МУЗИКА НА-ПРАВО II: СЪБИТИЕ С МУЗИКА

В четвъртия епизод от поредицата "Музика на-право" ще разберете как се създава устойчиво музикално събитие в рамките на българската бизнес среда. Кои са факторите, които оказват влияние за разрастването му в дългосрочен план, защо е важно авторските права да бъдат кауза за организаторите на подобни мероприятия, както и други любопитни неща от пространството зад кулисите, разказва създателят на фестивала "A to Jazz" - Петър Димитров.

Водеща: Днес Петър Димитров е тук, за да ни разкаже всичко от А до Я за фестивала "A to Jazz".

Петър Димитров: Здравейте! "A to Jazz" е един от значимите музикални фестивали в България, той е насочен към джаз музиката. Началото му се случи през 2011 г. в Докторската градина в София. Една много малка, красива, кокетна градинка, която събираше не повече от 500 души публика. А 12 години по-късно, към днешна дата, ние наброяваме над 50 000 души публика, като наистина може да се похвалим с една от най- атрактивните млади и страхотни аудитории, които има на български събития.

Водеща: Бързо ви е отесняла Докторската градина! Добре, разкажи ми как се роди идеята и как въобще реши така амбициозно да се хвърлиш в тази битка, защото е доста трудно да направиш фестивал за 50 000 човека в България.

Петър Димитров: Ами. то всичко е трудно в България, но всъщност всичко е и лесно, когато имаш мотивация, вдъхновение най-вече… То се появи, когато видях един джаз фестивал и реших, че към този момент в София липсва подобно значимо джазово събитие, което да представя музиката по леснодостъпен начин за аудиторията, под формата на градските джаз фестивали на открито, какъвто е летният фестивален сезон в Европа и в света. И така се появи като идея с усещане за градинско партии и много хубава музика и всъщност най-подходящото място, на което можеше да го направим към онзи момент беше именно Докторската градина, която е точно срещу Музикалното училище. На сцената пък бяха бивши и тогава настоящи музиканти на Музикалното училище. Като почнем от Ангел Заберски, Мишо Йосифов и страхотни други български имена. Живко Петров. Това беше откриването на "A to Jazz" през 2011 г. И реакцията на публиката, и на самите музиканти, и на артистите беше основополагаща за продължаването и надграждането на формата "A to Jazz Festival". 12 години по-късно той не е просто един от най-големите музикални фестивали в България, но е и платформа за различни активности по отношение развитието на българската джаз сцена. Ние инициирахме създаването на една мини конференция, наречена "A to Jazz Talks", която има за цел да образова в професионална посока младите български артисти, така че те да бъдат конкурентноспособни, най-вече на международната сцена и на външните пазари. Защото ние вярваме, че българското изкуство има най-вече голяма перспектива за развитие на международната сцена. Правим различни детски събития - "A to Jazz Kids", посветени на най-малките, които правят своите първи стъпки в музиката. Можем да се похвалим с няколко, почти 10, за тези години. Толкова вдъхновени деца от музиката, че вече са ученици в Музикалното училище. Получи се така, че те се запалиха за първи път от детските ни музикални събития. Разбира се jam session-ите, които ние правим са също много интересни. Те представляват своеобразно надсвирване на джаз музиканти, които се събират на една сцена, буквално случайно, ама даже изглежда като флашмоб, нали  появяват се отвсякъде музиканти, певци, певици, които изкачат на сцена и правят великолепна музика, изцяло базирана на импровизацията. И така, вече 12 години.

Водеща: Въобще, радиусът на обхват на "A to Jazz" се разширява от година на година.

Петър Димитров: Радиусът на обхват се разширява и не само. Знаете, че България, за съжаление, предимно е вносител на културни продукти. Говоря специално за музика, но последните години усещаме раздвижване и оформяне на посока за износ на българска музика. А, от тази година "A to Jazz Festival" е част от европейската платформа за showcase-и в областта на световната музиката, "UPBEAT". И тази година реализирахме изключително успешно първия международен showcase за световна музика в България, при изключителен успех, страхотни делегати от всички страни, имахме над 162 кандидатури, буквално от музиканти от целия свят, въпреки че обхватът беше ограничен само от Европа. И по този начин, вече с навлизането на все повече и повече такъв тип инициативи и от тяхното утвърждаване в дългосрочна перспектива, всъщност България се поставя не просто на културната карта на Европа, ами вече София придобива значение и важност като културен хъб.

Водеща: Би ли дал know-how на хората, които също искат да създадат подобен тип събития, дори да не е джаз фестивал? Защото ми е интересно какво прави един музикален фестивал в България, така че неговият живот да не бъде един-два сезона, а да бъде дългосрочен.

Петър Димитров: Това зависи от много неща.

Водеща: Кои са те?

Петър Димитров: Първото е концепцията. Второ, много е важно да е ясно къде и защо ще го направиш този фестивал, за кой ще го направиш. Тоест, дали ще е за българска публика, дали ще е за международна или ще е смесена. Къде ще го направиш е най-важният въпрос. Тук въобще не говорим за зала или за парк, тук говорим кое е най-подходящото място спрямо съдържанието на твоя фестивал, спрямо творческата концепция и кое е най-правилното място по отношение на неговата приемственост, т.е. инфраструктура и приемственост на местната общност. Защото фестивалите не са просто една публика, събрала се да ръкопляска на известни или неизвестни артисти, да плаща или да не плаща скъпи или евтини билети. Не. Всъщност, фестивалът е жив организъм, който е съставен от много различни органи и това, пак казвам, не са само артисти, ами организатори, публика, това са много редици съпътстващи бизнеси. Това са страшно много работници - професионалисти, художници, дизайнери. И разбира се от един фестивал с по-големи мащаби печели директно и индиректно местната общност. Икономическото, социалното и културното влияние на фестивалите също трябва да бъде ясно изведено на преден план, тъй като то е наистина огромно. Няма нито един фестивал, който да е устойчив първите 3-4 години от своето съществуване, защото това са най-критичните години. Мине ли този период, инвестицията се връща. Проблемите, които ние срещаме в България е тази кратка периодичност, в която можем да се възползваме от публичното финансира, а именно - когато отворените покани за такова, дали на местно или на национално ниво, отварят в един определен момент и те са само до края на годината.

Водеща: Това е за финансирането. А от там нататък? Има още един куп неща, за които трябва да се погрижат, нали?

Петър Димитров: Разбира се. Следващото много важно нещо, което е свързано с финансирането е самофинансирането. Защото, ако ние имаме възможност да започнем една първоначална инвестиция, то трябва да се мисли в посока тя да получава своята възвръщаемост чрез различни, микробизнес модели, ако мога така да се изразя. Ето "A to Jazz Festival" така съществува и така се развива, защото успява да оформи своите вътрешни микробизнес модели, по начин, по който да може да съществува и да се развива.

Водеща: Кажи ми нещо задкулисно за всички големи имена, участвали в "A to Jazz". Идват ли си със специални изисквания? Какви са те, нещо скандално?

Петър Димитров: Джазът в това отношение е малко скучен жанр. Той не изисква толкова, т.е. той изисква много по-дълбоко потапяне в музиката, в творчеството. Той изисква хубаво и качествено свирене на сцена, нищо друго няма значение. Дори понякога няма значение как излизат облечени музикантите, което е голям проблем. Не ги интересува има ли лазери, има ли пушек-машини … Джазът е много близо до класическата музика като сет. Нали, там няма нужда от нищо друго, освен музикални инструменти, добри музиканти и добра публика.

Водеща: Какво е необходимо на един български изпълнител, за да попадне на сцената на "A to Jazz"?

Петър Димитров: Това е много хубав въпрос. Защото, говорейки за развитие на българската сцена, ние имаме нужда от истински активни артисти. А, един артист, за да е такъв - той трябва да произвежда непрекъснато продукция, да представя своето творчество пред публиката и затова една от причините да бъдеш поканен на сцената на "A to Jazz" е  да имаш актуална продукция от последната една година, т.е. с прости думи – нов албум.

Водеща: Тъй като сме в поредицата "Музика на-право", не мога да не те питам за авторските права и как ги уреждаш за такова голямо събитие?

Петър Димитров: Едно от най-важните неща, които трябва да бъдат ясно разбрани от обществото в България е, че нашето удовлетворение и възнаграждение, не идва само, ако си купите наш албум. Най-голямата награда за нас, артистите и въобще за цялата ни индустрия е това, че всяко едно слушане на наша песен, която ви дава емоция, дава ви чудесна атмосфера на партито, е начинът, по който ние си изкарваме хляба. Ние създаваме това творчество, за да може то да бъде слушано и преживявано многократно. Затова аз считам, че заплащането и честното заплащане на авторските права от потребителите на музика е верига, която никога не трябва да бъде късана. Напротив, трябва да се заздравява непрекъснато. Ето защо ние, "A to Jazz Festival" имаме дългосрочен договор с "Музикаутор" и винаги сме били изключително лоялни, защото уредените авторски права са и наша кауза.

Гледайте епизод 2 на МУЗИКА НА-ПРАВО II и в YouTube канала на МУЗИКАУТОР

Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.