МУЗИКАлно наследство: Братя Миладинови

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Братя Миладинови - Исторически албум на град Струга, София, 1930

/https://en.wikipedia.org/

Братя Миладинови – Димитър (1810г.) , Наум (1817г.) и Константин (1830г.) са родени в град Струга, край Охридското езеро, тогава в Османската империя, после в новоосвободеното Княжество България и днес в днешна Република Северна Македония, в семейството на занаятчии. Учат в Струга, Охрид и Кукуш, а след това посещават гимназията в Янина. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония.

Димитър Миладинов всячески се опитва да премахне преподаването на гръцки език на българските ученици, а заради тези си действия е преследван от гръцките духовници.  Успява в училището в Прилеп да въведе изучаването на български език, а в Струга и Охрид оглавява борбата за самостоятелна българска църква. Превежда църковни молитви от гръцки на български, за да могат да бъдат четени от свещениците в храмовете.

Константин Миладинов основава Българската дружина „Братски труд“ и публикува лирика. Поддържа активни връзки с Раковски и сътрудничи на списания „Братски труд“ и „Български книжици“, както и на вестник „Дунавски лебед“.

Константин и Димитър (придружени от брат си Наум Миладинов) обикалят историческите български земи, слушат пеенето и думането на хората и събират в сборник от 660 народни песни в 23 559 стиха, съставени от 12 части. В него описват също и сватбени обреди, обичаи, вярвания, народни предания, детски игри, поговорки, гатанки, български имена, а в предисловието отбелязват над 2000 редки думи. Има и 11 нотирани песни, които по-късно отпадат, заради увеличения обем на труда им. Песните в сборника са написани на различни диалекти, събирани главно в районите на Струмица, Кукуш, Битоля, Прилеп, Струга, Панагюрище и София. Разделени са на 12 дяла – църковни, самовилски, юначни, овчарски, хайдушки, жальовни, хуморески, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и исторически песни.

Сборникът е замислен още през 1840-те години, когато руският славист проф. Виктор Григорович, който посещава Охрид през 1845 година, записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от 25 февруари 1846:

„Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни... Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според вашата поръка са много големи. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към ваша милост, защото ние българите, спонтанно се стремим към истината.“

Хърватският католически епископ Йосиф Щросмайер се съгласява да подпомогне публикуването на сборника, но при  едно условие - творбата да се напише на кирилица: „Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.“. Заради помощта му сборникът е посветен на Йосип Щросмайер, а в началото му Братя Миладинови изразяват благодарността си към него.

„Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина“ (1861 г.) стои в основата на развитието на българската фолклористика и е източник на многобройни научни изследвания в областта на фолклора ни. Най-добрите поетически творби, които българският народ е създал през вековете, са запазени и до днес благодарение на просвещенската и родолюбива дейност на братя Миладинови. Именно фолклорът е пазител на чувството за национална принадлежност.

Димитър и Константин умират през 1862 година в Цариградския затвор от тиф, след като са арестувани и затворени по обвинение от гръцките фанариоти, че са „царски душмани“. (Фанариоти (на гръцки: Φαναριώτες) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград и (2) служители на гръцката Цариградска патриаршия, особено по време на църковно-народната борба.). Брат им Наум Миладинов след Освобождението живее в София, но умира преди да издаде биографията на именитите си братя. Дъщеря му Ленка е женена за хайдутина Ангел войвода, участник в Кресненско-Разложкото и Горноджумайското въстание.

 „Народот в песни изливат чувствата си, в них находвит душевна храна и развлечения; затова в жельба и в радост, по сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везанье и преденье, по поле и по гори щедро изливат песните, като богат извор; затова можит да се речит, че народот е секогаш и велик певец”, из предговора на „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина“.