МУЗИКАлно наследство: Алексис Вайсенберг

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Алексис Вайсенберг, Софийска филхармония

Алексис Вайсенберг е роден на 26 юли 1929 година в София. Прочут пианист, композитор, солист на най-големите световни оркестри и диригенти, определян за „виртуоз“, артист с ненадминати интерпретации.

Алексис Вайсенберг се ражда в семейство на български евреи. Майка му и нейните брат и сестри са възпитаници на Виенската консерватория. От 4-годишен започва да свири заедно с майка си. Всеки ден, връщайки се от детската градина, свири с нея по половин час и тя е тази, която първа му разкрива тайните на пианото. Известно време учи при Менахем Бенсусан, ръководител на Еврейското певческо дружество. На 6-годишна връзка започва да взима уроци по пиано и композиция при Панчо Владигеров, а когото поддържа връзка през целия си живот, почита го и се гордее, че негов възпитаник. Първият си концерт-рецитал Алексис изнася едва 10-годишен. Свири произведения от Бах, Шуман, Бетховен, Владигеров и една собствена композиция.

През 1941 г. Алексис Вайсенберг успява да избяга с майка си от концентрационен лагер в България, благодарение на германския офицер, отговарящ за техния бункер. Същият обича музиката и проявява благосклонност към тях, като ги отвежда до гарата, където им помага да се качат на влак за Истанбул.

От Турция успяват да заминат за Хайфа, Израел,  две години по-късно се местят в Йерусалим заради Музикалната академия и проф. Шрьодер. На 14 години дебютира с оркестъра на радио Йерусалим, В Тел Авив  следва в „Йерусалимска Музикална Академия“ при Лео Кастенберг и работи съвместно с „Палестински Симфоничен Оркестър“.

На 15-годишна възраст прави първото си турне в Южна Африка, където изнася 15 концерта с четири различни солови програми и пет концерта за пиано и оркестър. След завръщането си става солист в Израелската филхармония в три последователни сезона и концертира под диригентството на Ленард Бърнстейн.

През 1946 г. Алексис Вайсенберг заминава за САЩ и завършва престижното училище  в Ню Йорк, САЩ „The Juilliard School of Music“ при Олга Самароф , специализира при Ванда Ландовска и Артур Шнабел. Става приятел с „виртуоза на столетието“- Владимир Хоровиц. През 1947 г. печели две изключително престижни награди - на конкурсите на Филаделфийската филхармония и „Левънтрит“ и така стартира впечатляващата му кариера. Свири с най-големите филхармонии в света под диригентството на Юджийн Орманди, Херберт фон Караян, Ленард Брънстейн, Клаудио Абадо, Жорж Претр, води майсторски класове в Бенедектинския манастир, Швейцария, в Харвардския университет, Моцартеума в Залцбург, Музикалната академия на Лозана, Академиите в Сиена, Дюселдорф и Дармщат.

Алексис Вайсенберг се връща в България през 1972 г. и до 1979 г. гастролира ежегодно на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ по покана на Панчо Владигеров. Работи с диригентите Васил Стефанов, Димитър Манолов, Александър Владигеров, Емил Чакъров. Награден е с орден „Кирил и Методий“ І степен и званието „Народен артист“.

В интервю за Иван Дреников, сп. „Музика“, 1988 Алексис Вайсенберг казва: „Аз дължа живота си на Панчо. Няма нужда от друг отговор, когато говориш за човек, комуто дължиш живота си, когото обожаваш. Този човек ми е дал повече от всеки друг. Това не бяха уроци по пиано, по музика. Слушах по четири часа най-различни плочи, които той с удоволствие слушаше за стотен път — все едно, че бе за първи път. Тази музикална „зараза“ дължа на Панчо, той определи моя път в музиката. Вкъщи имам една-единствена снимка, на която той ме гледа с такава любов, че заради този поглед аз я нося винаги със себе си. Той беше мой истински баща, не само духовен и артистичен. Бях просто грабнат в прегръдка от любов и ентусиазъм. Говореше за изключително важни неща, които постепенно изкристализираха у мен.“

През 2007 г. Алексис Вайсенберг дарява на България своята авторска колекция колажи под надслов „Обичам музиката“, които красят и днес фоайе „Алексис Вайсенберг“ в концертния комплекс „България“ в София.

Алексис Вайсенберг започва да композира още като дете. Първата му творба е малка пиеса за соло пиано, наречена „Етюд“, която той пише на девет години и изпълнява на първия си концерт. Последната е клавирна соната, повлияна от джаза, създадена през 1982 г. Вайсенберг оставя след себе си множество композиции, сред тях пиеси за соло пиано и две пиана, транскрипции, аранжименти на песни, каденци и четири мюзикъла, отличителни със своята сложност.

Алексис Вайсенберг умира на 8 януари 2012 г. на 82 годишна възраст в Лугано, Швейцария.

В текста са използвани материали от Българска телеграфна агенция /БТА/, сп. Музика и www.alexisweissenbergarchive.com