МУЗИКАлно наследство: Владимир Висоцки

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Владимир Висоцки, автор Igor Palmin, 1979 г., Wikimedia Commons

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. Руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател, той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Казват, че гласът на Висоцки не може да бъде сбъркан с никой друг.

Според резултатите от анкета на Всеруския център за обществено мнение, проведена преди няколко години, в списъка на идолите на Русия за ХХ век Владимир Висоцки заема 2-ро място след Юрий Гагарин. Автор на повече от 700 песни по изцяло собствени стихове, театрален и киноактьор, Висоцки засяга забранени от тогавашната цензура теми. Изиграл е над 30 филмови роли, изнасял е концерти в цяла Русия и на много места по света, включително и в България.

През март 1941 г., месеци преди влизането на Съветския съюз във Втората световна война бащата на Висоцки е мобилизиран, а самият той и майка му са евакуирани от Москва в село Воронцовка в Чкаловска област. Остават там в продължение на две години, като живее в детски дом отделно от майка си, която работи като приемчик и лаборант във фабрика за спирт. Две години по-късно, връщайки се в Москва, родителите му се развеждат, а Владимир Висоцки остава да живее с баща си, който получава родителските права.

Театралните наклонности на Владимир Висоцки стават очевидни още в ранна възраст и те са подкрепени и поощрявани от баба му по бащина линия Дора Бронщайн, фен на театъра, пред която момчето рецитира поезия, докато стои качен на стол. В училище посещава театрален кръжок, а когато е на 17 години, получава първата си китара от майка си, на която негов съученик го учи да свири.

Владимир Висоцки става част от компания от младежи, сред които са Василий Шукшин (съветски и руски писател, сценарист, киноактьор и режисьор), Андрей Тарковски (един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино), Людмила Гурченко (съветска и руска кино и театрална актриса, поп певица, режисьор, сценарист, писател, народна артистка на СССР), така и бивши лагеристи от ГУЛАГ (Главно управление на трудово-изправителните лагери). Тези познанства оказват изключително влияние върху живота и творчеството му, изпълнено със забранени и цензурирани теми.

През юни 1956 г. Висоцки е приет в класа за актьори на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ). Участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове. Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“ и на когото Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“. Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови упражненията си с китарата.

След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“ и през следващите няколко години работи с прекъсвания там и в няколко други театъра. По същото време изпълнява първите си малки роли в киното. Жени се и се развежда два пъти, като от браковете си има двама сина.

В началото на 60-те години на миналия век Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на „блатни песни“. За тях е характерно използването на разговорен и уличен език, а според наблюдатели на неговото творчество, героите в текстовете му са вдъхновени от реални прототипи. През септември 1964 г. постъпва в Театъра на Таганка, където остава да работи до края на живота си. През този период продължава активно да пише нови песни, като темите и сюжетите в тях значително се разширяват, превръщайки работата му, по думите на по-късни изследователи, в цяла „енциклопедия на руския живот“. Все по-голямо място в произведенията му заемат теми от ежедневието и критики към обществения живот в Съветския съюз. Паралелно участва и във филми, в които изпълнява свои песни.

В края на 60-те години Висоцки се запознава с Марина Влади, впоследствие негова съпруга, която е известна френска актриса от руски произход, популярна в Съветския съюз. Връзката им е затруднена от ограниченията за пътуване и Влади става член на Френската комунистическа партия, за да улесни получаването на такова разрешение. По същото време в печата започват да се появяват критични статии, а в статия във вестник „Правда“ се говори за актьор, „дрезгаво виещ блатни песнички и премляскващ криминален жаргон“. Темата е развита и от други вестници, които обявяват песните на Висоцки за пошли и безнравствени. По време на конгрес на Съюза на композиторите се поставя под въпрос цялото творчество на Висоцки, а партиен функционер го определя като „морално занемарен човек, разложен до самото дъно“. Владимир Висоцки започва да развива силна зависимост от алкохола и наркотиците.

През 70-те години, с помощта на Марина Влади и на лидера на Френската комунистическа партия Жорж Марше, Владимир Висоцки получава разрешение да пътува зад граница и да изнася концерти. Запознава се с Даниел Олбрихски, Кшищоф Зануси, Анджей Вайда, Йежи Хофман, а по-късно гостува на Михаил Баришников в САЩ, където се среща с Йосиф Бродски и Милош Форман, снимащ по това време филма „Коса“. Продължава да се снима в киното, като през 1979 г. влиза в главната роля в криминалния минисериал „Мястото на срещата да не се променя“ („Место встречи изменить нельзя“), която остава и една от най-забележителните в кариерата му.

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. в Москва на 42-годишна възраст, като официалната версия за смъртта му е сърдечен удар. Пресата не съобщава за неговата смърт, но въпреки това новината достига и до чужбина. Западните станции, включително „Гласът на Америка“, излъчват негови песни, а пред театър „Таганка“ се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

В личния архив на Владимир Висоцки, на баща му и съпругата му Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.

Владимир Высоцкий – Он не вернулся из боя (1978 г.)

Почему всё не так? Вроде всё как всегда
То же небо — опять голубое
Тот же лес, тот же воздух и та же вода
Только он не вернулся из боя
Тот же лес, тот же воздух и та же вода
Только он не вернулся из боя

Мне теперь не понять, кто же прав был из нас
В наших спорах без сна и покоя
Мне не стало хватать его только сейчас
Когда он не вернулся из боя
Мне не стало хватать его только сейчас
Когда он не вернулся из боя

Он молчал невпопад и не в такт подпевал
Он всегда говорил про другое
Он мне спать не давал, он с восходом вставал
А вчера не вернулся из боя
Он мне спать не давал, он с восходом вставал
А вчера не вернулся из боя

То, что пусто теперь, — не про то разговор
Вдруг заметил я — нас было двое
Для меня — будто ветром задуло костёр
Когда он не вернулся из боя
Для меня — будто ветром задуло костёр
Когда он не вернулся из боя

Нынче вырвалось — будто из плена весна
По ошибке окликнул его я
— Друг, оставь покурить! — А в ответ — тишина
Он вчера не вернулся из боя
— Друг, оставь покурить! — А в ответ — тишина
Он вчера не вернулся из боя

Наши мёртвые нас не оставят в беде
Наши павшие — как часовые
Отражается небо в лесу, как в воде
И деревья стоят голубые
Отражается небо в лесу, как в воде
И деревья стоят голубые

Нам и места в землянке хватало вполне
Нам и время текло — для обоих
Всё теперь одному. Только кажется мне
Это я не вернулся из боя
Всё теперь одному. Только кажется мне
Это я не вернулся из боя