МУЗИКАлно наследство: Дюк Елингтън

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Duke Ellington plays piano, Munich 1973, Hans Bernhard, Wikimedia Commons

Едуард Кенеди Елингтън /Дюк Елингтън/ е роден на 29 април 1899 г. в гр. Вашингтон, САЩ. Музикант, композитор и пианист Дюк Елингтън остава в историята на музиката като един от хората, въздигнал джаза до форма на изкуство.

Заради аристократичните си обноски елегантно облекло още като малък получава прякора Дюк (Херцог), с който по-късно става известен в цял свят.

Започва музикалното си образование още на седемгодишна възраст, но от 14-годишен се занимава сериозно със свирене на пиано. През 1914 г., докато работи като служител на лимонадена станция в кафе „Пудел Дог“, той пише първата си композиция – „Soda Fountain Rag“ („Раг от лимонадената станция“, известна още като „Poodle Dog Rag“, „Раг от Пудел Дог“). Елингтън пише „Soda Fountain Rag“ само по слух, тъй като не може да чете и пише музика.

През 1924 г. сформира оркестъра си, който няма аналог в историята на джазовите бигбендове, и го ръководи го повече от половин век – до края на живота си. Въпреки че творчеството на Елингтън преминава през всички значителни периоди на музиката на 20 век – суинг, би-боп, куул, фрий, фюжън и др., то не се отъждествява с нито едно от тях. 

През 1927 г. Елингтън и оркестъра му започват работа в „Котън клъб” – най-модерното кабаре в Харлем по онова време. Атмосферата в тях направила впечатление на властите в града и в един доклад до градската управа на Ню Йорк алармират по повод на „неморалността и пиянството” в танцувалните зали. Същият доклад заклеймява джаза, „чиито провлечени ритми са в основата на целия този странен начин на танцуване, отличаващ се с неприлична похотливост.” Въпреки условията и не особено отбраната публика Дюк Елингтън композира много от най-известните си пиеси – „The Mooche”, „Rockin In Rhythm”, „Mood Indigo”, „It Don’t Mean a Thing If It Ain’t Got That Swing”, „Creole Rhapsody”, „Creole Love Call”.

Благодарене на импресариото на бенда изпълненията им в „Котън клъб” се излъчват и по радиото и така тяхната музика става популярна в цяла Америка. Започват участия в различни клубове, танцувални зали, правят турне в страната, а през 1933 година гастролират и в Европа. Записват и множество плочи, благодарение на които покоряват и „домашната публика“.

Дюк Елингтън е обичал да се представя като „пианиста на оркестъра”, но реално неговото творчество по обем – над 450 композиции, повече от 3 000 записа на оркестрови изпълнения – е едно от най-богатите в историята на джаза. Самият той е самоук и никога не е искал да публикува написаните от него ноти. Разказвал е, че са се загубили, защото „музикантите му си завивали с тях сандвичите“. Съхранените партитури и щимове, изследвани по-късно от музиковедите са неразбираеми. Имат формата на указания, предназначени за отделния музикант, който трябва да изсвири своята партия, а взаимодействието на отделните секции в бенда или изпълненията си в тях музикантите е трябвало да учат наизуст.

Въпреки че в периода на Втората световна война популярността на Дюк Елингтън намалява, през 50-те и 60-те години възраждането на интереса към джаза го утвърждава като класик.

Елингтън участва и в няколко филма, за някои от които пише музиката, композира и мюзикъли. Често сътрудничи с други творци, каталогът му е един от най-големите лични записани джаз колекции, а много от неговите творби се превръщат в стандарти.

Дюк Елингтън умира през 1974 година, на 75-годишна възраст. На поклонението Ела Фицджералд казва: „Един гений ни напусна.“ Посмъртно е награден със специална награда Пулицър през 1999 г. Неговите наследници продължават да ръководят оркестъра му и до днес.

Дюк Елингтън: „Има два вида музика: добра музика и всичко между тях.“