МУЗИКАлно наследство: Добри Чинтулов

04.07.2025 г.

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Добри Чинтулов, Архив Държавна агенция „Архиви“, Wikimedia Commons

Добри Петров Чинтулов е роден на 18 септември 1822 г.  в град Сливен. Поет, композитор и педагог, Чинтулов е един от най-ярките български възрожденци, оставил емблематични стихове на родолюбива и патриотична тематика, които и до днес са символ на българщината.

Добри Чинтулов се ражда в семейството на бедния абаджия и лозар Петър и неговата съпруга Стояна, а фамилията „Чинтулови” идва от думите „пън“ или още „кютюк“. До 16-годишна възраст учи в гръцкото училище в Сливен, а през 1838 г. заминава за Велико Търново, където докато учи, слугува за прехраната си. Скоро след това се мести в Букурещ, където учи на гръцки при учителите братя Христидис.

През 1839 г. Добри Чинтулов заминава за Одеса, където учи в Одеското околийско училище. Това става възможно с помощта на богатия българин от Сливен Димитър Диамандиев, който живее в Браила и му осигурява финансови средства, за да продължи образованието си.

През 1843 г. Чинтулов печели стипендия, отпусната от руския император, благодарение на ходатайството на Васил Априлов чрез херсонския архиепископ Гаврил и новорусийския (одеския) генерал-губернатор граф Воронцов. С нея постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария.

През 1849 г. Добри Чинтулов завършва своето образование и се връща в България, основава училище в Сливен и над 20 години осъществява педагогическа дейност, като активно участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета.

Преподава на български език катехизис, свещена история, славянска граматика, география, всеобща история, физика, геометрия, черковно пение и полага много усилия за премахването на гръцкия език от църковното служение.

През 1871 година е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав, учредяването на българската екзархия и избора на първия български екзарх.

За съжаление много от неговите творби са се предавали от уста на уста и са били включвани в песнопойки, без да е посочвано неговото име.

Въпреки това, Добри Чинтулов е безспорен автор на 20 стихотворения, сред които „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Автор е и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които обаче никога не са публикувани в цялост, а са се разпространявали чрез преписи от неговите ученици. Участва в първия български литературен кръг, заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.

Неговите песни се пеят в Габровското училище още преди Освобождението, а през 1862 г. „Вятър ечи, Балкан стене” става химн на габровските въстаници. По време на Априлското въстание тя е наричана „българската Марсилеза”.

В края на живота си Добри Чинтулов  е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен през 1878 г.. По това време той почти е загубил своето зрение и не може да преподава.

Добри Чинтулов умира на 8 април 1886 г. на 64 годишна възраст в Сливен, Княжество България.

 

Вятър ечи, балкан стене /1962г., Добри Чинтулов/

* Оригиналният текст се състои от 13 куплета, но първите три са най-популярни и те се изпълняват най-често. Написана от Добри Чинтулов като песен за учебните часове, в които е преподавал музика в град Сливен.

 

Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня

с тръба зове свойте братя:

всички на оръжие!

 

Дойде време, ставайте,

от сън се събуждайте,

доста робство и тиранство,

всички на оръжие!

 

Който носи мъжко сърце

и българско име,

да препаше тънка сабя,

знаме да развие!