МУЗИКАлно наследство: Имре Калман

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Имре Калман /1924г./, Wikimedia Commons

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 г. в град Шиофок в Австро-Унгария. От унгарски произход, той се утвърждава като бележит майстор на преплитането на мелодичност с драматургия, емоционалност с непредвидим обрат и печели прозвището „Кралят на оперетата“.

Роден под името Имре Копщайн в семейството на търговеца Карл Копщайн, той сменя фамилията си с Калман в гимназията. След като навършва 10 години, семейството му се мести в Будапеща, където живеят бедно и скромно, заради банкрута на баща му. Единственото забавление на Камлан е да стане пианист и заради усилията и страстта, които влага в обучението си по пиано, получава нелечима контузия на ръката си. Тя слага край на мечтата му за концертиращ изпълнител. Въпреки това, докато следва в Юридическия факултет на Будапещенския университет, паралелно постъпва и в Консерваторията в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток.

През 1904 г. е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща. Четири години по-късно се появява и неговата първа опера - „Татарско нашествие“, с която Имре Калман става популярен и ценен от критиката. Скоро след това се мести да живее във Виена, където създава едни от известните си произведения - „Циганинът примаш“ (1912), „Царицата на чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандска женица“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936). Композиторският му стил включва унгарската народна музика (като чардаша), влияе се от творчеството на  Йохан Щраус II и Франц Лехар, а в по-късните му произведения може да се открие дори и американски джаз.

Големият успех за Имре Калман идва с премиерата на оперетата „Царицата на чардаша“ през 1915 г. Спектакълът е експлозията от музика, танци и красота, поднесена с финес и изящество, оставя публиката без дъх, не слиза от сцена в продължение на две години и се играе винаги пред препълнени салони. И днес това е една от най-обичаните постановки в световен мащаб, определяна от критиците като абсолютен връх в музикално-сценичното творчество.

Въпреки еврейския си произход, Имре Калман е един от любимите композитори на Адолф Хитлер. След „Аншлусът“ - присъединяването на Австрия към Германия, което е първата стъпка към разширяване на Третия райх, той отхвърля предложението да стане „почетен ариец“ и последователно се мести да живее в Цюрих и в Париж, а през 1940 година емигрира в САЩ. В последствие неговите произведения са забранени за изпълнение в нацистка Германия до края на войната, а през 1948 г. композиторът се завръща във Виена, където е посрещнат тържествено.

Имре Калман е автор на двадесет­ оперети, произведения за симфоничен оркестър, различни инструментални пиеси, романси, вокални цикли, статии и рецензии.

Имре Калман умира на 30 октомври 1953 година на 71 годишна възраст в Париж, Франция.

Съгласно международните норми за авторско право, в това число и българското законодателство, произведенията са защитени до изтичането на 70 години след смъртта на автора – в случая на Калман до края на 2023 година. След този срок, творчеството му преминава в т.нар. обществено достояние (public domain), което означава, че музиката му може да бъде изпълнявана, адаптирана или използвана без нужда от разрешение от наследници или правоприемници и без заплащане на лицензионни възнаграждения.

Въпреки това, признанието, което творбите му продължават да получават от публиката и артистите по света, доказва, че истинското наследство на един композитор не е просто правен срок, а живата сила на музиката му, която не познава граници във времето.