МУЗИКАлно наследство: Марин Големинов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка:  Марин Големинов, Българската Държавна агенция „Архиви“

Марин Петров Големинов е роден на 28 септември 1908 г. в град Кюстендил. Български композитор, музикален критик, диригент, педагог, общественик, академик,  директор на Софийската опера и балет, ректор на Националната музикална академия, представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО.

Когато е на 7 години, семейството на Марин Големинов се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград), където започва да взима уроци по теория на музиката. През 1927 г. Марин Големинов постъпва в Националната музикална академия /тогава Държавна музикална академия/ в София, където учи цигулка, камерна музика и теоретични музикални дисциплини. По-късно следва композиция в Париж при известния френски композитор и педагог Венсан д'Енди. Там завършва „Школа Канторум“ със златен медал.

През 1934 г. Марин Големинов се завръща в България и става член на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Големият композитор е преподавател в Националната музикална академия /тогава Музикалната академия/ от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация.

През 1942 г. е премиерата на неговата танцова драма „Нестинарка“, по разказа на Константин Петканов. Представлението предизвиква истински фурор. Операта на Марин Големинов- „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново и е посетена от 14 000 души. С нея се слага началото на традицията там да се представят подобен вид музикални произведения. През 1963 г. Марин Големинов пише своя уникален „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“. Композиторът е автор и на „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“, „Пет скици за струнен оркестър“, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“.

Сред музикално-сценичните творби на Големинов са и оперите „Зографът Захарий“, на чиято премиера Никола Гюзелев пее и рисува на сцената и „Тракийски идоли“, както и балетът „Дъщерята на Калоян“. Квартетите му „Старобългарски“ и „Микроквартет“ продължават да се изпълняват с голям успех и днес.

Марин Големинов дирижира и концертите на Камерния оркестър към Радио София, чието създаване инициира и за който написва няколко сюити- „Балкан“, „Гайдар“, „Сюита от 5 македонски народни песни“, „Втори струнен квартет“ и други.

Марин Големинов е носител на Димитровска награда (1964); на орден „Георги Димитров“ (1983); герой на социалистическия труд (1978); народен артист (1965); почетен гражданин на Кюстендил (1983);почетен гражданин на Стара Загора (1977); почетен гражданин на София; лауреат на Хердерова награда (1976); кавалер на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres), доктор хонорис кауза на Националната музикална академия (София) и на Академията за музикално и танцово изкуство (Пловдив).

Марин Големинов е представител на т.нар. „второ поколение“ български композитори. С творчеството си той формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване. Сред ученици му са известните музиканти Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов и Димитър Христов.

Изданието, написано от Марин Големинов „Зад кулисите на творческия процес“ е преведено и издадено и на френски език. Писменият труд изследва задълбочено процеса на създаване и интерпретация на музикално произведение по един изключително иновативен начин.