МУЗИКА НА-ПРАВО ІІ: МУЗИКАТА В МЕДИИТЕ

Днес ви срещаме с музиканта Васил Гюров и DJ Мартен Роберто. С тях ще говорим за качеството на българската музика в родния ефир, както и за редакционните политики на българските радиа.

Водеща: Да минем направо към тежкия въпрос – как оценявате качеството на българската музика в родния ефир?

Мартен Роберто: Не знам какво визирате под "родния ефир"…

Водеща: Радиоефирът, да речем.

Мартен Роберто: Ако трябва да говорим за Българското национално радио, музикалното съдържание е на много високо ниво и се контролира. Що се касае до частните медии – радиостанции, там нещата стоят значително по-различно и нивото, поне според мен, на презентиране на българската музика не е достойно за това, което се случва на българската музикална сцена. Защото българската музикална сцена е изключителна и на нея има невероятни артисти във всички различни стилове музика.

Водеща: И какво ги препъва, за да достигнат до частните музикални радиа и телевизии?

Мартен Роберто: До голяма степен самите медии ги препъват, самите медии ги спират, защото не ги ротират. И това се дължи на един много комплексен проблем. Сега ли да мина към него или след малко?

Водеща: Сега мини към него.

Мартен Роберто: Проблемът е с хората, които стоят на отговорните позиции в медиите и вземат решения кое трябва да се пуска и кое – не. Аз съм имал възможността да работя в доста медии и знам бизнес манталитета на подредба на музика. Той няма абсолютно никакво отношение към съдържанието и качество на музиката, частната медия не се вълнува от качественото съдържание, но се вълнува от финансовия тотал накрая на месеца, което е много различно като начин на презентиране на музиката.

Водеща: Разбирам. Василе, ти първо като слушател, после като музикант, как би оценил по шестобалната система, да речем, това, което достига до масовия слушател?

Васил Гюров: Аз винаги първо като слушател оценявам и ще започна отзад напред. В частните радиостанции това, което говорихме – има една така статистика, според която частните радиостанции, особено някои от тях, пускат между 300 и 500 парчета месечно, което е стряскаща статистика, защото това е по-малко от десетина парчета на ден. Тоест, там се върти едно и също нещо, независимо дали говорим за българска музика, или за световна, това е доста притеснително откъм разнообразие. Аз като слушател държа да слушам възможно повече неща. И от тази гледна точка, в това отношение може да се каже, че Българското национално радио е лидер, защото там бройката, доколкото си спомням, е между 2000 – 3000 парчета на месец. Винаги има какво да се желае… Политиката, особено на някои профилирани радиостанции, е да въртят хитове, за да могат да привличат публика. Но според мен, ролята на радиостанциите би трябвало да бъде и образователно-възпитателна.

Мартен Роберто: Изключително образователна.

Васил Гюров: От тази гледна точка даже не само образователна, ентъртеймънтът, поне аз както го разбирам, е това да имаш възможност да пуснеш на слушателите нещо ново, нещо, което да ги заинтригува и нещо, което да ги привлече към въпросната радиостанция. Ако погледнем така тези филми, които излизат през годините за различни звезди, естествено западни, винаги нещата са свързани с някой човек в радиото, който е открил въпросната звезда и я е промотирал по възможно най-добрия начин. Така че по въпроса за политиката на радиата това мога да кажа. Иначе за качеството на музиката и особено на българската, както всеки продукт, имаме различно качество, т.е. имаме и хубави неща, има и някои с не толкова добро качество. Но аз по-скоро бих обърнал внимание на това, че за мен качеството има две страни, т.е. от една страна - имаме качеството на записа и да го кажем физическото качество, което се отнася до технически характеристики, и от друга страна - имаме едно качество, което мен повече ме вълнува, което е качеството в алхимически и духовен план, т.е. съдържанието на музиката, която се пуска. И ако мога да дам пример от 60-те, 70-те години, особено 60-те, когато качествените неща са били доста далеч от техническите характеристики, са се правили сериозни парчета, за разлика от днешни времена, когато всеки има възможност за качествен запис, но качеството на продукцията откъм, да кажем, пак духовния смисъл е ниско.

Водеща: Мартен, понеже заговорихме за качество, имате ли такива изисквания в радиото? Качество на звукозапис?

Мартен Роберто: Разбира се. Но пак ще се върна на предишния въпрос. За да заемаш отговорна позиция в медия, която ти дава работата, и в трудовата ти характеристика влиза да селектираш песните, трябва да си свършил много преди това. Трябва да си послушал много музика, трябва да си поизлизал доста, трябва наистина да имаш реална преценка какво се случва на сцената, как се забавляват хората. Имал съм възможност да комуникирам с хора, които са на отговорни позиции в частните медии, редейки плейлистите за своите слушатели и съм участвал в разговори, които са меко казано скандални, в които тези хора показват абсолютна неграмотност спрямо музиката и това прекрасно изкуство. Защото музиката е начинът, по който звучат чувствата и ако знаеш малко повече, ще усещаш малко повече. Хубаво е да знаеш повече, защото дори и това, което не харесваш, трябва да го познаваш. Важно да си информиран, важно е да знаеш историята на всичко това, което харесваш в момента, защо харесваш това нещо в момента. Водил съм разговор преди доста време с един от музикалните редактори на частна радиостанция, няма да изпадам в конкретика, нито за артистите, за които спорихме, нито човекът кой е и коя е медията, но е една от най-слушаните комерсиални радиостанции в България. И спорихме за българска музика, тогава имаше един актуален български хит, и аз казах: "Разнообразете малко, има страхотни нови неща! Има тази артистка, има тази група, има страхотни неща, които звучат динамично, звучат радиофонично, звучат супер!". И за конкретната изпълнителка, за която говорихме, музикалният редактор каза: "Това е много джази!". И аз му отговорих, че този епитет е чужд за него, поради простата причина, че не знае какво е джаз. И като го попитах защо е джази, той ми каза: "Защото има тромпет.". В същия този момент, според рейтинга на тази радиостанция, във всяка една минута радиостанцията беше слушана между 70 и 80 хиляди човека. 70-80 хил. човека инертно слушат мнението на човек, който има подобно отношение към музиката, което е според мен е абсолютно неадекватно и обидно.

Водеща: Според вас, понеже сте от доста време в музикалния бизнес, нещата в родния музикален ефир се подобряват или залязват с годините?

Мартен Роберто: Нивото в частните медии на българската музика е според мен много ниско. На селекцията на българската музика. Защото се толерират предимно определен тип артисти или артисти, идващи от определени места и те се толерират прекалено инертно, без да влизаш в детайла, всъщност дали тази песен заслужава да бъде въртяна. Защото има страхотна конкуренция и когато биват пускани квалитетни неща, съответно и другите артисти ще се опитват да правят по-качествени неща, за да могат и те да бъдат въртени. Много наблюдение за популярни артисти и групи има, което може да бъде много лесно видяно и доказано с количеството участия на тези артисти. Това да видите какво наистина се случва в столицата по клубовете, кои клубове и заведения се пълнят, от кои артисти и какъв е интересът към тях - това според мен е меродавно какво иска да слуша публиката. Много често в българските медии хора на отговорни позиции се оправдават с фразата: "Това иска да слуша публиката!". Това е най-безумното нещо, което мога да чуя, защото първо ти не си минал да питаш всички поотделно, второ тези мнения се опират на това, че ти не можеш сам да вземеш решение и оставяш решението да бъде взето, примерно от едни абсурдни фокус групи, които се правят понякога в медиите, които са много нерелевантни с това наистина какво се случва и какво трябва да се пуска на хората. Пак казвам, разнообразието е изключително важно, защото в България има невероятни музиканти! Тези хора, дори и без подкрепата на мейнстрийм медиите пак продават повече билети, отколкото тези, които въртят по мейнстрийм медиите. Което наистина доказва кое е стойностното и кое е това, което хората искат да видят и да чуят.

Водеща: Частните музикални радиостанции ли са по-слушани в сравнение с националните? Тоест, по-кофти продуктът ли стига до масовия слушател?

Мартен Роберто: Това е много комплексен въпрос, не мисля, че е така, но като цяло сеирът е това, което привлича хора. Целият този поток на информация, който има, е много опасен. Защото той трябва да бъде регулиран. В един момент медиите от цялата тази информация и от липсата на хора, които могат да вземат адекватно решения, което трябва да мине и което трябва да бъде част от съдържанието, се размива и вече няма значение кой ще каже истината, а кой ще каже първи някаква глупост. Вече има значение кой може да стане viral по някакъв начин. Хората не искат да казват истината. И това е вина на медиите.

Водеща: Василе, с група "Ревю" сте много активни през 90-те години, разкажи ми нещата тогава как стояха и има ли някакви добри практики, които според теб трябва да се приложат и днес?

Васил Гюров: Ние за съжаление бяхме по-активни в края на 80-те. 90-те вече се бяхме разпаднали, но в момента също сме доста teeny, може да се каже. И по повод това с клубовете, аз също подкрепям тази теза, че наистина в клубовете музикалният живот е съвсем различен от този, който е в медиите, за съжаление. На въпроса как седят нещата, по-добре или по-зле, който зададе ти в началото, отговорът пак не е еднозначен. От една страна са по-добре дотолкова, доколкото има възможности за най-различните артисти да записват по-качествена продукция, от друга страна - седят по-зле дотолкова, доколкото политиките, за които Мартен говореше, на отделните медии и радиостанции предимно, са доста, да го кажем, сбъркани. Защото наистина интересите на публиката се виждат точно по клубовете и по залите и в доста случаи не съвпада изобщо с това, което се пуска. И дотолкова, доколкото говорим за това как не само редакторите, ами и политиките на различните радиа се случват, аз ще кажа още една статистика, която е доста интересна - годишно в България си издават около 3000 албума, което е огромна цифра. Ако сложим десетина песни средно в един албум, това е около 30 000 парчета, на фона на предишната статистика, за която говорихме, по 2-3 хиляди песни на месец. И това, че някои радиостанции пускат много по-малко парчета е доста стряскащо, защото показва, че има търсене, има предлагане, но някъде се къса веригата. И това е точно там, където е един от важните компоненти, а именно медиите.

Мартен Роберто: Почти не мога да се сетя за хора в частните медии, които наистина работят с душа и подкрепят музикалната сцена. Предимно, пак казвам, работата им е свързана с дължината на рекламния блок, което няма отношение към музиката и към изкуството като цяло.

Водеща: Ти, ако беше собственик на частна медия, как би я управлявал така, че да бъде задоволително качеството на българската музика, както и количеството? Как би поправил грешките, които смяташ, че са най-очевидни и най-пагубни за българската музика?

Мартен Роберто: Не искам да поемам тежестта на човек, който знае правилния отговор на този въпрос, защото със сигурност има различни мнения. Но според това, което съм преживявал до момента, поработил, попускал и послушал, а то не е малко, не ми трябва да притежавам медия. Намирам се в радиото, в което имам абсолютната свобода и сцена да направя всичко нецензурирано и това не е убито. Нали, не го използвам по негативен начин. По никакъв начин не ми трябва в момента да притежавам частна медия.

Водеща: Добре, Василе, аз чисто хипотетично се опитвам да даваме разрешения на проблемите, които очевидно се очертават в момента.

Васил Гюров: Да, аз бих казал, че една от причините за този феномен, че публиката се интересува от други неща, а по медиите се пуска нещо съвсем различно, е и това, че в България има доста сива икономика. Много от радиостанциите не се вълнуват не само от истинския мениджмънт, не се вълнуват от истинския интерес. Тоест, те са поставени там по-скоро да изперат едни пари. Аз съм убеден в това, което казвам. Това не важи само за радиостанциите, това важи за много от медиите. Те не прилагат политика, която е пазарно ориентирана, ами се водят от съвсем различни цели. Мога да ви дам пример и с много хотели, построени из цяла България, които нямат пазарно ориентирана дейност, те са там, за да се изперат някакви пари. Но, да се върнем на медиите. Според мен, една от причините е точно това, че медиите не се интересуват от пазарния интерес, те се интересуват просто да присъстват там. Като член на Управителния съвет на МУЗИКАУТОР през годините съм изпадал и съм бил свидетел на различни ситуации, в които някои радиостанции се закриват или остават на дотация само и само да седят и да пазят честотата, за да не влезе някой друг и да започне друга политика. Въпросът кога тези неща ще бъдат нормализирани, да го кажем, това ще стане в момента, в който се изчистят повечето радиостанции и когато се влезе в нормалния пазарен подход. Един от примерите, които сме коментирали през годините е, че в Лондон, например има около 9 радиостанции, мисля, а тук в България - са над 100! И така, който може и който не може прави радиостанции. Вече какво се пуска и какво се случва не е важно. От значение е едни други процеси да се случват. Тези неща със сигурност ще бъдат оптимизирани с времето, когато истинските играчи останат и измислените отпаднат.

Мартен Роберто: Искам само да кажа, че въпреки неадекватните решения на голяма част от медиите да въртят определени артисти или песни, отново ще се върна не на тези, които не стават, а на тези, които стават. Въпреки липсата на подкрепа на мейнстрийм медиите към тези артисти, наши групи и изпълнители, пак казвам, от всички стилове музика, издават музиката си в световен мащаб. Тя бива респектирана в Съединените американски щати, в Европа, български артисти като Лина Никол и Боян преди две седмици издадоха своята музика в Япония. Сингли на артисти от лейбъл като "Stereofox" се въртят по "BBC Radio 6". Значи не може "BBC Radio 6" да каже, че ние правим нещо жестоко, а тук медиите в България да се правят, че не съществува тази музика.

Водеща: Зее огромна дупка очевидно между това, което се върти и това, което…

Мартен Роберто: Но въпреки това нещата се случват, тази музика е слушана благодарение на музикалните платформи, които не те ограничават само в границите на нашата държава, може да излезеш много лесно навън. И когато представиш нещо качествено, хората не се вълнуват какъв си и как изглеждаш, щом то звучи добре, всичко е наред.

Водеща: Добре, да си представим, че в момента ни гледат много млади готини артисти, които все пак искат да пробият на мейнстрийм българския пазар. Тяхната кауза обречена ли е или има някакви начини, в които могат да се презентират, така че да достигнат максимална ротация?

Мартен Роберто: Българските качествени артисти, за които преди малко говорих вече нямат нужда от подкрепата на тези медии, защото пак казвам, основната разлика е, когато отидете в столичните клубове и заведения - виждате кои артисти наистина пълнят сцената. Те имат своята сцена, те имат своята публика, те имат своята визия къде искат да отидат и нещата се случват много добре. Ако минем на мейнстрийм музиката и поп шлагерите, които заливат ефира, това са едни артисти, които хващат определена вълна, тренд. Когато се качиш в изкуството на един определен тренд, ти неминуемо имаш давност като присъствие на тази сцена. Според моя скромен опит в рамките на 25 години мисля, че един такъв артист може да се задържи между 3 и 5 години на сцената. Ако ти си се качил само заради един определен тренд.

Водеща: Василе, ти имаш ли мнение по въпроса?

Васил Гюров: Е, някои се качват за Бъдни вечер – коледният тренд, и седят доста по-дълго от 3 години, за добро или за лошо. Няма рецепти за това нещо. Факт е, че колкото и да е имало цензура през годините, тя за съжаление става не такава, каквато беше по соц-време. Тогава имаше комисии, които трябваше да одобрят дадени текстове, включително и песни. И музика имам предвид. Сега цензурата е на друго ниво. Тя е по-скоро авто, може да се каже, и е продиктувана от това какво искали хората да чуят, само че какво искат хората да чуят е доста измамно понятие. От тази гледна точка младите изпълнители винаги имат шанс, т.е. колкото и да са затворени вратите пред тях, и това са го показвали през годините различни изпълнители. Аз си спомням "Ъпсурт" как стартираха около 2000-та година без никъде да имат възможност да се пускат. Така постепенно по клубове, насам-натам, хората имат ли талант, имат ли какво да кажат, винаги си пробиват път като водата. От тази гледна точка, ако има нещо, което трябва да се каже на младите изпълнители, е да вярват в това, което правят, и да не се притесняват. Цензурата и механизмите, с които работят българските медии, никога не могат да спрат един изпълнител и артист, ако той е истински талантлив. Друг е въпросът, че ние като участници в този процес се опитваме да оптимизираме обстановката, защото не е без значение за всеки един от нас медиите да пускат по-хубава музика. Това се отразява цялостно на средата, в която живеем.

Водеща: Да, окей. Значи все пак не е всичко сиво. Защото малко надолу тръгнахме.

Васил Гюров: Не, то никога не е било сиво.

Мартен Роберто: О, не е сиво изобщо.

Водеща: Добре, защото аз останах с някакво такова впечатление.

Мартен Роберто: Има разлика между точката, от която гледат частните медии - това, което искат да реализират. В частните медии има много повече хора в търговския, отколкото в съдържателния отдел. И това е факт. Музиката, пак казвам, предизвиква чувства. И един артист трябва да притежава своите чувства, трябва да е наясно с тези чувства, за да може да се отпусне и да създаде по искрен начин своя субективен прочит на това, което го заобикаля, нали това е едно произведение на изкуството. Ако тези чувства биват нарушени и компрометирани от финансови облаги, рейтинги или нещо друго, това няма нищо общо с изкуството вече, това е съвсем друго нещо.

Водеща: Понеже каза финансови облаги и сега ми стана чудно, ти като музикален редактор с дълга, 25-годишна кариера, имал ли си случай някой някога да те съблазнява, за да въртиш негова музика повече или музика на негови изпълнители?

Мартен Роберто: Не съм сигурен какво влиза под глагола "съблазнява" в случая, но да, имало е разговори.

Водеща: Вземи тези пари, за да ни въртиш 10 пъти повече нашите артисти или някакви други такива обещания от материално естество.

Мартен Роберто: Не, пари не са ми предлагани, но са водени разговори и разбира се и много предложения, понякога и не много доволни хора, когато кажа, че нещо не е достатъчно добро, за да бъде излъчено. Ако се излъчват най-качествените неща и определението за това качество се дава от легитимни хора, то тогава конкуренцията ще е много по-адекватна. И няма да се стараем да бъдем още по-долу и още по-ниско да копаем, а ще се стараем да вдигаме летвата, за да бъдем конкурентноспособни, за да могат да ни въртят по медиите.

Водеща: Да. Василе, на теб някой искал ли ти е такива неща, за да ви въртят вас по медиите?

Васил Гюров: И да ми е искал, аз съм така устроен, че не се поддавам. Ние винаги сме били underground и аз като едно време, както казах 80-те години, така и впоследствие, след като се събрахме отново "Ревю", сме гледали на музиката като на нещо свято, т.е. тя няма как да участва в такива схеми. Аз познавам, за съжаление, една огромна част от българските артисти и изпълнители, сред които е практика да се ходи, да се чакат редактори, да се подаряват подаръци, да се седи…

Мартен Роберто: Да се държи сметка също.

Васил Гюров: … да се дават непрекъснато едни неща. Аз за себе си ще бъда такъв, ще си остана до края. Тоест, ние правим музика за нас си. Тя е нещо, на което много държим, и тя не може да бъде разменна монета, няма как да отида и да се моля на когото и да е да я пуска. Радвам се, че клубовете, когато свирим са пълни и това за мен е достатъчно. Далеч съм от мисълта, че публиката… Че всеки един изпълнител би бил харесван от всеки един. В момента, в който залата, в която свириш, е пълна - нещата са наред, колкото и да изглеждат безнадеждно от гледна точка на медии, на популярност и т.н. Пак се връщам на твърдението, че ние сме underground, когато говорим за "Ревю", и това, което правим ние, на мен ми е достатъчно.

Водеща: Преди време стана дума за налагането на квоти за българска музика в ефира. Вие какво мислите по тази тема?

Васил Гюров: Ами, аз като участник във въпросните разговори, които се проведоха може би 7-8 месеца, ще кажа. Имаше така една инициатива, която за съжаление беше почната, беше провокирана от "Възраждане". Казвам "за съжаление", защото според мен беше направена с цел популизъм, т.е. повдигна се въпросът, поканиха се едни хора. На 5 от 6-те срещи аз присъствах и там през цялото време се говореше за нещо от сорта 100% българска музика в ефира, което е немислимо, т.е. няма как да стане такова нещо, това не е било и по соц-време - да забраним всякаква друга музика. Но аз съм привърженик на това, че трябва да има някаква регулация в това отношение, защото 15 години наблюдавам такива процеси, които се случват в Европа поради инвазията на англосаксонския и американския репертоар с големите корпорации, които навлизат. Малките държави направиха такива закони, в които слагат някаква квота, която в никакъв случай не е такава, която ощетява другите изпълнители, просто нещо от сорта между 30% и 50% защита на местния репертоар, която гарантира това, че може да се пуска и местната музика, в което няма нищо лошо. Казвам "няма нищо лошо" защото вече тези закони са доказали, че работят във въпросните малки държави. И така.

В нашия закон, да се върна към текстовете, които изготвихме, имаше одобрение за това, визираха точно такива проценти, нещо от сорта 30%, 40% българска музика, като много са важни нюансите. Имаше проценти за дебютанти, т.е. за млади изпълнители, проценти за нова музика, не само да въртим някакви неща, които са от преди 40-50 години. Тези нюанси, които правят нещата така, че ветрилото да се разгърне повече, да има достатъчно музика на млади изпълнители, достатъчно стилово разнообразие. Само че, за съжаление, тогава може би 5-6 дена не можа да влезе този закон, защото се разпадна парламентът. Аз се надявам, че може би ще дойдат пак такива подходящи времена нещо такова подобно да се вкара, защото опитите за това продължават вече 15 години.

Водеща: Тя мисля, че Румъния е такъв "success story".

Мартен Роберто: Той е малко хлъзгав моментът с процентното присъствие на музика, защото ако има хубава българска музика тя се пуска, аз работя в радио, което пуска тази музика. В един момент, ако задължиш, връщам се към медиите с музикално неграмотните музикални редактори, тази българска музика, която те ще селектират, според вас дали ще бъде окей? И тук е въпросът какво трябва да се ротира, какво трябва да се пуска и какво трябва да се подкрепя. Не казвам нито определени артисти, нито определени стилове. Факт е…

Водеща: Тези квоти не биха ли помогнали всъщност на дебютантите с нова музика?

Васил Гюров: Факт е, че този закон работи вече в повече от 16-17 държави в Европа и от тази гледна точка аз не виждам причина да не се прокара. Има достатъчно избор, ако редакторите искат да намерят какво да пускат и когато се направят тези нюанси, за които говорех, мисля че нещата могат да си дойдат доста на място. Искам да обърна внимание, и това е едно от нещата, на които аз държах, в тази квота да има и процент за независими продуценти. Независимите продуценти са една огромна маса от хората, които в световен мащаб правят музика, но те не са защитени и нямат тези пазарни възможности, които имат корпорациите. Когато създадеш възможности да има място под слънцето и за независимите изпълнители, тогава нещата стават по-добре регулирани. Аз вярвам в това, че регулацията може да играе добра роля, когато е добре осмислена и балансирана, а не да бъде като някакъв цербер, който да диктува, както беше по соц време, какво да се случва.

Мартен Роберто: Не си спомням кой го беше казал, че добрият DJ пуска песните, които искаш да чуеш, обаче най-добрият DJ пуска песните, които не си знаел, че искаш да чуеш!

Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.