МУЗИКАлно наследство: Боб Марли

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Боб Марли, 1976 г., Wikimedia Commons

Робърт Неста Марли е роден на 6 февруари 1945 г. в с. Найн Майл, Ямайка. Кралят на регето, който го превръща в житейска философия, идол за милиони фенове, вдъхновител, легендаренeн композитор и певец, който с творчеството си показа, че хората са равни и имат право на достоен живот, с музикално наследство, обявено от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно наследство на света.

Боб Марли се ражда в семейството на Седела Букър, чернокожа ямайка, а баща му – Норвал Марли, бял британец, който почти отсъства от живота му. Когато е на 12 години се мести с майка си в столицата на Ямайка Кингстън. Там започва да се интересува от музика и по-конкретно от „реге“ стилът, който е смесица от менто, ска, соул, джаз и е характерен за последователите на растафианството. Боб Марли става най-влиятелният посланик на това религиозно учение, което се заражда през 30-те години на миналия век в Ямайка сред афроямайската общност и което отрича всяка форма на политическо, културно или религиозно разделение на хората. Растафарианците носят косите си на т.нар. "дредове"(расти), носят характерните за движението цветове – червено (кръвта на мъчениците), зелено (земята на Етиопия), жълто (богатствата и светлината) и черно (африканският народ), практикуват духовна медитация, чрез музика, природа, молитва и ритуали, живеят природосъобразно и считат Африка за своя духовна родина – а Етиопия за обетованата земя. 

В края на 50-те и началото на 60-те Боб Марли сформира заедно с приятелите си Бъни Ливингстън и Питър Тош групата The Wailers. Пише сам текстовете и музиката за песните, но споходилата ги слава води до разпад през 1974 г.. Това става след излизането на албума "Burnin’" (1973 г.), в който е и хитът "Get Up, Stand Up", който се повява, след като Боб Марли посещава Хаити и вижда в каква бедност живеят хората, заради диктаторското управление на Франсоа Дювалие ("Папа Док", известен с бруталните репресии, корупция и нарушения на човешките права). Песента е призив всички да се борят за правата си и да не се отказват. Днес се смята за неофициален химн на Амнести интернешънъл. 

Разпадът на групата е заради различия във визията и управлението на The Wailers. Питър Тош и Бъни Ливингстън искат да запазят ямайската си автентичност и да се придържат към принципите на растафарианството в музиката си, докато Боб Марли има концепция за световна кариера и турнета. Самият той продължава музикалната си кариера, подкрепян от мениджъра Крис Блекуел (Island Records), под името "Bob Marley and the Wailers", състав с нови членове и вокално женско трио, което включва и съпругата му Рита Марли - The I-Threes. Заедно с тях създава най-успешните си албуми и правят международен пробив, след като през 1974 г. Ерик Клептън прави кавър на "I Shot the Sheriff", с което привлича световното внимание към оригиналната версия и регето като жанр. През 1977 г. излиза и "Exodus", който албум е смятан за шедьовър и обявен от сп. Time Magazine за "най-великия албум на 20-ти век“, с хитове като "Jamming", "One Love", "Waiting in Vain". 

През 1976 г. Боб Марли и съпругата му оцеляват след опит за покушение, заради нарастващото политическо влияние на певеца сред народа и положението на гражданска война в държавата. Двамата заминават за Лондон, но през 1978 г. се завръщат и организират „One Love Peace Concert – Мирният концерт на Боб Марли“, който има за цел да прекрати насилието в страната и да изпрати послание за национално единство, смирение, мир и любов. Културното и символичното значение на концерта е огромно, въпреки че вълната на насилие не стихва и през следващото десетилетие. Боб Марли свири и на празненствата по повод независимостта на Зимбабве, част от последното му турне – Uprising Tour.

Най-известният и влиятелен албум на Боб Марли е "Legend" (1984 г.), издаден 3 години след смъртта му. Съдържа компилация от най-големите му хитове "No Woman, No Cry" (live version), "Redemption Song", "Three Little Birds", "One Love / People Get Ready"(най-добра песен на хилядолетието според BBC), "Buffalo Soldier", "I Shot the Sheriff", "Stir It Up", "Get Up, Stand Up", "Waiting in Vain", "Jamming" и е най-продаваният реге албум на всички времена. 15 пъти става платинен в САЩ и държи класациите в много други държави.

Според биографите на Боб Марли той има 11 деца от 7 различни жени- биологични и осиновени, като част от тях днес са успешни музиканти, носители на награди. 

Боб Марли умира на 11 май 1981 г. на 36 годишна възраст в Маями, САЩ, в следствие на нелекувано заради религиозните му убеждения раково заболяване. Погребан е в родното си село в Ямайка, заедно с китарата си, а домът му в Кингстън е превърнат в музей и място за поклонение. Посмъртно е въведен в Залата на славата на рокендрола, получава своя звезда на Алеята на славата и награда Грами за цялостен принос в музиката.