МУЗИКА НА-ПРАВО ІІ: ПРОЕКТИ С МУЗИКА
Кога и защо е създаден Културният фонд на МУЗИКАУТОР, разказваАнгелина Георгиева-Янкова – мениджър "Връзка с авторите" в организацията на автори и музикални издатели за управление на авторски права. Кой може да кандидатства в Културния фонд, какви са изискванията към музикалните произведения и как се случват чисто административно, може да разберете в новия епизод от поредицата „Музика на-право“. Весела Кондакова, външен експерт в общински програми за култура, също се включва в разговора, за да даде ценна информация за възможностите при финансиране на музикални проекти.
Водеща: Кажи сега на всички добри хора, които ни гледат и имат нужда, най-вече, кога стартира и как Културният фонд на "Музикаутор" и какви са неговите цели реално?
Ангелина Георгиева-Янкова: Културният фонд на "Музикаутор" стартира през, вече далечната 2011 г. и има за цел да подпомогне авторите в създаването на техните произведения, т.е. финансира творческия процес.
Водеща: Творческият процес. Всеки ли може да кандидатства за този Културен фонд?
Ангелина Георгиева-Янкова: В Културния фонд на МУЗИКАУТОР могат да кандидатстват членове на организацията.
Водеща: Аз, като независим артист не мога да си подам документите при вас или?
Ангелина Георгиева-Янкова: Може да си подадете документите при нас, разбира се, стига сте член на организацията.
Водеща: Втора точка – какъв тип проект трябва да имам, за да мога да кандидатствам за подкрепа от Културния фонд?
Ангелина Георгиева-Янкова: Проектът е насочен към създаване на ново музикално произведение. На първо място трябва да е неразгласено музикално произведение. Дори произведението вече да съществува на твоите нотни листове, важното е никой да не го е чувал, т.е. да не е излизало в публичното пространство.
Водеща: Тоест с ремикс на песен няма да успея…
Ангелина Георгиева-Янкова: Напротив!
Водеща: Така ли?
Ангелина Георгиева-Янкова: Това е нов прочит на вече съществуващо произведение, но все пак е ново произведение. Така че и ремикс може да бъде.
Водеща: Колко човека долу-горе кандидатстват годишно за подкрепа от вас?
Ангелина Георгиева-Янкова: С годините нараства и броят на кандидатите, което нас ни радва, защото това означава, че Културният фонд набира популярност сред авторите на музика. Последната сесия беше с 207 кандидата.
Водеща: 207?
Ангелина Георгиева-Янкова: Да, което не е малко.
Водеща: Добре, къде могат да кандидатстват? Трябва ли да попълнят един куп бумащина, за да достигнат до момента на оценка или?
Ангелина Георгиева-Янкова: Най-хубавото в нашия Културен фонд е, че всяка година се опитваме така да разработим заявлението, че то да бъде достатъчно. С други думи правилата за съответната сесия ги отразяваме в заявлението и авторът трябва да седне и да попълни просто едно заявление.
Водеща: Само това?
Ангелина Георгиева-Янкова: Главното е заявление и има едно-две приложения към него, които определено не са трудни. Идеята трябва да е в главата ти, трябва да прочетеш правилата, при които ще премине съответната сесия, съответно да си попълниш документите и най-важното, естествено да ги изпратиш в срок.
Водеща: Кои са най-честите грешки? Какво би ме спънало по пътя към това да получа финансиране за моя музикален проект от Културния фонд?
Ангелина Георгиева-Янкова: Най-честата грешка е да не се запознаеш предварително с правилника на фонда. Оттам насетне, да си попълниш възможно най-изчерпателно заявлението, без да изпадаш в някакви кой знае какви подробности. От друга страна - да не е и твърде постно. Авторът смята, че с две изречения може да опише своя проект и всеки един трябва да го разбере без затруднение. Това не е така. За мен най-важното е да се спазят сроковете. С други думи, когато се определи отварянето на сесията, когато срокът ти е два месеца за кандидатстване, в никой случай да не чакаш последния ден и последните часове, за да си пуснеш заявлението, защото тогава ние не можем да реагираме. Ако, да кажем ти подадеш едно заявление, то постъпва при нас. Ние го преглеждаме с колегите и виждаме, че нещо не е наред и че трябва нещо да се промени или нещо липсва. Ще може да върнем обратна връзка, за да имаш време да преосмислиш написаното, да набавиш нещо, което е липсвало като информация и да го приемем отново в срок. Когато се подава в последните часове това не е възможно.
Водеща: Какво търсите да видите в един проект така, че наистина да ви впечатли?
Ангелина Георгиева-Янкова: Първо, да имаме сериозен подход към кандидатстването, да е добре описана музикалната идея. В последните сесии вече се приемат не само заявления, а и музикален файл. Тоест, задължително е да го имаме…
Водеща: Това ще ме постави ли едни гърди напред, ако прикрепя и този файл?
Ангелина Георгиева-Янкова: Той е изискване.
Водеща: Кога се откриват тези сесии?
Ангелина Георгиева-Янкова: Всяка година МУЗИКАУТОР открива своята сесия за авторските проекти на първи май. Това е определено с решение на Общото събрание на дружеството. Кандидатства се по имейл. След това идва разглеждането от наша административна страна дали всичко е окомплектовано добре, предаваме нещата към комисията, комисията ги разглежда и опитът ни показва че в края на август месец, началото на септември излиза класирането.
Водеща: Каза, миналата година 200+ човека са подали документи, за да се възползват от вашата финансова подкрепа. Колко подкрепихте?
Ангелина Георгиева-Янкова: Подкрепихме около 50%.
Водеща: Това е доста голям процент на успеваемост. Жанрът има ли някакво значение?
Ангелина Георгиева-Янкова: Абсолютно никакво значение относно кандидатстването. Сега, има една подробност, че средствата, които отпуска организацията за сесията на Културния фонд се разделят процентно. Квота "Млади автори", квота "Класическа и фолклорна музика", "Популярна музика", също така. В зависимост от това в кой жанр твориш, попадаш в съответната квота. Това, което предполагам, че най-вече вълнува авторите е за какво могат да кандидатстват? Това зависи от времетраенето на произведението, което е включено в техния проект и може да е грант от 2000, 3000 или 4000 лв. съответно, ако произведението е до 10, до 30 или над 30 минути. Тъй като съгласете се, че има музикални произведения, които са над 30 минути.
Водеща: Да, особено при класическа музиката.
Ангелина Георгиева-Янкова: Най-вече там.
Водеща: Какви проекти са били финансирани през годините и как се популяризират те?
Ангелина Георгиева-Янкова: Проектите са най-различни. Били са финансирани опери, музика към балет, сюити, рап, рок. Абсолютно всякакви произведения, от всички жанрове.
Водеща: Нещо да е станало турбо хит, което да съм чувала?
Ангелина Георгиева-Янкова: Чувала си, да.
Водеща: Това някъде популяризирате ли го? Къде могат да намерят хората тази информация?
Ангелина Георгиева-Янкова: Първо, самото популяризиране на проектите е задача на самите кандидати. Оттам насетне обаче ние отворихме секция в нашия сайт, в която публикуваме от всяка сесия какво се е случило. Така започнахме през 2019 г., 2020 г., 2021 г. С други думи, ако си спечелил финансиране или ако не си спечелил финансиране и ти е любопитно какво се е случило в тази сесия…
Водеща: Къде отидоха парите, Ангелина, искат да знаят хората?
Ангелина Георгиева-Янкова: Да, ето. И ние ви казваме: "Ето там отидоха". Черно на бяло все пак човек да го види. Всъщност, доста цветно може да го разгледа.
Водеща: Да, това е важно, защото българинът е много недоверчив по природа. Особено, когато става въпрос за кандидатстване, печелене и особено непечелене на проекти. Винаги си има едно наум: "Те тези пари са ги нагласили и са ги дали на техни хора!".
Ангелина Георгиева-Янкова: В случая няма вариант да ги нагласим.
Водеща: Културният фонд на МУЗИКАУТОР разбрах също, че финансира и целеви проекти, което сега обаче ще помоля да ми дефинираш, какво означава.
Ангелина Георгиева-Янкова: Така, на първо място Културният фонд на МУЗИКАУТОР всяка година разполага с една обща сума. 70% от тази сума отива за т.нар. малки проекти, авторските, за които досега говорихме.
Водеща: Така.
Ангелина Георгиева-Янкова: Останалите 30% отиват за целеви проекти. Такива целеви проекти, които сме финансирали през годините са "Фестивалът за поп и рок музика - София", "Силата на рока", Китарният конкурс в Плевен, Фестивалът на изкуствата "Аполония", както и документален филм за създаването на българската хип-хоп сцена "Музика от крайните квартали". Това са проекти, в които кандидатстват юридически лица, това е много важно да се знае.
Водеща: Тоест фирми, на прост език.
Ангелина Георгиева-Янкова: Да. Те засягат по-широк кръг от автори. Там вече се финансира някаква по-голяма идея.
Водеща: Да се самофинансирам или да не се самофинансирам като изпълнител или автор на музика може да бъде чудесен въпрос, ако имам варианти да го направя. Ако нямам, рязко се превръща в депресиращ въпрос. Имаме международни, регионални и национални възможности за финансиране, така ли е?
Весела Кондакова: Регионални по-скоро нямаме, за съжаление, но пък имаме Национален фонд "Култура", чийто обхват е територията на цялата страна. Имаме общински програми за култура, като на този етап софийската общинска програма не подкрепя индивидуални проекти, които са свързани със създаване на съдържание. Зад тази логика „индивидуални проекти“, всъщност много често колегите музиканти или създатели на съдържание са обвързани с някаква организация, т.е. проектът може да е изпълняван от едно лице, но да се кандидатства през организация. Така че не бива да се подминават без внимание програмите на общините, като структурирани програми имат градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Велико Търново. Общинската програма на Столична община обикновено се отваря след празника на общината, 17-ти септември и е около месец отворена. Може да е малко по-късно, но резултатите излизат преди Нова година, т.е. колегите могат много по-лесно да планират следващата си година, тъй като са наясно, дори и да не са подписали договори - вече има потвърдени резултати. Обикновено общинските програми изискват регистрация в собствената си система, а също така не трябва да се забравят възможностите, които предоставя Министерство на културата. За тези възможности може да се каже, че е добре да се следят сроковете от края на месец януари до средата на април, защото обикновено тогава са публикувани поканите за кандидатстване и кандидатстването е само през юридически лица. Програмите в Министерство на културата изискват да бъдат регистрирани в регистъра на културните организации в страната, което е много важно, искам да го подчертая тук, особено за музикантите, защото веднъж попаднал в този регистър, говоря тук за организации, се освобождават от ДДС върху билетите. От чисто икономическа причина е важно човек да е в този регистър, но това дава достъп до програмите на Министерството на културата.
От друга страна, отвори темата за международното финансиране. Европейският съюз възприема артистите доста по-гъвкаво и в момента предполагам, че в един доста дълъг период, поне следващите 3-4 години, ще бъдат отворени покани по програма "Творческа Европа" и по-специално т.нар. "Music Moves Europe", а също така имаме и много голяма програма за мобилност, която обаче не е стандартната мобилност, обикновено покрива разходи само за придвижване и понякога настаняване. Европейският съюз осъзна и дава възможности да се прави творчески престой, т.е. може да се отиде да се създава или да се записва дадена музика, може да се направи тур, стига да удовлетворява предоставения фонд, съответния автор или група. Защото нека не забравяме, че неформалните групи, които в България не са много разпознати, са абсолютно нормално явление за европейските програми.
Водеща: Какво означава неформални групи?
Весела Кондакова: Означава банда, която няма правна форма. Те не са фирма, не са сдружение, а са просто банда. Тоест, това са физически лица, музиканти, които обаче искат да пътуват някъде заедно. И вместо всеки от тях да подава поотделно кандидатурата си, кандидатстват като група. Защото там става въпрос за резиденции, т.е. на един артист може да му се поеме разход да стои някъде две седмици, един месец, три месеца и да получи ресурса, необходим за целия му престой. Пътни, настаняване, хонорар да му остане, да си плати акредитации. Така че е важно да се следят тези програми, те са много лесни за кандидатстване.
Водеща: Да, точно това щях да те попитам. Ще потънат ли хората в администрация, която трябва да придвижат или?
Весела Кондакова: В българските по-често се чувстват оплетени, защото трябва да приложат примерно 10 документа. В европейските програми общо взето всичко е на едно място. В България имаме офис, който е информационен офис и се казва Бюро "Творческа Европа", който може да дава ясни инструкции и да подкрепи кандидатите.
Водеща: Къде е най-правилно да се насочи да кандидатства, така ли?
Весела Кондакова: Ами, за европейските става въпрос.
Водеща: За европейските?
Весела Кондакова: И говорим отново за индивидуални.
Водеща: За индивидуални.
Весела Кондакова: Бюро "Творческа Европа" може да даде информация и за проекта на организация, но там вече е висока топка. Нали, казвам го в прав текст, имам опит в областта. Там се изискват партньорски проекти с други държави-участнички в програмата, дългогодишно планиране, да имат опит в международни проекти … И ако там някой тръгне за първи път, категорично не му препоръчвам да стане лидер на проекта. Там така, лекичко като партньор, да види и да разбере за какво става въпрос.
Водеща: По какъв начин Национален фонд "Култура" може да помогне на авторите на музика да се финансират?
Весела Кондакова: До преди COVID, Културният фонд на МУЗИКАУТОР беше единствената възможност да са финансират проекти, но по време на антиковидните мерки всъщност се възприеха тези добри практики и всички автори или изпълнители можеха да кандидатстват като физически лица към Национален фонд "Култура" и така да бъдат подкрепени техните проекти. Разбира се в постоянните програми на Национален фонд "Култура" има програма "Дебюти". Дебютите допреди 4 години бяха абсолютно неизвестна територия за музикантите в България. Мисля че под 5% от общо кандидатствалите бяха артисти и създатели от областта на музиката. Дебютантите би трябвало да нямат повече от два професионални записи, две професионални участия.
Водеща: Какви проекти сте финансирали в Национален фонд "Култура" през изминалите година-две, понеже ти каза, че помагате на музикални проекти, обаче това за мен е едно много широко понятие "музикални проекти"? Какво означава "музикални проекти"?
Весела Кондакова: В индивидуалните мерки ставаше дума за много широка палитра – от създаване на авторско съдържание, т.е. композиции, звукозаписи, участия, турнета, музикални фестивали, участие в някакви програми. Мерките от последните две години успяха да разширят максимално ветрилото, за да се подкрепя създаването и популяризирането. Всъщност е много важно да говорим и за частта, която настъпва след като се създаде съдържанието. Тук ще обърна внимание, че в Министерство на културата, например има нарочна мярка, която се нарича "Разпространение". И за нея се кандидатства в годината след създаването на продукта. Ако едната година се кандидатства в програма "Музика", на следващата година може със същия музикален продукт, който е резултат от този проект, да се кандидатства за „Разпространение“.
Водеща: Можеш ли да говориш за големина на бюджети?
Весела Кондакова: Ами, индивидуалните до този момент във фонд "Култура" бяха представени бруто като 4000 лв., но до някои колеги достигаха примерно около 3500 лв., а до някои достигаше пълната сума, в зависимост от осигурителния им статус. За организации, когато става въпрос, тогава вече бюджетите са до 100 000 лв., има големи мерки от Национален фонд "Култура", когато става въпрос за сериозна годишна програма, там се очаква включване на много изпълнители или създатели на съдържание или да има големи събития. Така че, най-голямата сума, която може Национален фонд "Култура" да предоставя е 100 000 лв.
Водеща: Това не е за индивидуални, а за юридически лица, нали така?
Весела Кондакова: Ами, Министерството все още подкрепя само юридически лица.
Водеща: Само юридически лица.
Весела Кондакова: Да.
Водеща: А кой решава кой печели? Има ли някаква прозрачност? Защото, примерно съществува и едно такова разбиране, особено при кандидатстване за европейски програми, не само за музика, хора си казват: "За какво да кандидатстваме, те тези пари вече са нагласени". Има ли прозрачност, как протича този процес?
Весела Кондакова: В програмите на Европейския съюз има изключително строг контрол върху това до колко независимо протича процесът на оценяване. Логиката, към която се придържат донорските организации, Национален фонд "Култура", общинските програми или Министерство на културата е да държи неизвестни членовете на комисиите. Защото върху тях се е оказвало огромно въздействие. Ние сме много малък сектор, всички се познаваме и ако някой знае кой е в комисията, това означава, че моментално ще бъде оказан натиск върху него. Но в Национален фонд "Култура" могат да бъдат проследени кои са били членове на комисии по време на годишния отчет. В Министерството на културата също има комисии, те се определят от министъра на културата. Комисията в Национален фонд "Култура" се определят от Управителния съвет, който е управляващият орган. Общинските програми в другите градове предполагам, че също разполагат с група експерти, от които се подбират в зависимост от броя проекти по сектори.
Водеща: Примерно, да речем аз искам да организирам бургаската версия на "Кукерландия", обаче нямам пукнат грош в джоба си, от кого мога да търся аз подкрепа?
Весела Кондакова: Първо е логично да се кандидатства в град Бургас, в общинската програма, която обикновено работи с две сесии годишно и се оказа, че те имат един много сериозни ресурс. Те също гонят към 1 млн. лв. за проекти, които не са собствено продуцирани от общината. Ако организацията е от София, може да се кандидатства тогава в Столична програма "Култура". Ако се смята, че има и някаква национално измерение може да се кандидатства в Национален фонд "Култура" по някоя от програмите за организации.
Водеща: Ами да, аз мога да доведа туристи, ако го правя Бургас, примерно.
Весела Кондакова: Да, но няма да бъде разпознат като приоритет на Национален фонд "Култура" в момента, защото още не се появява като такъв.
Водеща: Колко много условности има за едно такова нещо.
Весела Кондакова: Ами, това са публични средства. По принцип публичният ресурс се опитва да постигне някакви цели, които са предопределени от политики. Сега, ние в областта на културата нямаме твърде ясно дефинирани политики, защото ни липсва голямата картина, в смисъл ние не знаем накъде сме тръгнали. Това е така любимото обвинение: "Кога ще направите стратегия за развитието на културата?". Всъщност, повечето държави в Европейския съюз вече не правят стратегии, защото те са много дългосрочни, правят кратки планове. Тоест, имаш тригодишен план. И по-голям период не се обхваща. Но е хубаво да имаме някакви ценности, на които сме стъпили. Тоест, искаме да създаваме повече ново съдържание или да направим видими композиторите си или да развиваме музикалното си образование. Трябва да имаме стратегически цели. Тези граници все още не са очертани, за съжаление и това е разговор, който не просто трябва да се води със заинтересованите страни, но трябва да се говори на ниво политики с Министерство на културата и Министерството на икономиката.
Водеща: Дай сега с теб да разиграем една сценка. Представи си, ти си дебютант, искаш да набавиш финансиране, за да си запишеш албум или песен. Къде отиваш? Кажи ми три места, на които може да намериш финансиране за твоята кариера. НФК казахме. Едното място, нали така?
Весела Кондакова: МУЗИКАУТОР е второто.
Водеща: МУЗИКАУТОР.
Весела Кондакова: Европейската комисия е третото.
Водеща: Групите могат ли да бъдат юридически лица?
Весела Кондакова: Да, да. То е най-добре да бъдат юридически лица.
Водеща: Чудесно. Искаш да си набавиш финанси, за да си финансираш някакво мини турне, хайде в България. Къде трябва да следиш за програми, които биха могли да ти помогнат финансово?
Весела Кондакова: Национален фонд "Култура" отново, Министерство на културата, програма "Разпространение" и общинските програми.
Водеща: Окей. Това за турне. Ти си юридическо лице, отново си представяме и искаш да финансираш по някакъв начин, търсиш помощ, да направиш музикален фестивал. Някъде, дори да не е пътуващ. Да речем в Пловдив, или ако щеш в Сусурлево, няма значение. Искаш да направиш джаз фестивал, обаче нямаш пари. Къде можеш да намериш финансова подкрепа?
Весела Кондакова: Фестивалите трябва да търсят подкрепа първо в общината, в която ще се състоят заради икономическия принос, който носят там, на мястото.
Водеща: Добре. Общината.
Весела Кондакова: Общината е на първо място. След това в Министерство на културата. Ако фестивалът е установен, т.е. не е нов фестивал, има една невидима покана, която се нарича "календар на министъра". То е календар със значимите за Министерство на културата събития, няма отворена покана, а става със заявка в свободен текст. Там правилата не са съвсем ясни, важното е да са значими събития. Това е третата опция, но там няма отворена покана.
Водеща: Ако група като ФСБ или изпълнител, който има дългогодишна кариера, не е дебютант, иска да заснеме клип. Къде може да търси финансова подкрепа?
Весела Кондакова: До тази година можеше в Национален фонд "Култура", стига да не бъде припознато като аудио-визуален продукт. Защото Национален филмов център отговаря за продукцията на аудио-визуални продукти. До тази година е така. В момента, може да кандидатства в Министерство на културата. В общините също, защото много често се ползват общините като снимачни площадки и тогава става ясно защо е нужна подкрепата.
Водеща: А ако съм ФСБ отново и се опитвам да намеря финансиране за моя най нов албум, къде мога да търся?
Весела Кондакова: В общинските програми.
Водеща: Общинските програми са най-подходящо място?
Весела Кондакова: Да. Столична програма "Култура", направление "Музика".
Водеща: А, ако имам идея за фестивал, да речем фолклорен, който обаче искам да изнеса в чужбина. Примерно, да тръгнем на гастрол с "Мистерията на българските гласове". Къде бих мола да търся подкрепа за такава музикална авантюра?
Весела Кондакова: За съжаление в страната няма много ясна подкрепа за турнета, защото се смята, че турнетата са комерсиални в момента. Тогава е добре да се влезе в контакт с културните ни институти по света, които са 11 на брой, защото може да се правят някакви смесени модели. Тоест, те да приемат, да организират част от концертите. Местните общности също. Примерно, общността в Брюксел много често организира и издържа подобни мероприятия… Поемат цялата тежест по посрещането на дадено участие. И тогава вече през билетите може да се покрие липсващата сума.
Водеща: Ами, това е чудесно! Мисля, че покрихме доста голяма част от спектъра на музикалния бизнес.
Весела Кондакова: Ами, май да.
Водеща: Нали така, пропуснах ли нещо в твоите очи?
Весела Кондакова: За мене е море безбрежно. Защото аз бих питала студията. И те са в мерките за малки средни предприятия.
Водеща: Какво би питала студията?
Весела Кондакова: За оборудване.
Водеща: За оборудване.
Весела Кондакова: Оборудването си. Но трябва да се следят мерките за малки и средни предприятия. Там се опитваме да отворим пространството малко по-лесно да влизат нашите организации.
Водеща: Тоест, аз ако съм музикант и искам да притежавам професионално оборудване…
Весела Кондакова: Трябва да има фирма. В смисъл там със сигурност трябва да се отговаря на малко и средно предприятие … Няма структура в България, частна в сектор музика, която не е малко или средно предприятие. Нямаме голямо. Нали, най-големите частни оркестри са малко и средно предприятие. Така че, те биха могли, ако искат да оборудват студио, за някакви подобрения в инфраструктурата, да се следят икономическите мерки, в Агенцията за малки и средни предприятия.
Водеща: Можеш ли в рамките на 1 минута да ми кажеш как се подготвя проектно предложение?
Весела Кондакова: Трябва много добре да се запознаете с правилата на програмата, към която ще кандидатствате. Втори път, много добре да ги разберете, ако има информационни дни да отидете при тях и да ги попитате. Да си дадете време, да си подготвите прецизно проектното предложение и накрая го дайте на някой непознат да го прочете. Някой, който не познава работа ви. Ако той го разбере, би трябвало и оценителят да го разбере. Съвет номер едно – не забравяйте, че вие бихте могли да сте неизвестен за проверителя. Никой не е длъжен да ви познава. Номер две – крайният срок. Тоест, даже това е номер едно. И минимумът, който трябва да осигурите е документите. Трябва всичко да е изрядно, всичко да е на място, в срок.
Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
