МУЗИКАлно наследство: Дечо Таралежков

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Съюз на българските композитори

Дечо Иванов Таралежков е роден на 1 октомври 1929 г. в град Казанлък. Български композитор, автор на оркестрова и поп музика, музика за театрални постановки и телевизионни мюзикъли, той е автор и на голяма част от аранжиментите в българската естрадна музика във втората половина на XX век.

Дечо Таралежков завършва юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1951 г., след което през 1955 г. и Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност кларинет. По време на следването си е в класа по композиция на проф. Александър Райчев – български композитор и педагог.

През 1957 г. Дечо Таралежков е артист-оркестрант в Сатиричния театър в гр. София, където работи под диригентството на Бенцион Елиезер, както и аранжор в Българското национално радио. Все повече творби в българската забавна музика получават неговите аранжименти за голям оркестър, определяйки го като един от най-продуктивните и известни аранжори на 60-те години на 20 век. Много от отличените песни на фестивала „Златния Орфей“ са аранжирани именно от него – „Крадецът на бисери“ (музика: Димитър Вълчев, изпълнител: Маргарита Димитрова), първа награда за аранжимент през 1967 г.; „Сън сънувах“ (музика: Атанас Бояджиев, изпълнители: Маргрет Николова и Кирил Семов), голямата награда на фестивала през 1969 г.; „Закъснели срещи“ (музика: Петър Ступел, изпълнители: Мария Нейкова и Михаил Белчев), първа награда от фестивала през 1969 г.; „Посвещение“ (музика: Димитър Вълчев, изпълнител: Петър Чернев), специална награда от фестивала през 1974 г.. През 1979 г. получава наградата на Съюза на българските композитори за песента „Ех, ти пролет“, а песента „Ние старите моряци“, в изпълнение на Бисер Киров е наградена с II награда на конкурса „Песни за Бургас“.

Дечо Таралежков е автор на симфонична поема-реквием „Перущица 1876“, на над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни, оперети, музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли.

Той създава аранжимент и на една от най-обичаните български песни „Една българска роза“ по музика на Димитър Вълчев, текст на Найден Вълчев и в изпълнение на незабравимата Паша Христова. Песента получава първа награда на фестивала през 1970 г..

Таралежков е отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия (БНТ) през 60-те и 70-те години на миналия век. От този период е авторството на музиката към знаменитата телевизионна адаптация на „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.) по класическата пиеса на Добри Войников. Той е и главен редактор на дирекция „Музика“ на Българското национално радио, директор на дирекция „Забавно изкуство“ към държавното обединение „Музика“ и директор на фестивала „Златния Орфей“ от 1984 г. до 1991 г.

Дечо Таралежков сътрудничи активно с групите „Сигнал“ и „Фоноекспрес“. „Сигнал и Дечо Таралежков“ е петият албум на групата, издаден през 1984 г.. Дирижирал е Биг бенда на БНР и многократно е бил сценарист и отговорен редактор на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“, както и на „Златния Орфей“. Член на Съюз на българските композитори, носител на орден „Кирил и Методий“ – първа степен и на орден „Червено знаме на труда“.

Дечо Таралежков умира на 14 януари 2002 г. в София на 72-годишна възраст.

МУЗИКАлното наследство на Дечо Таралежков е със защитени авторски права и до днес.

*В текста са използвани материали от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съюза на българските композитори (СБК)