МУЗИКАлно наследство: Антонио Карлос Жобим

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Антонио Карлос Жобим (1965), Wikimedia Commons

Антонио Карлос Бразилейро де Алмейда Жобим е роден на 25 януари 1927 г. в град Рио де Жанейро, Бразилия. Световноизвестен като Том Жобим, той е композитор, автор на песни, пианист, китарист и певец, определян като бащата на „bossa nova“, една от най-значимите фигури в историята на бразилската и световната музика. 

Том Жобим учи пиано от ранна възраст и започва работа като пианист в нощен клуб в края на 40-те години. Освен към музиката проявява интерес към архитектура, поезията, философията и природата, а голяма част от композициите му възпяват океана, гората, реките или дъжда. Вдъхновение черпи както от класическата музика на Дебюси и Равел, но и от бразилския композитор Ари Барозу и бразилския фолклор. Освен на пиано свири и на китара, композира и създава аранжименти за сложни оркестрации.

През 1958 г. бразилският певец и китарист Жоао Жилберто записва първия си албум и включва в него две от най-известните песни на Том Жобим - „Desafinado“ и „Chega de Saudade“. Така се поставя началото на движението „bossa nova“ (съчетание на бразилска самба с американски джаз) в Бразилия. Изтънчените хармонии на песните привличат вниманието на джаз музикантите в Съединените американски щати, главно след изпълнението им в Карнеги Хол през 1962 г.

Популяризирането на музиката на Том Жобим в англоговорящия свят става заради сътрудничеството му с американския джаз саксофонист Стан Гец, бразилския певец Жоао Жилберто и неговата съпруга Аструд Жилберто, което води до записването на два албума, Getz/Gilberto (1963) и Getz/Gilberto Vol. 2 (1964) - първият джаз албум, който печели наградата „Грами“ за албум на годината. Песента „Garota de Ipanema“ („Момичето от Ипанема“) по текст на известния бразилски драматург и поет Винисиус ди Морайс, става втората най-изпълнявана песен в света след „Yesterday“ на Beatles.

През 1967 г. Том Жобим записва албум с Франк Синатра, който е номиниран за „Грами“ за албум на годината през 1968 г. и това е един от редките случаи, в които Синатра пее бразилски ритми. Том Жобим сътрудничи и с други популярни изпълнители, включително с Ела Фицджералд, а неговите песни и днес се определят като джаз и поп стандарт.

Антонио Карлос Жобим е толкова уважаван в Бразилия и по света, че след смъртта му последният му албум „Best Latin Jazz Album“ също печели престижната статуетка „Грами“, а през 2012 г. е награден за цялостен принос към музиката, като признание за огромното влияние на Жобим върху джаза, латино музиката и развитието на световната музикална сцена. На негово име е учредена премия „Tom Jobim“ (Prêmio Tom Jobim), която се присъжда за изключителен принос към бразилската популярна музика, а на множество международни джаз и боса нова фестивали се присъждат почетни награди в негова чест.

През 2014 г. Том Жобим е посмъртно въведен в Залата на славата на латино авторите на песни, а през 2015 г. списание Billboard го определя за един от 30-те най-влиятелни латино артисти на всички времена. Неговият внук Даниел, също пианист и композитор изпълнява „Момичето от Ипанема“ по време на церемонията по откриването на Летните олимпийски игри през 2016 г. в Рио де Жанейро.

Международното летище в Рио де Жанейро носи името на композитора "Aeroporto Internacional do Rio de Janeiro – Galeão–Antônio Carlos Jobim", а в града има институт „Tom Jobim“ (Instituto Antonio Carlos Jobim), в който се провеждат събития, лекции, курсове и се съхраняват оригиналните ръкописи и записи на композитора. Негова статуя е поставена на плажа в Ипанема , днес един от най-посещаваните плажове в цяла Бразилия.

Антонио Карлос Жобим умира на 8 декември 1994 г. на 67-годишна възраст в Ню Йорк. Съгласно действащото законодателство, авторското право върху неговите произведения се запазва за срок от 70 години, считано от 1 януари на годината, следваща смъртта му — т.е. от 1 януари 1995 г. Авторските му права ще бъдат в сила до 31 декември 2064 г., след което творчеството му ще премине в обществено достояние. До тогава правата върху използването на произведенията му принадлежат на неговите наследници или организации, упълномощени да ги управляват.