МУЗИКАлно наследство: Химн на Република България

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Pixabay

Химнът на Република България е национален символ и елемент от националното самосъзнание на българите. След Освобождението има няколко песни, които са били избирани за национален химн.

Първият химн е „Шуми Марица“ с мелодия, базирана на немската песен – „Когато войниците маршируват през града“. Котленският учител Атанас Гранитски пише текст по нея – Слънце-зорница.

През 1876 г. е написан текстът от учителя от Тулча Никола Живков. Първоначално във възхвала на руския генерал Черняев, песента става известна като „Черняев марш“, а през 1912 г. е редактирана от Иван Вазов и впоследствие – избрана за химн на България. Вазов пише текста, вдъхновен от героичните победи на българската войска по време на Балканската война през 1912 г. и я посвещава на българските войници, които с небивал ентусиазъм отиват на война „все едно че отиват на сватба”.

Шуми Марица

Припев:

„Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!“

През 1944 г. е избрана песента „Република наша, здравей“ в унисон с премахването на монархията. Авторът на текста на химна е Крум Пенев, а композитор е Георги Димитров.

Република наша, здравей

Припев:

„Републико наша народна,
Републико наша здравей!
Земята ни днес е свободна,
Свободно днес всеки живей!“

„Република наша, здравей“ е химн до 1950 г., когато е заменена с „Българийо мила“ по текст на Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев и музика на Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов. 

Българийо мила

Припев: 

„Великото слънце на Ленин и Сталин 
с лъчите си нашия път освети. 
Димитров за подвиг сърцата запали, 
в борбата и в мирния труд ни сплоти.“

През 1964 г. за химн е приета песента „Мила Родино“ по текст на Цветан Радославов от песента „Горда Стара планина“, която той пише на бойното поле по време на Сръбско-българската война, където участва като доброволец. За мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро, а през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри Христов. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. При приемането на песента като химн последният куплет е премахнат и са добавени други два куплета със стихове, посветени на Москва и партията, които след 1990 г. отпадат.

Текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. В този вариант Великото народно събрание приема окончателно „Мила Родино“ за химн на Република България.

Мила Родино

Куплет:

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Пълният вариант на химна е куплетът, изпълнен веднъж, а припевът – два пъти и се изпълнява при честване на националния празник на Република България – 3 март, на официални празници, при честване на исторически събития и личности, церемонии по издигане на знамето на Република България и други официални събития с национално значение.

Съкратеният вокален вариант на националния химн е куплетът и припевът, изпълнени веднъж и се изпълнява по повод на културни и спортни събития и при откриването на учебната година.

Начините, по които може да се използва химнът на Република България, са описани на сайта identity.egov.bg – „Институционална идентичност на българската държавна администрация“. Съгласно информацията химнът може да се изпълнява само веднъж на ден в рамките на една и съща церемония. Химнът на Република България не може да се използва като част от друга мелодия или песен, да се изпълнява в ремиксирани варианти или с текст, различен от официалния.

Химнът е сред националните символи на българската държава, наред със знамето и герба. Държавните символи символизират независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

В текста са използвани материали от сайта „Институционална идентичност на българската държавна администрация“ www.identity.egov.bg.