна възраст Петър Ступел започва да учи пиано при клавирната педагожка Мара Балсамова. Първия си концерт изнася на 13-годишна възраст. Първият му учител по хармония е Асен Карастоянов, а заложбите му са открити от композитора Панчо Владигеров. През 1947 г. завършва Държавната музикална академия през 1947 г. в класа по пиано на акад. Андрей Стоянов. Три години по-рано Леда Милева, която ръководи детските предавания в държавното радио, го кани заедно с Александър Райчев да ѝ помагат. Двамата започват да пишат детски песни и музика за радиопиеси и през 1949 г. композиторът е сътрудник в детската редакция на радио „София“, а в последствие става и музикален редактор.

Заради успехите си в създаването на детска-юношеска музика заминава от 1949 г. до 1951 г. на специализация по композиция и камерна музика при композиторите Лео Вайнер и Пал Кадоша в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща (Унгария).

След завръщането си в България една година е асистент по хармония на проф. Парашкев Хаджиев в Държавната музикалната академия. От 1953 г.  Петър Ступел работи като композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. През 1965-1966 г. е главен музикален редактор в „Балкантон“, а от 1966 г. до 1972 г. е главен редактор на Музикалната редакция в Българската национална телевизия. През 1973-1974 г. Петър Ступел работи като главен музикален специалист в Комитета по туризма.

Негова е изключителната заслуга фестивалът „Софийски музикални седмици“, чийто директор е в продължение на 17 години , да се прочуе като един от най-престижните музикални фестивали както в страната, така и в Европа.

Част от творчеството на Петър Ступел са песните „Замълчи, замълчи“  (Мими Николова, самата певица е откритие на Петър Ступел) из филма „Любимец №13“, „Любовта е море“ (изп. Л. Антонова) из филма „Старинната монета“; музиката към телевизионния сериал „На всеки километър“ (съвм. с А. Бояджиев), музиката към филмите „Баща ми бояджията“, „Капитан Петко войвода“,  „Мъже в командировка“,  песните „Снегът на спомена“ /Георги Минчев/, „Веселина“ /Щурците/, опери, оперети, театрални постановки, хорови произведения и много други.

Петър Ступел е автор и на над 100 детски музикални произведения, като това е най-плодотворната част от неговата работа. „Зайченцето бяло“, „У дома часовник трака“ , „Есен в гората“ и „Аз съм Сънчо“ от предаването „Лека нощ, деца“ са едни от най-широко известните песнички. Пише  още песни по текстове на Леда Милева, Валери Петров, Веселин Ханчев, Радой Ралин, Кръстю Станишев, Стефан Цанев, оратории за детски хор и оркестър, детски балет и мюзикъли. Негова е музиката към филмите „Петимата от Моби Дик“, „Таралежите се раждат без бодли“, “С деца на море“, „Задача с много неизвестни“, „Изпити по никое време“ , „Федерация на династронавтите“.

Стефан Цанев казва за него: „Ступел притежава моцартовска широта в музицирането за деца. За детската ни песен той е нещо като Иван Вазов и сигурно всички деца, които научават първото свое стихотворение „Аз съм българче“ и запяват първата си песничка „Зайченцето бяло“, мислят че те са написани от един и същ автор.“

За приноса му Петър Ступел е отличен с множество награди, български и международни. Умира на 30 ноември 1997 г. в гр. София, на 74-годишна възраст.

У дома часовник трака

/текст Георги Авгарски, музика Петър Ступел/

У дома часовник трака

с лъскави стрелчици.

Тик-так, тики-така,

ставайте дечица.

Две момченца подранили

плискат се с водица.

Тик-так, тики-така,

ставайте дечица.

Тик-так, тики-така,

ставайте дечица.

В текста са използвани материали от БНР и Съюза на българските композитори.