МУЗИКАлно наследство: Михаил Шекерджиев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Михаил Колев Шекерджиев е роден на 25 август 1889 г. в Габрово, Княжество България. Български поет, участник в Балканските войни 1912–1913 г., Първата световна война 1915 – 1918 г., автор на музиката на безсмъртния химн на Българската армия „Велик е нашият войник“.

Михаил Шекерджиев завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911 г. Изучава цигулка при Петко Наумов и композиране при Добри Христов. Става учител цигулка, теория на музиката и ръководител на оркестъра в Института за слепи в София , По-късно е негов директор. Участва като цигулар в оркестъра на Свободния театър, театър “Ренесанс”, в Гвардейския оркестър и в оркестъра на Българската оперна дружба. През 1925 заминава за Мюнхен и Берлин, за да проучи общите и музикални методи за обучение на слепите. През това време учи цигулка в Мюнхенската консерватория при Ф. Бербер, а след завръщането си продължава да работи в Института за слепи.

През септември 1916 година на позициите на 23-ти Шипченски полк на Осма пехотна тунджанска дивизия, известен с имената: „Безсмъртен полк“, „Лудият полк“, „Венецът на българската бойна слава“, „Шипченци“, по склоновете на Галичица при Охридското езеро, по време на бойно дежурство близо до манастира „Св. Наум“ подпоручик Константин Георгиев пише безсмъртните стихове на българска войнишка песен „Велик е нашият войник“. Редник Михаил Шекерджиев създава за една нощ нейната мелодия. Още на следващия ден песента е изпълнена пред публика от импровизиран войнишки хор, в съпровод на австрийски духов оркестър, а сред първите слушатели на марша са писателите Ботю Савов и Димитър Чорбаджийски-Чудомир. В Охрид е и мобилизираният художник Владимир Димитров-Майстора, който вдъхновен от песента рисува графиката „Българският войник пред Самуиловата крепост", отпечатана в списание „Отечество“ на 2 септември 1917 година. И въпреки, че има и друг марш на полка, песента на Георгиев и Шекерджиев става много популярна в цялата войска, а „Велик е нашият войник“ се превръща в една от най-любимите войнски песни.

По-късно, по инициатива на взводния командир подпоручик Иван Влаев маршът е отпечатан в голям тираж, а приходите от продажбата са предадени на семействата на убитите войници от полка, съгласно изричното желание на Михаил Шекерджиев.

Оригиналният текст на марша описва героичния път на 23-ти Шипченски полк до Охридското езеро, възпявайки високия боен дух, патриотизма, себеотрицанието и жертвоготовността на българския войник. Поради политически причини той многократно е променян, но е толкова обичан от всички българи, че властта след 1944 година не успява да го забрани. През 2001 година, със заповед на министъра на отбраната, бойният марш „Велик е нашият войник“ е обявен за химн на Българската армия.

Михаил Шекерджиев е автор на около 20 песни за еднороден хор, 10 песни за смесен хор; масови песни, 31 детски песни; 5 песни за глас и пиано; малки пиеси за цигулка; обработки на народни песни, школи за китара и др.

Михаил Шекерджиев умира през 1958 г. в град София на 68 годишна възраст.

„Великъ е нашиятъ войникъ!“

/ т: К. Георгиев, м: М. Шекерджиев, 1916 г/
 

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

Снимка: колаж Михаил Шекерджиев (Съюз на българските композитори),картина “Български войник край крепостта на цар Самуил в Охрид“, художник Владимир Димитров-Майстора, 1916 г. Wikimedia Commons