МУЗИКА НА-ПРАВО ІІ: Филмова музика (част 2)

Писането на музика за филми си е мащабна работа. Затова посвещаваме още един епизод от поредицата „Музика на-право“ на тази тема. Ще говорим за музикалното оформление на хитовия български филм „В сърцето на машината“. Наши гости са композиторът Виктор Стоянов и актьорът и разпространител на филма Александър Сано.

Водеща: Здравей, Викторе!

Виктор Стоянов: Здравей!

Водеща: Днес сме се събрали, за да говорим за музиката от филма "В сърцето на машината", на която ти си композитор. Колко време ти отне цялото това упражнение?

Виктор Стоянов: Целият процес - може би половин година, но самият филм започва още преди ти да напишеш една нота, музиката трябва да ти е вече в главата накъде ще върви. Аз обичам още от ден едно да работя с режисьорите и със сценаристите, за да мога да разбера точно какво се търси, накъде искаме да водим зрителя. А, когато работиш в екип, когато работиш за киното - ти трябва да подчиниш егото си на идеята. И аз обичам да съм по-лаконичен в това, което правя, за да може, когато има кулминация, както сте чули и сте гледали, например "В сърцето на машината", там през цялото време музиката държеше отдолу, подкрепяше действието. И в момента, в който трябва да избухне, контрастът беше невероятен и когато се обърна назад в залата и видя, че хората са се разчувствали и има сълзи в очите им, тогава си отдъхнах и казах: "Да, свърших си добре работата".

Водеща: Е, те са най-точният барометър.

Виктор Стоянов: Точно така. Тоест, идеята ми е, че аз не пиша филмова музика заради себе си или заради самата филмова музика, а заради това да направим кинопродукта максимално въздействащ за публиката. За да може да извадим зрителя от ежедневието и да го потопим там, където той може да си позволи и да изпита емоции, които в реалния живот не би изпитал. Така че за мен това е киното, може би най-великото съвременно изкуство.

Водеща: А процесът как се случва? Събирате се на една кръгла маса крал Артур и рицарите: ти, режисьорът, Саното… и? Решавате – тук да, тук не?

Виктор Стоянов: През годините имам лукса да работя предимно със съмишленици и това за мен е повече от чисто професионален ангажимент. Така че, с тези хора, например с Мартин и с екипа на "Машината", нас ни обединява любовта към киното. Ние много преди да снимаме първия си филм "Вила Роза", сме си говорили с часове по кръчми, барове, вкъщи - за киното. За това Спилбърг с Джон Уилямс как работи, за съвременните композитори. Тоест, ние сме киномани и любовта ни към киното логично ни доведе до това да работим заедно. В общи линии това е един процес, който не започва и не свършва с началото на проекта.

Водеща: Колко важна е музиката в един филм? Защото напоследък малък процент от филмите имат оригинални композиции.

Виктор Стоянов: Това е една младежка болест на дигиталните технологии, която мисля, че вече я преодоляваме, но в България последните години много от екипите минават по тънката лайсна и използват предимно банки с готова музика. Това е чудесно, но например за филми, за които това е поддържаща музика – за документални филми, за предавания и т.н., това е окей. Но да направиш един продукт, творчески, да се подпишеш, че ти си творец на този продукт и да използваш готова сурогатна музика, която може да я чуеш и в кулинарни предавания... Едно кулинарно предаване и един авторски филм на едно ниво ли са? Тоест, авторската музика, написана специално за един продукт, не дава само лице, тя е направена специално за определена сцена, в нея има дух. И най-важното – ти си гарантираш ексклузивитет, т.е. това значи, че когато направиш един авторски продукт, когато запишеш музика специално за филма, тя освен, че е по-въздействаща, тя е ексклузивна и хората асоциират филма с нея. Представяте ли си музиката на "Междузвездни войни" да беше използвана в 200 филма след това?! Кой щеше да позволи това нещо? И тук стигаме до въпроса за авторските права и за ексклузивитета. И за това, че един труд се цени тогава, когато е направен специално за продукта.

Водеща: Добре, кажи ми сега за авторските права, тъй като ги спомена. Като композитор на филмова музика си носител на нейни авторски права. Как ги защитаваш?

Виктор Стоянов: Разбира се, че ги защитавам. Да се опиташ да наложиш европейски правила на пазар, който е свикнал да не уважава авторските права обаче е много трудно. Трудно е да убедиш хората - потребителите, но още по-трудно е да убедиш институциите. През годините, когато съм бил на административни позиции, винаги съм работил за това всеки един музикант да получава добавената стойност, която заслужава. Защото хората, не като цяло, но в голямата си част приемат музиката като нещо, което - да някой е талантлив, идва му отгоре, прави един проект и после нещата приключват, но не е така. Значи, всеки от музикантите, сериозните, които работим на терен, започваме да се занимаваме с музика още от съвсем малки. Аз съм започнал да свиря на пиано от четири годишен, това е втора предучилищна. И това е дългогодишна работа. Това е клише, но е така - децата, когато играеха навън на топка, аз съм „чаткал“ етюди на Шопен на пианото. Така че, това е един многогодишен труд, който e творчески и не е за всеки. И този труд трябва да има добавена стойност. Когато потребителите свикнат, че всяка изсвирена нота има своята добавена стойност, нещата ще станат.

Водеща: Човек може ли да си живее честито с финансите от композирането на музика за филми и авторски права, които след това се изплащат - някакви отчисления при ротацията на този филм?

Виктор Стоянов: Аз мога да дам пример със себе си. Аз се занимавам само с това, денонощно, разбира се. Работя по 10 проекта на месец, но съм доволен, защото работя това, което искам, което обичам и което ме вдъхновява. Да може, но трябва да следиш тенденциите. Трябва непрекъснато да си в крак с всичко най-ново, което се случва и като музика, и като аранжимент и като начин да си презентираш музиката.

Водеща: Ти си настроен много за дигитализацията и новите играчки. Използваш в композирането на филмова музика и "виртуална оркестрация". Нещо, което сега трябва да ми обясниш и на мен.

Виктор Стоянов: Виртуалната оркестрация много хора си мисля, че това е изкуствен интелект - пускаш едно копче и нещата се случват. Не, виртуалната оркестрация е също като нормалната оркестрация, но се случва в дигитална среда, посредствено семпли, така че ти трябва да си обучен класически. Да умееш класическата оркестрация и тогава това ти помага да имаш средства да постигаш мечтите си в музиката - това, което си представяш много бързо, без да е нужно да използваш класическия оркестър на първо ниво. Защото какво по-безценно за един режисьор да чуе как звучи музиката му 90% от това, както ще е реално. Както например "В сърцето на машината". Аз направих целия филм посредством виртуална оркестрация, сложихме го, видяхме с режисьора къде работи, къде не работи, направихме промените и когато каза: "Това е", нещата щракнаха. Отивам, оркестрирам и записваме с жив оркестър. Това е най-добрият вариант, най-големите композитори правят така. Моят любимец, сър Джеймс Нютън Хауърд работи абсолютно така. Прави си виртуална оркестрация на целия филм, променя там каквото трябва и я прави така, че пак да отворя скоба – виртуалната оркестрация трябва да звучи дишаща и жива, както е живият оркестър. Някой път, когато правя мастър-клас се вижда как всеки канал, всеки инструмент, който е изсвирен от мен, следва класическия начин на изпълнение, класическите тембри. Аз работя много с динамиките вътре, което прави моята виртуална оркестрация, да не казвам смела дума, но на едно добро световно ниво.

Водеща: Сега с Александър Сано, който освен актьор, е и разпространител на филма "В сърцето на машината", ще продължим разговора за темата с музиката. Според теб получиха ли ви се нещата с Виктор Стоянов и симбиозата музика-филм?

Александър Сано: Ами да, получиха се, като изключим личното ми мнение, което е субективно и се базира на кратката ми, но за сметка на това жалка кариера, ще дам малко факти. Примерно, като завършихме филма вече и го пратихме на малко над 80 фестивала. Такива, които счетохме, че си струват. Защото, една скоба отварям, има над 15 хиляди фестивала за кино по света. 150 от тях стават, т.е. 1%. И ние, на 80 от тях, пратихме филма и получихме общо около 40 номинации, 20-тина награди, сред които имаше и награди за музика и то на много читави фестивали. И ако има нещо, с което нашият екип много се гордее, това е, че ние никога не подхождаме неглижирано към този огромен елемент от един филм. Защото музиката е поне едни 30% от внушението в един филм. Заедно със sound дизайна и с целия звук - може би са над 50%. Нали, защото не сме в ерата на нямото кино. Никога не спряхме просто да си купим някаква евтина музика от евтина банка и това си е някакво себеуважение. Не може да направиш филм, да ангажираш едни от най-най-талантливите български актьори, с може би най-способният, да не казвам най-талантливият, защото това е…

Водеща: Субективно е.

Александър Сано: … субективно, но най-способният кинорежисьор, феноменален оператор, феноменални хора изобщо в екипа…. И да сложиш някаква евтина музика от банка, просто защото ще ти струва 5 лева. Това е безкрайно неуважително първо към теб самия, второ като създател на филм. Това е все едно да кажеш: "Ще заснема голям филм за кино с много екшън сцени или примерно еди-какво си, но ще го заснема с Nokia с фенерче, да речем. Измислям си в момента. Трябва да има много елегантен push към героя, с който се случва нещо, да го хванеш в някакъв момент и да ходиш със стика в ръка, не става.

Водеща: Добре, кажи ми сега, как се работеше с Виктор, който е абсолютен индивидуалист в правенето на музика? Ти въобще мешаше ли се или…

Александър Сано: Не.

Водеща: … си седна така отзад и каза: "Викторе, каквото направиш аз съм съгласен"?

Александър Сано: Първо, само да кажа, аз съм тук като представител, просто по-популярната физиономия от екипа. От продуцентския екип за този филм, бидейки ангажиран основно с ролята, която изпълнявах вътре, преди мен има двама други човека. Това са Мартин Макариев и Сашо Пенев, които са основни продуценти на филма, аз съм третият продуцент, който има един друг тип задачки. Те са свързани с дейности след като излезе филмът и отговарям за разпространението на филма. Първо, това е много личен филм на Мартин Макариев, при всички положения той е имал някакви референции в главата, но си спомням момента, в който Виктор му каза: "Добре, дай ми някакви насоки, за да знам какво искаш да направя." и Марто му каза: "Не искам да ти дам референции, искам ти да гледаш филма и каквото ти дойде отвътре, това да направиш". След, което ние записахме истински оркестър да свири това нещо. Нали, не е с…

Водеща: Виртуалната оркестрация.

Александър Сано: …Casio-то пускаме цигулките и Хитър Петър да удря beat-а там. Отново казвам, уважаеми колеги, старайте се нещата да стават като хората.

Водеща: Да звънне, както се казва.

Александър Сано: Да звънне, да. И затова тази музика звучи толкова мощно и толкова плътно и наистина тя е още един от главните герои в този филм. Абсолютно го казвам без никаква куртоазия. За първи път в живота си виждах хора, които докато текат буквите и не изтече от ролбана и последният надпис, никой не мръдна в салона. Всеки седи супер утихнал.

Водеща: Слуша музиката.

Александър Сано: И това е жестоко. Музика звучи, слуша се. Страшно много коментари имаме за музиката. Страшно много!

Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.