МУЗИКА НА-ПРАВО II: Продукция и постпродукция в музиката
Вече не е достатъчно да се отличиш само с таланта, но и с качество на продукцията си. Оказва се, че зад пулта се случват чудеса и процесът по мастериране и смесване може буквално да направи от нищо нещо. Дори липсата на талант от страна на изпълнителя не винаги е пречка за крайния продукт.
Новите технологии променят драстично „правилата на играта“, но изискват сериозно отношение и инвестиции. За продукцията и постпродукцията в музикатаи как да защитиш авторския си beat, ще научите от двама от най-добрите професионалисти в категория микс и мастеринг в България - Петър Костов - бате Пешо, и Росен Стоев - DJ Rossko.
Водеща: Здравейте, уважаеми, вие гледате втори епизод от поредицата „Музика на-право“. Миналата седмица говорихме за това как се композира едно музикално произведение. Днес обаче ще си говорим за това какво се случва, когато дойде ред изпълнителят да влезе в студиото. И как да направим така, че записът да не звучи все едно сме си го записали в банята. Наши гидове в тази дискусия днес ще бъдат DJ Rossko и бате Пешо. Здравейте! Добре сте ми дошли!
Бате Пешо: Добре заварили!
DJ Rossko: Здравейте!
Водеща: Кажете сега, нека да отговорим директно на първия въпрос – как да направим така, че едно музикално произведение да не звучи така все едно аз съм си го записала в гаража? Ехо, да няма бас, да е гадно, да звучи все едно е записано в 1998 година?
DJ Rossko: Ако говорим за вокала, наистина е необходимо той да бъде записан във ватирано помещение с подходящите специалисти, така че да може да се запише качествено. Както казахте и Вие – без странични стайни шумове и откънтявания, и съответно – да бъде обработено по най-добрия начин, така че хем да е щадящо, но хем пък нали да бъде направен така гласът, че да стои професионално.
Водеща: Не може да си взема едно zoom-че вкъщи и да си го сложа в лаптоп-а и да си изпея песничката, така ли?
DJ Rossko: То може, но няма да свърши работа за целта на звукозаписа.
Водеща: Бате Пешо, ти си beatmaker, занимаваш се със смесване, с мастеринг. Обясни реално на прост, лаишки език ти защо си важен за това едно парче звучи готино?
Бате Пешо: Както аз, така и други мои колеги на същата позиция. Нашата важност се изразява в това да направим песента да звучи, да изкараме максимално нейната първоначална идея и емоция на показ и да е преекспонираме така пред слушателите, че те да могат да я запомнят още от първо слушане. Това е нашата задача – да премахнем всичко, което е неприятно и има съмнителна роля в песента, защото някой път се налага да махаме, неща за да звучи по-чисто и по-ясно.
Водеща: Какво махате?
Бате Пешо: Ами цели инструменти, цели партии, преместваме. Доста се налага да излизаме от нашата позиция като микс-инженери.
Водеща: Ама композиторът не беснее ли? Не идва ли с брадва при тебе „Как така тук ще ми махаш барабаните“?
Бате Пешо: Той дори не разбира в някои случаи.
Водеща: Така ли?
Бате Пешо: Защото това, което е сложил то е част от някаква бленда, някакъв звук, нюанс просто, който реално впоследствие след като сме насложили всички звуци в парчето, няма нужда от него, защото то няма място в микса. Това налага неговото елиминиране. И така миксът олеква. В смисъл, тежестта върху, как да кажа, играчките, които се грижат накрая да го запечатят, пада надолу.
Водеща: Не е долу при теб някой да ти търси сметка защото така си го направил?
Бате Пешо: Случвало се е. Те случките са най-различни. Просто обикновено това е най-добрият вариант. Когато нещо не се чува добре – и като го усилим и не звучи добре, и когато е силно и ясно, значи то няма място в тая песен.
Водеща: Роско, ти работиш в тази индустрия от 1998 г., Бате Пешо, ти от 2007 г. Кажете ми оттогава досега, понеже технологията страшно много напредва, как се променили нещата в звукозаписа и в мастеринга?
DJ Rossko: Със сигурност според мен посоката, в която се движи индустрията е към все по-добро. Нещата стават все по достъпни за музиканти и за творците, но от друга страна смесването и мастерирането придобиват малко по-различен характер. Все почна да се наблюдава терминът творчески микс и мастеринг. Тоест не просто песента да бъде смесена, както Бате Пешо отбеляза, а в голяма част от случаите да се едитират така нещата, а и в някаква степен да се аранжират, бих казал, така че произведението да добие все по-хубав и по-интересен вид. Да не е скучно, да е интересно за слушателя и т.н. Доколкото в технологичен план играчките стават все по-скъпи, но пък и резултатите стават по-хубави.
Водеща: Еми капитализъм, братче, всичко става по-скъпо, няма как.
DJ Rossko: Това е положението.
Водеща: Добре, реално. Ако искате ми отговаряйте на този въпрос, обаче аз го задавам защото ми е интересно. Ти имаш студио, ти имаш студио. Реално инвестицията, която вие правите, колосална ли е това студио да бъде оборудвано с най-новите и модерни „играчки“, какво ти ги нарече?
DJ Rossko: Аз не го разглеждам по този начин, тъй като то е един процес на надграждане. Ние започваме в някакъв момент, техниката се развива, някои неща остават да се използват, някои неща – не. Съответно и ние ги надграждаме с допълнителни, по-нови модели. Всичко това, което изисква индустрията.
Водеща: А инвестицията колосална ли е?
DJ Rossko: Ами не бих предпочел да погледна по този начин на този въпрос. Тъй като ако го погледна по този начин, трябва сам да си бия някаква спирачка, което не е окей.
Бате Пешо: За мене техниката, която се купува, е в две категории. Едната категория такава, че улеснява и прави работния процес по-лек и по-бърз. Другата е, че премахва всички паразитни неща, които техника от тази категория, но по-нисък клас, биха добавили като ненужни шумове, звуци и т.н. И давам конкретен пример – един микрофонен предусилвател може да струва 150 лв., може да струва 500 лв., може да струва и 8000 долара. И в момента, в който си купиш микрофонен предусилвател за 150 лв., няма никакво значение какви кабели и какъв микрофон ще сложиш. Всичко звучи за 150 лв. Може да сложиш микрофон за 12 К и отново звучиш като 150 лв. В момента, в който купиш preamp за 8000 долара, ти трябва да купиш кабели за поне 1600 лв., два кабела. Един от микрофона до preamp-a, един от preamp-a до звуковата карта. Това налага вече да купиш и хубава звукова карта. Почваме от 5000-6000 лв. нагоре. След това вече трябва да имаш и хубав компютър. А за да ги чуеш тези неща, трябва да имаш и хубави монитори. Трябва да имаш и clock, и нещата стават съвсем… Аз на това му казвам „висшата лига“. В смисъл, там нямаш, почти нямаш unit, който да струва по-малко от 5000 лв. И липсата на… Изчистването на всяко едно звено, от което зависи звукът, вдига качеството. Обаче опира до пари. И това е безкрайно.
Водеща: Е, нормално, един звукозапис би следвало да струва повече, когато влезеш в едно такова оборудвано студио с „висшата лига“ елементи, нали така?
Бате Пешо: По принцип да, но това е безкрайно, няма лимит докъде може да стигнеш. Аз на сложил UPS-и в момента, защото не ми харесва токът. Чух разлика в записа и във възпроизвеждането на звука. След това сложих токови стабилизатори, пак чух разлика. Това са скъпи играчки, които никой вкъщи не би си сложил такива неща. И в момента, в който аз се чувам разликата, за мен това има смисъл. Тоест, колкото повече стигаме до материала, който идва от микрофона, нали давам пример с глас, остане непроменен, това е най-качественият му вид. Колкото повече прибавяме неща, които не искаме, примерно шум от кабел, не е задължително кабела да е кофти. Може просто да е дълъг. Това отново дава шум. Има много фактори – изолация, акустично третиране, това са две различни неща, които нямат нищо общо. Както казах, ток, климатизация, вентилация и т.н. Много фактори има, от които зависи един запис да бъде, да звучи добре. Но най-важното, най-най-най-важното и това е жив пример, че има парчета, които са в домашни условия записани, това е човекът, който навигира артиста. Това са хора като нас. И не може да пееш весели песни с тъжен тон.
Водеща: И какво се случва, какъв е процесът? Идва някой при вас с песен и какво се случва? Вкарвате го в звукозаписната кабина и оттам нататък вие поемате нещата във ваши ръце?
DJ Rossko: Процесът, който е при запис на глас, ние в случая не натискаме само едно копче, нали – пее, записваме, спираме – а в голяма част от случаите, даже в почти всички случаи, оказваме влияние върху самия изпълнител, така че той да може да се отпусне и ние тук влизаме в ролята вече и на composer-и малко, защото трябва да им направим партиите, така че да могат след като запишат основния си глас, да запишат втори глас, трети глас и някакви други такива елементи, които са необходими от вокала.
Водеща: Това звучи много трудоемко и много времеемко. Колко време най-дълго сте записвали една песен от 3 минути, да речем, един track? Колко време може да го записвате това нещо?
DJ Rossko: Аз съм стигал до 8 часа.
Водеща: До 8 часа. Бате Пешо повече, очевидно.
Бате Пешо: Ти си добре.
DJ Rossko: Е, това ми беше прагът.
Водеща: На търпението ли?
DJ Rossko: Да.
Бате Пешо: 12 часа, като говорим за известен поп изпълнител, който е брутален в пеенето си. Няма грешка.
Водеща: Защо 12 часа, бе, Бате Пешо, 3 минути записваш?
Бате Пешо: Ами защото тука на тая думичка иска друга емоция, не е правилната. После се връщаме в началото – „О, това мога по-добре да го изпея“. То е изпято перфектно и не говоря за някой, който просто си не може. Говорим за изпълнител, който пее брутално. Сега, имал съм и други случаи, вече там след третия, четвъртия час, като видя че нищо не става, просто казвам „Запиши го 7-8 пъти и аз ще си правя Франкенщайн после от вокалите“.
DJ Rossko: Да.
Бате Пешо: Да, това е най-честият случай, в който сме се отказали.
DJ Rossko: Аз лично съм достигнал до извода, че запис за основни вокали, който продължава над 2 часа и половина, няма никаква нужда оттам нататък да се записва. Ако не се е случило, то значи няма и да се случи. Тоест, за мен не е толкова важно артистът да стои и да печеля някакви пари от записа на час, нали… По-скоро ми е по-важно да стане продуктът. Ако трябва той да дойде на другия ден, но да е в по-добра кондиция и да си свършим работата и той, и аз без никакви ядове, защото иначе тъпчем на едно и също място и то не се случва.
Водеща: Да бе, да не те е срам да се подпишеш под този продукт след това.
DJ Rossko: Естествено, да. И той да е доволен, че не е платил сума ти пари за нещо, което е безсмислено и не би могло да се използва.
Водеща: А вие безпощадни ли сте? Ако дойда аз и съм супер фалшива певица, ще ме изгониш ли от кабината или ще ми кажеш „Ами момиче, стани инженер“ или „Занимавай се с нещо друго“?
DJ Rossko: Имал съм случай, където да бъда малко по-краен. Това е, какво да правим.
Водеща: Бате Пешо, ти ми звучиш сякаш с голямата секира ги режеш обаче. Така ми изглеждаш.
Бате Пешо: Аз съм точно обратното.
Водеща: Е!
Бате Пешо: Аз съм безпощаден в цени, но в смисъл – каквото е, такова е. Но когато стане въпрос за работен процес, съм може би най-мекушавият, който съм виждал. Това е факторът, който ми позволява на мен да работя с много хора. Сега ти ако пееш фалшиво, безбожно фалшиво, аз имам, така, в ръкава имам скрити…
Водеща: Аз тъкмо това щях да те питам, вие ли сте момчетата, дето…
Бате Пешо: Да.
Водеща: …ако аз съм „Гарванът грачи грозно, зловещо“, вие можете да ме накарате да звуча като пресвета майка Бионсе?
Бате Пешо: Има много варианти. Има варианти, в които примерно ти можеш да го изпееш, както си можеш, след това…
Водеща: Тоест, никак. Да си представим, че…
Бате Пешо: След това викаме друга певица или влизам аз и го изпявам.
DJ Rossko: И тя го изпява.
Бате Пешо: Тя го изпява. Има софтуер, с който… Като ни платят, ще кажем името.
DJ Rossko: Да.
Бате Пешо: Че иначе реклама, пък цените им са…
Водеща: Няма да инфлуенсваш, Бате Пешо, без пари. Тук не работим така.
DJ Rossko: Те понякога вършат много хубава работа, понякога не, но е свършило при мен…
Бате Пешо: Върши, спасява животи този софтуер. Въпросът е, че като не можем да хванем тон от певицата, която е дошла да записва, викаме друга певица, която го изпява точно както трябва. След това коригираме нейното пеене. И понеже ние хем го чуваме, хем го виждаме нагледно, графично го виждаме, налагаме твоето пеене, примерно, по нейното, което го е изпяла перфектно, бутаме тоновете, така че да съвпаднат с нейните, играем си да правим извивки, за да звучат по-натурално, нали то има геометрия в…
DJ Rossko: Но това си е хамалска работа.
Бате Пешо: Това е блъскане страшно.
Водеща: Мале, какви сте шмекери вие, какви неща можете да правите.
Бате Пешо: И накрая ти излизаш с някакво брутално самочувствие. Защото остава твоят глас, а на другата певица е махнат гласът и наистина звучи достоверно, но е много сериозна лъжа. Но аз не мога да ги обвинявам.
Водеща: И после като отидеш на живо участие, всичко приключва.
Бате Пешо: Не. И там има начини.
DJ Rossko: Там също има.
Бате Пешо: И не говоря за тези autotune-ски изпълнения. Говоря, че има начин да се набият нотите предварително и каквото и да изпееш, какъвто и тон да е, само текста да е такъв, то да излезе вярно.
Водеща: За вас няма невъзможни неща реално, така ли?
Бате Пешо: Не съм си задавал този въпрос.
Водеща: Ами аз ти го задавам, ето, защото не си си го задавал.
Бате Пешо: Повечето неща са ни ежедневие. Неща, които за обикновения човек, който примерно няма никакъв допир до създаването на музиката, за нас е ежедневие. И не ни шокира, просто ни болят главите в един момент.
Водеща: Изхабява ли се в някакъв момент този слух? Трябва ли да му даваш някаква почивка?
Бате Пешо: Ами човек се изморява. Сега, аз съм много кофти пример, да кажем за българския пазар, защото аз съм един от много малкото хора, които когато смесват, слушат на full power, на пълна газ, през цялото време.
Водеща: Казва се „на всичката газ“.
Бате Пешо: На всичката газ.
Водеща: „На всичката газ“ се казва.
DJ Rossko: Аз съм точно в обратната посока, аз работя супер тихи нива. Толкова тихи, че даже когато записват при мен изпълнители, това е най-силният звук, който се случва в студиото.
Бате Пешо: Възможно е.
DJ Rossko: И работя на много тихи нива от известно време, може би някъде от около десетина години. Но това зависи от самата мониторна система, която се слуша, тъй като аз чувам еднакво при много силно и при много тихо и нямам нужда да усилвам. Дори в някои случаи просто толкова тихо намалявам, ей така само да мога да чуя дали всичко звучи така, както съм си го мислел да бъде.
Водеща: Колко време отнема от влизането на един изпълнител във вашето студио до момента, в който вие му давате „Ей това ти е песента. Готова, може да я пускате за ротация по радиа, телевизии, ако има клип, или където искаш, Spotify и т.н.“?
DJ Rossko: То е различно, зависи много от това колко е количеството материал, колко е сложна песента, колко време има да се обработят вокалите, колко време е необходимо да се направи самото смесване. Но в рамките на 3, 4, до 5 максимум дни нещата са готови.
Водеща: Дни?
DJ Rossko: Да.
Водеща: И може да се пуска за ротация?
DJ Rossko: Може и по-малко, може и повече.
Водеща: Има ли някакви изисквания в днешно време радиата, които да изискват песента да бъде в дадено качество, че да бъде въртяна, за да не звучи като „кръпка“ на цялата им програма?
DJ Rossko: Хубаво е да е колкото по-добре, толкова по-добре. Аз не съм виждал радиата да изискват някакви специфични критерии за качество, по-скоро за формати – да. Минимумът е 16 бита, 44 kHz. Но не съм срещал някое радио. Те по-скоро гледат естетическото качество на продукцията. Дали в общи линии звучи добре и най-вече дали им пасва на формата, в който те работят. Ако това не е окей, то няма да влезе песента, каквато и да е тя.
Водеща: Ти вдигна ръка.
Бате Пешо: Да, аз имам много тежка забележка към родните медии – трябва да има летва. Не може всеки да прави, каквото си иска. Това е ефир. И за мен трябва да има някаква цедка, която да прецежда нещата. Сега, кой ще е този арбитър, който ще казва „Това звучи добре“ и „Това не звучи добре“ нямам идея, но за мене не може всичко живо, което бълва музика, каквато и да е тя, под каквато и да е форма, да отива в радиата и в телевизиите. Казвам го, защото има много парчета, които за мен лично не стават за нищо и единствената причина, поради която виждам и чувам, че ги въртят, е, че звучат добре.
Водеща: А чисто технически, понеже работите от доста време в пост-продукцията и в звукозаписа, според вас българският изпълнител става ли по-взискателен и технически грамотен към това неговите парчета да звучат добре или не?
DJ Rossko: Аз мисля, че в тази посока нещата вървят добре за изпълнителите, тъй като когато един изпълнител чуе нещо хубаво на някой свой колега, той казва „Чакай сега, аз да не съм по-прост, искам и на мен така да ми звучат нещата“. И те се влияят и едни от други. Така че когато има качествена продукция и когато ние сме си свършили нещата добре, това определено влияе добре на цялата среда. Всеки иска да има хубав микс и хубав мастър.
Водеща: Питам защото в момента в интернет има абсолютно всичко. Ако влезеш дори в YouTube да речем, най-достъпната видео платформа, има туториали – „Как да си смесим барабаните“, „Как гласът ми да звучи като на Арета Франклин“. И примерно има много прохождащи артисти, които може би не искат да отделят пари, за да влязат в едно готино звукозаписно студио, а ползват това, смесват си песните и след това пускат за ротация. Това Вас дразни ли ви, често ли се случва, или само в моята глава съм чувала?
DJ Rossko: Аз обичам да давам един пример, който е такъв много забавен, дето една певица отива на интервю в радиото и водещия я пита „Разкажете за текста, музиката“. И тя „Текстът е мой, музиката е моя, аранжиментът също е мой“ и той „Мхм, да, личи си“. Така че нека всеки да пробва, да опита всичко, но това са неща, които ние години наред правим. И този опит по някакъв начин би превъзхождал всяко едно такова смело действие да се опиташ ти да закърпиш нещо, нали.
Водеща: Да. А често срещано ли е това самоделие?
Бате Пешо: Да. Аз се кефя на хора, които си правят всичко сами, когато правят нещо хубаво. Когато накрая излиза хубав резултат. Тогава им захвалям, че са успели без специални условия и средства и техники и т.н., дори умения, да постигнат нещо добро. Дори само на усет. Докато има много хора, които просто не искат да плащат за студия, чисто от финансова гледна точка. Познавам и хора, които въобще не ги бъркат финансите, но не искат да записват в студио. И си създават условията вкъщи. Чисто заради емоционалния им комфорт. Да, и говорим за сериозни изпълнители.
Водеща: Как, тежки интроверти може би, не знам. Окей.
Бате Пешо: Не. Не става въпрос, че се притеснява от мене. Става въпрос, че той иска да е сам, за да изкара това, което търси.
DJ Rossko: Но това пак е част…
Водеща: Това обаче не прозира ли в един момент в звукозаписа?
DJ Rossko: Това пак е част от някакъв процес. Тоест, ако той си е записал нещата и има хубав микрофон и както каза Бате Пешо, той звучи добре, той би могъл да си направи целия албум, да си го аранжира на лаптопа и т.н., но в крайна сметка професионалното смесване и мастеринг трябва да отиде в някое истинско студио, да се случат както трябва нещата, тъй като тези устройства, които ние ползваме, те са от много висок клас и ти без тях няма как да го направиш. Дори да имаш целия софтуер на света и всичките знания, ти просто имаш едно ограничение, което е чисто на ниво устройство. И оттам нататък блъскаш си главата в стената и това е…
Водеща: А всичката тази онлайн информация според вас по-скоро дава крила или по-скоро пречи?
DJ Rossko: Ако е качествена и source-а е добър, да.
Водеща: А как да я филтрират?
DJ Rossko: Ами има такива сайтове, които са с платен абонамент от много големи професионалисти, които са в този бизнес. Аз лично съм абониран за два такива и си следя всяка седмица какво излиза. Така че много е важен източникът на информация, който се следва.
Водеща: Хора, тази инвестиция избивате ли я някога?
Бате Пешо: Да.
Водеща: Ти ми говориш за някакви чутовни цени.
Бате Пешо: Е, не са…
Водеща: 5000 лв. микрофон, звук от кабел, не знам, да няма звук от кабел и прочие.
Бате Пешо: Аз казах най-най-най каймака. Иначе по принцип цените са високи на играчките, с които работим. Но в един момент ние стигаме до етапа, в който ние не работим с нещата, които можем да си позволим, а нещата, които искаме.
Водеща: В България битува едно разбиране, че българинът не иска да плаща за музика и всъщност авторите на музика много често не могат да си съберат всички авторски права, които заслужават. Поради една или друга причина. Вие съгласни ли сте с това и това дава ли някакво отражение върху вашата работа?
DJ Rossko: Аз съм мислил много пъти върху тази тема и приветствам въобще инициативата на МУЗИКАУТОР да работи в тази насока за по-голяма осведоменост в ползвателите, тъй като има едно голямо неразбиране дори и от общинските структури и въобще държавата като система, дори в хората на по-високи постове има едно голямо неразбиране на цялата материя по отношение на авторските и сродните права. И според мен идеята тази информираност да бъде повишена е ключова за това дружеството да може да събира все по-голяма част от парите и да ги разпределя към всички правоносители. Тоест ако всяко едно заведение, всеки един ползвател – таксиметров шофьор, фризьорски салон и т.н., ако те започнат в някакъв момент да бъдат лицензирани и без тези лицензи да не могат да работят… Това може би някаква законодателна инициатива трябва да бъде направена. Но ако те нямат право да работят, да функционират, както примерно ако нямат пожарогасител, разрешение от пожарната, то тогава нещата ще бъдат много по-различни и действително и изпълнителите, не само авторите, тъй като те са едно общо – изпълнителят изпълнява песента на автора. Някой път изпълнителят пък самият той е автор. Така че това всичко е навързано. И ако тези неща се случат, както се случват в останалите цивилизовани държави, в Европа поне почти всички, тогава количеството качествена продукция ще се повиши със сигурност. И приходите за правоносителите ще бъдат много по-различни. Така мисля аз.
Водеща: Бате Пешо, ти си beatmaker. Ти носител ли си на авторски права, когато създадеш beat на някоя песен?
Бате Пешо: Да.
Водеща: И как ги защитаваш?
Бате Пешо: Чрез МУЗИКАУТОР.
Водеща: Ти член ли си там?
Бате Пешо: Да, от доста време, от 2007 г. Играта ме заведе. Аз имам какво да кажа по този въпрос за правата. Значи, нашияj народ е така дресиран, че той не си знае правата. От там да започнем. Ти не знаеш къде можеш да паркираш, не знаеш колко разстояние трябва да оставиш от колата си до сградата, че да минават пешеходци, камо ли да знаеш, че когато правиш музикаq тя генерира права и някой трябва да ти ги събира и там има администрация, която трябва да работи някак. И идеята ми е такава, че последните години, откакто поне по моите наблюдения, защото тази активизация на МУЗИКАУТОР се засилва, и то доста, и все повече виждам хора от другата страна на бизнеса, които казват „А, ами защо ще им плащам на тези пари?“. Да бе, бате, обаче ти в момента, в който пуснеш радиото в твоя магазин или капанче на плажа, ти ползваш моята музика. Защо пък аз да ти пея на твоя търговски обект.
DJ Rossko: Или някой друг въобще.
Бате Пешо: Който и да е.
Водеща: „Защо да им плащам“. Защото е законът.
Бате Пешо: Не, защото аз съм работил. Ти не знаеш аз колко нощи съм висял да седя да смесвам, да седя да композирам музика, на този да му изправям гласовете и т.н. защото ние също имаме участие, пак имаме права за тези неща. И в един момент той ми вика „Да, бре, бате, ама защо ще плащам?“. Ще плащаш ,защото го ползваш. Ако не, пусни си бял шум и си научи клиентите…
DJ Rossko: Да. Или просто не пускай нищо.
Бате Пешо: Или не пускай нищо. На шума на вълните на морето или на градския трафик на Стамболийски и клиентите ти да обядват на това.
DJ Rossko: Другото, което бих искал да добавя е, че според мен е абсолютно наложително от Министерство на културата да си направят страшно по-голям екип за проверки и да оказват и да се извършват тези проверки на ежеседмична база, дори бих казал ежедневна. Тъй като само ако има проверки и са доказани нарушения за ползване, без да имаш лиценз и санкции могат да доведат до възпитание на ползвателите да бъдат коректни.
Бате Пешо: В момента, в който почнат да си плащат заведения и въобще търговски обекти и това което се изисква от тях, ще може този механизъм да се завърти правилно и да работи за всички, които имат допирна точка с него. Това е моята гледна точка.
Водеща: Плащайте си лицензите и ще слушате в един момент и по-качествена музика.
DJ Rossko: Абсолютно.
Бате Пешо: Ние си плащаме софтуера.
DJ Rossko: Не, тя говори по принцип.
Водеща: Не ти, не ти. Търговските обекти. Споко, Бате Пешо, не те нападам.
Бате Пешо: Не, не, не. Аз имам предвид, че на нас ни се налага да го правим.
DJ Rossko: Ама то и при нас е друг вид лицензия, нали, за софтуер и т.н. Това е една съвсем друга тема.
Бате Пешо: Да, няма да задълбаваме.
Водеща: Просто така да завършим – плащайте си лицензите за авторски права и ще слушате по-качествена музика и повече музика. Благодаря ви, момчета, че бяхте днес наши гости!
Бате Пешо: Мерси за поканата.
DJ Rossko: И ние благодарим!
Водеща: Ами, така стоят нещата, ако искате звукозаписът на песента ви да звучи като за „Отличен 6“. Който разбрал, разбрал. Следващата седмица преминаваме на видео вълна и ще ви срещнем с двама от най-актуалните режисьори на музикални видеоклипове в момента, Bashmotion и Крис Захариев. От мен чао и до скоро!
Гледайте епизод 2 на МУЗИКА НА-ПРАВО II и в YouTube канала на МУЗИКАУТОР
Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
