МУЗИКАлно наследство: Кузман Шапкарев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Кузман Шапкарев, Wikimdia Commons

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 г. в Охрид, Османска империя. Български възрожденски книжовник, фолклорист, учител, просветен деятел, основател на Солунската гимназия, радетел за създаването на единна българска народност и просвета след Освобождението, редовен член на Българското книжовно дружество /БАН/, автор на сборника „Български народни умотворения“.

„Ние българите сме един народ, а нашето отечество е България. Още три неща трябва да любим и крепим яко-първо народността, второ-езикът, на който сме се родили и трето-пресветата християнска вяра. Ние славяните в Македония българи сме и такива желаем да останем. Чужди кумове да ни кръщават не искаме!“, пише Кузман Шапкарев в писмо до Георги Сава Раковски от 1860 г.

Кузман Шапкарев се ражда в семейството на „родители сиромаси, родом българи, православни християни“, част от големия български род Шапкареви. Първоначално се обучава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов, също бележит български просветен деятел, радетел на Българското възраждане в Македония, участник в борбата за налагане на независима българска църква и на новобългарска просвета. През 1854 г. двамата заедно откриват частно училище, с което спомагат за получаването на качествено образование от своите ученици.

В следващите години до Освобождението Кузман Шапкарев заема учителска длъжност в различни градове в Македония, а през 1859 г. въвежда за пръв път преподаването и изучването на български език в училището в Струга , както и на славянското църковно песнопение.

В Битоля се запознава и сближава с Димитър Миладинов, който по това време е главен учител по гръцки език, а неговият брат – Константин преподава в близкото до Битоля влашко село Магарево. Срещите на Кузман Шапкарев с братя Миладинови оказват решаващо въздействие за израстването му като учител по български език и оформяне на интереса му към фолклора. През 1863 г. Кузман Шапкарев се жени за най-голямата дъщеря на Димитър Миладинов – Елисавета.

След края на Руско-Турската война, Кузман Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I Български обаче активно поддържа кореспонденция с него на 12 април 1880 година му предлага учителското място в Солун.

Пристигайки в Солун през лятото на 1880 г., Кузман Шапкарев вижда, че българските училища са в развалини, а общият брой на учениците е едва двадесетина. Успява да издейства Солунската община да издаде заповед за откриване на българско мъжко и девическо училище, а после се отправя към Цариград, където получава одобрението от Българската екзархия в лицето на екзарх Йосиф I за създаването на мъжко и девическо училище. 

Усилията му се увенчават с успех и през октомври 1880 г. тържествено е открита Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ с четирима учители и над 100 ученици. По-късно се открива и девическото училище с над четиридесет ученички и една учителка. За своите 33 години съществуване Солунската гимназия успява да даде образование на над 10 000 българи. Сред тях са и редица личности, оставили ярка следа в българската история – Дамян Груев, Андрей Ляпчев, Тодор Александров, а сред учителите ѝ са Григор Пърличев и Константин Величков.

Кузман Шапкарев преподава, списва, просвещава. Издава и учебници -  „Българский буквар“, (1868), „Голяма българска читанка” (1868), „Майчин език” (1874), „Кратко землеописание за малички детца”, 1868; „Кратка свещена повествованица” (1868), за чието разпространение се грижи сам, като отваря заедно с брат си и книжарница в Охрид. Кузман Шапкарев е автор на ценни материали и за делото на братя Миладинови, които са публикувани през 1884 в Пловдив под надслов “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев”. Активно работи за обединение на българите, особено в културен, езиков и просветен смисъл, за създаването на единна българска народност и просвета, чрез разпространение на книги и обучение на местното население.

Изключителен родолюбец и будител, Кузман Шапкарев ще остане в историята и невероятния тритомен сборник -„Български народни умотворения“ (ч. I-III, 1891-1894 г.). В него намират място над 1 300 песни, близо 300 приказки, описания на обичаи, облекло и нрави от родния му край. Сборника е с огромен принос към изучаването на българския фолклор и е обработен с впечатляваща за това време филологическа точност, в сътрудничество с Иван Шишманов, Александър Теодоров Балан, Михаил Арнаудов и др.

Кузман Шапкарев умира на 18 март 1909 г. на 75 годишна възраст в София, Царство България.