МУЗИКАлно наследство: Борис Машалов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Борис Машалов, Wikimedia Commons

Борис Николов Машалов е роден на 30 януари 1914 г. в град Севлиево. Народен певец, известен изпълнител и събирач на песни от Северняшката фолклорна област, истинска легенда на фолклорната песен и до днес. "Никой друг не е изпълнявал "Заблеяло ми агънце" така, че да проникнеш в текста на песента и да се просълзиш.", казва за него акад. Николай Кауфман.

Борис Машалов се ражда в семейство на занаятчии и от малък е посветен в бояджийството. На 12-годишна възраст се мести със семейството си в град София. Среща с оперния певец Събчо Събев предначертава бъдещия му творчески път. Първо получава покана да учи оперно пеене, а по-късно самият Събев го съветва да започне да се занимава с народно пеене. Сирак Скитник, тогава директор на Радио София го кани през 1937 г. за първия му радио запис, след като е удивен от гласа му. В ефир започват да звучат песните: "Заблеяло ми агънце", "Денчо буля си думаше", "Зън, зън, Ганке ле". Отзивите на слушателите от неговите изпълнения са възторжени, което окончателно го убеждава да се насочи изцяло към фолклора и да спре с изпълненията на градски и шлагерни песни.

Борис Машалов става част от Ансамбъла на народната армия и гастролира в страната и чужбина. Придобива огромна популярност, а впоследствие сформира групата "Наша песен" и изнася концерти до края на живота си. Именно в групата пее с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов. Репертоарът на Борис Машалов наброява над 400 песни, а заради изключителната сила на гласа си често пее без микрофон.

По време на пътуванията си Борис Машалов старателно издирва народни песни и ги записва. В личния му архив са запазени стотици писма с текстове на народни песни. Самият той разказва, че е научил емблематичната си песен „Заблеяло ми агънце“, когато случайно се среща със странстващ мечкар, изпълняващ я в съпровод на собствената си гъдулка. 

Песните „Мятало Ленче ябълка“; „Провикнал си е Никола“; „Недо ле, Недке хубава“; „Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш“; „Вино пият петдесет юнака“; „Китка ти падна, Дено“, „Отдолу идат сеймени“ и още много други ще останат завинаги в българската фолклорна съкровищница. В Златния фонд на БНР се пазят над 60 от записите на Борис Машалов.

Изпълнителят е носител на званието „Майстор на естрадното изкуство“, на ордена „Св. св. Кирил и Методий“- II степен, а посмъртно е награден и с орден „Св. св. Кирил и Методий“- I степен.

Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. в град София на 48-годишна възраст.

Заблеяло ми агънце /изп. Борис Машалов/

Заблеяло ми агънце

в Тодорови кошари,

като му агне заблея,

цяло му стадо разблея.

Тодор на агне продума,

„Агънце байно рогато,

защо ми жално заблея,

та ми стадото разблея?

Дъл не ти трева зелена,

или ти вода не стига?“

Агънце жално продума,

„Байно ле, бачо Тодоре,

къде е мойта майчица?“

Тодор на агне продума,

„Агънце байно рогато,

таз сутрин рано в ниделя,

дойдоха трима търговци,

шепа алтъни дадоха,

Рогуша на тях продадух.“

Агънце жално продума,

„Помниш ли байно Тодуре,

кугато Тунджа придойде,

синджир мостови събори,

твоето стадо шарено,

отвъд реката остана.

Ти покрай бряга ходяше,

жално си милно плачеше,

моята майка Рогуша,

тя ти стадото преведи.

Помниш ли какво убеща,

каква ти беши думата?

Ругата ше и позлатиш,

краката ше и посребриш,

Защо я байно продаде,

на тези върли касапи?“

Тодур си жално нажали,

с медян си кавал засвири,

като си с кавал свиряши,

сълзи му кавал убливат.