МУЗИКАлно наследство: Добри Чинтулов
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката
Снимка: Добри Чинтулов, Архив Държавна агенция „Архиви“, Wikimedia Commons
Добри Петров Чинтулов е роден на 18 септември 1822 г. в град Сливен. Поет, композитор и педагог, Чинтулов е един от най-ярките български възрожденци, оставил емблематични стихове на родолюбива и патриотична тематика, които и до днес са символ на българщината.
Добри Чинтулов се ражда в семейството на бедния абаджия и лозар Петър и неговата съпруга Стояна, а фамилията „Чинтулови” идва от думите „пън“ или още „кютюк“. До 16-годишна възраст учи в гръцкото училище в Сливен, а през 1838 г. заминава за Велико Търново, където докато учи, слугува за прехраната си. Скоро след това се мести в Букурещ, където учи на гръцки при учителите братя Христидис.
През 1839 г. Добри Чинтулов заминава за Одеса, където учи в Одеското околийско училище. Това става възможно с помощта на богатия българин от Сливен Димитър Диамандиев, който живее в Браила и му осигурява финансови средства, за да продължи образованието си.
През 1843 г. Чинтулов печели стипендия, отпусната от руския император, благодарение на ходатайството на Васил Априлов чрез херсонския архиепископ Гаврил и новорусийския (одеския) генерал-губернатор граф Воронцов. С нея постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария.
През 1849 г. Добри Чинтулов завършва своето образование и се връща в България, основава училище в Сливен и над 20 години осъществява педагогическа дейност, като активно участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета.
Преподава на български език катехизис, свещена история, славянска граматика, география, всеобща история, физика, геометрия, черковно пение и полага много усилия за премахването на гръцкия език от църковното служение.
През 1871 година е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав, учредяването на българската екзархия и избора на първия български екзарх.
За съжаление много от неговите творби са се предавали от уста на уста и са били включвани в песнопойки, без да е посочвано неговото име.
Въпреки това, Добри Чинтулов е безспорен автор на 20 стихотворения, сред които „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“. Автор е и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които обаче никога не са публикувани в цялост, а са се разпространявали чрез преписи от неговите ученици. Участва в първия български литературен кръг, заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.
Неговите песни се пеят в Габровското училище още преди Освобождението, а през 1862 г. „Вятър ечи, Балкан стене” става химн на габровските въстаници. По време на Априлското въстание тя е наричана „българската Марсилеза”.
В края на живота си Добри Чинтулов е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен през 1878 г.. По това време той почти е загубил своето зрение и не може да преподава.
Добри Чинтулов умира на 8 април 1886 г. на 64 годишна възраст в Сливен, Княжество България.
Вятър ечи, балкан стене /1962г., Добри Чинтулов/
* Оригиналният текст се състои от 13 куплета, но първите три са най-популярни и те се изпълняват най-често. Написана от Добри Чинтулов като песен за учебните часове, в които е преподавал музика в град Сливен.
Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!