МУЗИКА НА-ПРАВО ІІ: КАК РАБОТИ МУЗИКАУТОР

Водеща: Повечето от нас знаем, че зад всяко музикално произведение стоят композитор, аранжор и автор на текст. Но какви права имат те, защо са им толкова важни, как се управляват тези права, защо има законово задължение да се уреждат правата, когато ползваме музика? За да си отговорим на тези и още един тон въпроси, днес влизаме в кухнята на МУЗИКАУТОР. Там ясно ще видим как работят авторските права на практика, КАТО Изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров ще отговори на всичките ни въпроси.

Водеща: Когато казах на мои приятели, че отивам да снимам една поредица за МУЗИКАУТОР, много малък процент от тях знаеха какво правите вие. Как ще обясниш на тези хора какво правите всъщност?

Иван Димитров: МУЗИКАУТОР е част от един световен механизъм, който съществува вече 150 години. Той стартира от Франция и постепенно - в европейските държави, а после и в държавите в останалата част на света се създават сходни организации, които следят всяка една музика, която звучи и е част от бизнес модел /това е ключовото нещо/ да бъде уредена, да бъде лицензирана. Съответно, правоносителите на тази музика да могат да получат своето възнаграждение.

МУЗИКАУТОР взаимодейства с почти всички територии на света и представлява над 95% от комерсиалната музика. Защото има и една такава, която се изпълнява в клубове, в мазета. Тя не достига до масовата публика, не попада в реклами, не попада във филми, тази музика като цяло ние не я представляваме. Ние сме част от световна мрежа, която определя стандартите как функционираме, как взаимодействаме като дружество, как да работим с правоносителите -  с авторите на място и как да изградим модел, чрез който реално да изкарваме пари от всички действащи пазари.

Водеща: Но всъщност това е организирано от авторите? Те са се конгрегирали и сте направили МУЗИКАУТОР така ли е, от авторите за авторите?

Иван Димитров: Това е моделът, да. Авторите, членовете на МУЗИКАУТОР, които надхвърлят 3200 човека към настоящия момент участват в Общо събрание. Те избират Управителен съвет, който вече определя професионалистите, които реално се грижим за управлението по същество.

Водеща: Но реално, необходимо ли е да си автор, член на МУЗИКАУТОР за това МУЗИКАУТОР да следи и да пази твоите авторски права?

Иван Димитров: Ще изместя въпроса и ще кажа така – ако имаш телевизия и искаш да уредиш правата си 100% трябва да има някой, който да гарантира, че музиката, която излъчваш е подходяща. Затова законът ни задължава да представляваме и нечленове на организацията. И по този начин ние гарантираме правоносителя, че може да ползва всичко, което му е необходимо, за да си върши работата. А, ние поемаме този ангажимент - парите, които получим да ги адресираме и към нашите нечленове. Естествено, да бъдеш член има ползи, да бъдеш нечлен вероятно също.

Водеща: Добре, какви са ползите да бъдеш член? Защото тъкмо това щях да те питам.

Иван Димитров: Можеш да участваш в управлението на дружеството, можеш да участваш в Общо събрание, в Управителен съвет, можеш да определяш политики във връзка с развитие на културата, с изразходването на средствата по Културния фонд, който е изключително мощно оръжие на МУЗИКАУТОР. Той подпомага творчеството както на млади автори, така и на вече утвърдени. Ние имаме и Социален фонд - също възможността да въздейства и подпомага дейността на такива хора. Отделно и най-важно, може би, че нашите членове получават международно представителство. Ако музиката на Митко Щерев звучи във Великобритания или музиката на Рут Колева звучи по BBC, реално чрез британското дружество, с което ние имаме отчети, тези автори ще получат своите възнаграждения в България.

Водеща: А тези, които не членуват при вас няма как да им съберете възнагражденията, ако музиката им звучи в чужбина, така ли?

Иван Димитров: Да.

Водеща: Кажи ми как тогава авторите получават своите възнаграждения от дигиталния сектор, тъй като музиката, до голяма степен, се премести именно в интернет пространствотo?

Иван Димитров: Музиката може да достигне линейно до хората, това е класическият пример, когато се излъчва по радио или по телевизия. Дигиталният свят дава възможност всеки персонално да достъпва до музикално съдържание, до конкретна песен. МУЗИКАУТОР върши две неща. Първото е да сключи договор със съответната платформа – YouTube, Spotify, Netflix и т.н., която ползва музикално съдържание. От тези платформи получаваме отчет за ползването на музиката и отчет за приходите, които генерират. На базата на тези приходи и на базата на този отчет нашата информационна система, база данни, софтуер и хората, които работят в тази материя - успяват да разпределят всеки дял за всяко едно парче и да го насочат до правоносителя. Този автор може да бъде българин, но е възможно и да е чужденец. МУЗИКАУТОР има договореност с всички дружества по света, които извършват такава дейност.

Водеща: Така, значи ако музиката на Майли Сайръс се слуша в България, то тя получава дивиденти от това, така ли?

Иван Димитров: Точно така. И ролята на МУЗИКАУТОР е да осъществи връзката между бизнесите на местно ниво с нейното дружество, чрез което тя да може да си получи парите през нас.

Водеща: Добре, кажи ми кои сектори всъщност трябва да търсят лицензиране за това да пускат музиката?

Иван Димитров: Логиката е бизнес модел, който печели от включването на музикалния продукт в своята сфера на действие, съответно минимална част да бъде отнесена към правоносителя.

Водеща: Тоест, моловете не?

Иван Димитров: Моловете плащат.

Водеща: Така ли?

Иван Димитров: Да, защото включвайки музиката идеята им е да стимулират потребителите, които да прекарат повече време вътре в магазина, да си харесат повече неща, съответно на касата да оставят повече пари. Така моловете печелят. Между другото има интересен феномен – хората, които успяват да управляват музиката в бизнеса си концентрират агресивна музика рано сутрин, когато предполагат, че клиентите им са по-заспали, а вече в края на работния ден и късно вечерта звучи релаксираща музика, защото хората са напрегнати и имат нужда от спокойствие, за да прекарат това по-дълго време в магазина.

Водеща: Добре, искаш ли аз да ти изброявам абсолютно лаишки ситуации, бизнес модели и ти да ми казваш дали всъщност те трябва да ползват лиценз към вас.

Иван Димитров: Добре, да опитаме.

Водеща: За да можем да бъдем максимално полезни на тези, които като мен, нищо не разбират от тези бизнес модели. Моловете вече ги покрихме.

Иван Димитров: Категорично.

Водеща: Така. DJ-ите?

Иван Димитров: Категорично.

Водеща: Трябва какво да направят?

Иван Димитров: Трябва да си купят лиценз. Те печелят, инвестирайки музиката в даден продукт, в дадено събитие. Те я съхраняват на определени носители, за да я ползват и за това право трябва да заплатят възнаграждение.

Водеща: Добре. Ивент мениджъри?

Иван Димитров: Ивент мениджъри конкретно не. Когато обаче организират събитие, в което е включена музиката с рекламна цел, например - тогава задължително трябва да има договор за уредени права.

Водеща: Разбирам. Кафенета, които си пускат от YouTube някакви миксчета?

Иван Димитров: Независимо от източника, задължително след като се пуска музика, чиито права не са погасени, то те трябва да бъдат уредени спрямо закона.

Водеща: Тоест, кафенетата, заведенията, кръчмите…

Иван Димитров: Категорично. Дори паркингите на моловете, когато включват музика, за да извървиш тези 15 метра до автомобила, понякога са и повече, също трябва да уредят тази музика.

Водеща: И кой следи за тези неща?

Иван Димитров: Ние следим, това е нашата функция. Авторите са ни упълномощили да идентифицираме всички обекти, в които звучи музика и да търсим форма доброволно да уредим отношенията. Ако това нещо не се случи, има алтернативни варианти. Да кажем Министерство на културата извършва проверки за спазване на закона. Те могат да предприемат определени административни дейности, да активират административно-наказателна отговорност, ако правата не са уредени. Ние бихме могли да действаме по съдебен път, ако съответният ползвател на музика не желае да уреди правата.

Водеща: Има ли много такива случаи на законопрестъпване, що се отнася до нелицензирано ползване на музика?

Иван Димитров: Огромни. България, за съжаление е в негативната част на класациите. Нямаме достатъчно примери и практики да се борим организирано срещу преодоляването на тази тенденция. Пиратството е високо, достъпно, в някаква степен дори бих казал модерно. Така че има изключително много закононарушения, но пък затова и работим. Да повишаваме информираността на бизнесите, на обществото и в същото време да стимулираме хората да сключват договори.

Водеща: Заети сте значи.

Иван Димитров: За съжаление.

Водеща: Виж как хубаво те разбрах. Добре, кажи ми какви предизвикателства срещате в концертния сектор?

Иван Димитров: Концертният сектор е изключително перспективен в България, има огромен брой събития, които се случват и ние не успяваме да идентифицираме всички от тях, за да ги лицензираме. Това е основният проблем. От гледна точка на авторите - не съумяваме да съберем техните възнаграждения, от гледна точка на промоутърите - по-скоро допринасяме за една несправедливост, от гледна точка на конкуренцията. Този, който не плаща определени разходи има конкурентно предимство спрямо този, който го прави.

Водеща: Така е. разбира се.

Иван Димитров: Съответно нашата цел е позиционирана така дългосрочно. Първо - да информираме всички, които организират събития, че трябва да плащат. Като започнем от общините, минем през клубове, големи концерти и т.н.

Водеща: И очаквате сами да дойдат и да се лицензират при вас?

Иван Димитров: Работим чрез тяхната браншова организация, работим с Националното сдружение на общините, чрез което се опитваме да урегулираме дейността към всички общини. И в последна сметка предприемаме често съдебни действия, за съжаление. Има проблем, между другото, който е универсален за длъжниците в България – прехвърлят е фирми на трети лица, малоимотни с цел да се пресече възможността да бъдат събрани пари, но това е недъг на цялото ни общество и много бизнеси страдат от подобен тип, как да кажа, "коректни" длъжници.

Водеща: Е, няма ли някакъв начин да приемате някакви по агресивни мерки, защото това е някакъв омагьосан кръг, от който… Има ли излизане от него?

Иван Димитров: Има, разбира се. Законодателят преди 4-5 години погледна положително на едно от предложенията, което имахме. Въведе така наречената „солидарна отговорност“ на залите, местата, където са организират събития, концерти. Идеята е, че залата ще допусне определен промотър да проведе събития там единствено, ако той предварително предостави документ за уредени авторски права. Този механизъм сработва постепенно. Ако залата не го направи, МУЗИКАУТОР има право съгласно този закон да предяви претенция освен към промотъра и към залата като солидарен длъжник. Това е един механизъм, който съществува при нотариусите – ако искате да прехвърлите колата си на някой, нотариусът ще изиска документ за платен местен данък с цел да се гарантира една процедура. Тук е по същия начин. Това нещо сработва, аз лично съм оптимист. В смисъл, приходите през последната година нарастват изключително много, това взаимодействие и принципна политика, която имаме дългосрочно, започва да дава резултати. Естествено, имаме да извървим път, който ще отнеме може би 3-4 години, но нещата се случват положително.

Водеща: Знаеш ли, все повече забелязвам в Instagram и въобще по социалните мрежи едно ново явление – музика, създадена от изкуствен интелект. Има един, който звучи 1:1 с Ариана Гранде. Това в бъдеще ще бъде ли лицензирано? Това пак е създадено от някой.

Иван Димитров: Има практики вече в Западна Европа, появиха се такива модели. Всъщност какво представлява изкуственият интелект – това е една база данни и един алгоритъм, който може да извлече информация от тази база данни и да структурира нещо много различно, неповторимо от нея. Реално изкуственият интелект създава нова музика, казвам в кавички "създава", но тя се базира на нещо, което е вече съществуващо. Тази основа, тази база-данни трябва да бъде лицензирана. Това са модели, които вече се въвеждат в Западна Европа, както казах. Вярвам, че скоро и в България ще  съумеем да достигнем до този тип полза. Но първо трябва да приключим с концертите.

Водеща: С концертите. Те ли са ви всъщност най-слабото звено?

Иван Димитров: Бих казал това е най-перспективното звено с оглед, пак казвам, на приходите, които се генерират. С оглед събитията, които се случват в България, те имат изключителен потенциал. Те носят, между другото, силно съдържание и стойност за българските автори, защото голяма част от музиката, която звучи по площади, по барове, по пиано барове, също е българска.

Водеща: Ако аз съм автор на дори една песен и искам да стана член на МУЗИКАУТОР, какво трябва да направя?

Иван Димитров: Процедурата е много лесна. Трябва да дойдеш в офиса, да попълниш един формуляр, да регистрираш парчето, срещу което ще получиш два номера. Първият номер е твоят индивидуален, персонален, който те идентифицира в световната база-данни. Ще станеш един от тези 4 милиона автори, официално регистрирани, които ние представляваме. От друга страна твоето парче ще получи специален номер и по този начин то ще може да бъде проследявано, където и да бъде използвано.

Водеща: И всяко едно парче, което аз издам ли трябва да регистрирам при вас?

Иван Димитров: Точно така, като вече при първоначалната регистрация авторът получава специален код, достъп до онлайн система, която изключително много облекчава този процес.

Водеща: МУЗИКАУТОР следи да се спазва Закона за авторското право в България, нали така? Но много често чуваме от музиканти, че те имат проблем със закона и има нужда от по-добър закон. Ти като човек, който си в самото ядро на МУЗИКАУТОР виждаш ли пробойни в него?

Иван Димитров: Аз съм един от критиците на този закон. Има изключително много слаби места. Правен е "на парче", има изключително много кръпки, има неясни дефиниции в него, което дава възможно за тълкуване, за спорове, които не водят до положителен резултат. А ако водят, това се случва чрез огромни усилия, които трябва да бъдат вложени. Другият проблем, който седи и обикновено са коментира е правоприлагането. Институциите в България нямат създаден капацитет, нямат създадена експертиза в цялост, в пълнота, за да могат да проследяват спазването на този закон. Защото авторското право в последна сметка тръгва от Франция, но то е предмет на няколко международни конвенции, по които България е страна. То попада в нашата конституция. Оттам попада в нашия закон. Оттам творческите, културни индустрии идентифицират стимул, да могат да създават продукт, съдържание, което да носи добавена стойност – да създава работни места, да създава контекст за другите индустрии. Ако ние гледаме само на закона като една ограничена формулировка, то винаги това нещо е непълноценно. Ако обаче си позволим да излезем извън тази рамка и видим по-голямата картина всъщност ще разберем, че това носи добавена стойност за всички. И ние имаме една такава мантра, която я повтаряме, едно изследване на Световната банка, което доказва, че развитите общества, богатите общества са тези, които са съумели да създадат модели, в които защитават интелектуалната собственост, в частност авторските права, в частност това, което ние ежедневно работим и се борим да се случва.

Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.