МУЗИКАлно наследство: Александър Морфов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: wikimedia.org

Александър Василев Морфов е роден на 13 януари 1880 г. в Пловдив в многодетно семейство. Наричан е бащата на българската войнишка хорова песен, изключително разностранно развита личност - поет, публицист, музикален общественик, художник, скулптор, дърводелец, резбар, фотограф.

Александър Морфов завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи флейта. По-късно завършва Военното училище в София, където постъпва и като възпитател. Изобретява нов вид флейта „Орфеин“, която е съчетание на виола и виолончело и се произвежда от италианската фирма „Рампони“. Самият той владее виртуозно тези инструменти.

Александър Морфов е офицер и служи в Първи пехотен софийски полк и в Двадесет и пети пехотен драгомански полк. По-късно е командир на рота в ШЗО и във Военното училище. Командва и 7-ма пехотна дружина. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Александър Морфов е сред учредителите на Съюза на народните хорове в България заедно с акад. Добри Христов, полк. Милутин Найденов и подполковник Павел Христов, днес Български хоров съюз. Негова сестра е Христина Морфова - българска оперна певица, сопрано, работила дълго време в Чехословакия, чийто глас обхваща диапазон от 3 октави.

През 20-те години на миналия век Съюзът на българските композитори решава да проведе конкурс за марш на Организацията ВМРО. Композиторът е председател на журито, което не одобрява нито едно от предложенията. Самият той в крайна сметка на един дъх написва и музиката, и текста на песента „Изгрей зора на свободата“. Тя е приета с възторг, определяна е като „Марсилезата на македонските българи“. Това произведение е български военен марш, използван от Вътрешната македонска революционна организация, Македонската патриотична организация, а също и като пръв химн на Народна Република Македония, където се изпълнява до 1948 година, когато е забранена от комунистическите власти като българофилска.

Александър Морфов спира да свири след атентата в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г., когато загива неговата съпруга, а самият той губи долната си челюст.

Композиторът оставя в наследство от 2 песни за мъжки хор; около 10 за смесен хор, между които известните „Дамян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“; над 30 военни марша; 4 солови песни и 2 със съпровод на пиано.

Александър Морфов умира на 19 април 1934 г. в София на 54 годишна възраст.

Изгрей зора на свободата /1925г./

Изгрѣй, зора на свободата,

Зора на вѣчната борба.

Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата

На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,

Ний чуждо иго не търпимъ,

Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,

И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха

Окървавени знамена,

Комити нови забродиха

Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани

Отъ бойни пѣсни и ура,

Сноватъ борцитѣ-великани

Навредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,

И тъй живѣемъ день за день...

Свещени сѫ горитѣ наши,

Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...