МУЗИКАлно наследство: Морис Равел

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Maurice Ravel, Bibliothèque nationale de France, 1925, Wikimedia Commons

Жозеф-Морис Равел е роден на 7 март 1875 г. в град Сибур, Франция. Става символ на прогресивното творчество, като проявява върховен талант при композирането си. Известен е с емоционалността, проницателността и богатството на музикалното си творчество. Равел оставя след себе си едни от най-колоритните оркестрации, които са неразделна част от концертния репертоар на изтъкнати симфонични състави и до ден днешен.

Морис Равел се ражда в семейство с баща швейцарец и майка от баско потекло. От малък се влюбва в испанския фолклор, слушайки песните на майка му Мари. Още от ранна възраст проявява музикални наклонности, а 14-годишен вече учи в Парижката консерватория пиано при Шарл Берио и композиция при Габриел Форе. Без да е дете-гений, той твори с ума си и може да „вижда“ музиката отстрани - в неговите творби е характерно разгръщането на мелодичните линии, промените в тоналността, както и богатата темброва палитра. Новаторският му подход десетилетия наред не получава признание в академичните кръгове и в музикални среди на Франция, които осъждат неговата "анти-музикалната" работа.

От 1901 до 1905 г. Морис Равел се опитва неуспешно да спечели престижната Римска премия (Prix de Rome или Grand Prix de Rome) - френска стипендия за студенти по изкуства, първоначално за художници и скулптори, която е създадена през 1663 г. по време на управлението на Луи XIV. При последния му (четвърти) опит дори не вземат под внимание кандидатурата му, като се позовават на формални мотиви. Въпреки липсата на признание в собствената му държава, Морис Равел е носител на титлата почетен доктор на Оксфордския университет, почетен член на Кралската филхармония на Великобритания и най-висшата държавна награда на Белгия - Орденът на Леополд I. Години по-късно му е предложено членство в Ордена на Почетния легион и във Френския институт, но той отказва. Въведен е в „Зала на славата на музикалните награди „Грами“ през 1991г.

По поръчка на руския организатор на „Руските сезони“ в Париж Сергей Дягилев, Морис Равел създава музиката към балета „Дафнис и Хлое“. В годините след Първата световна война, в която служи като доброволец, композиторът пише своята забележителна клавирна сюита „Гробницата на Купрен“ (1917), две години по-късно я оркестрира, композира „Циганката“ за цигулка и оркестър, както и много други произведения, които се приемат с голям успех. По поръчка на Сергей Кусевци прави оркестрация на произведението за пиано на Модест Мусоргски „Картини от една изложба“.  "Алборада дел грациозо", "Валсът" , "Дон Кихот и Дулсинея", "Испанска рапсодия", "Павана за една починала инфанта", "Шехеразада" са само част от обемното му творчество.

През 1928 година Морис Равел гастролира в Америка и Канада, запознава се с Джордж Гершуин, на когото дори дава уроци по оркестрация, увлича се по джаза. Триумфът му там е така впечатляващ, че Равел тъжно споделя: "Подобно нещо не би могло да се случи в Париж!". Парадоксално най-големите вестници отразяват събитието с обширни материали, а единственият, който излиза на френски в Ню Йорк не публикува нито ред. През 1932г. Морис Равел посещава и Русия заедно с известната пианистка Маргарита Лонг.

„Болеро е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-добрата, не е Болеро. Та в него няма музика!” – казва френският композитор за най-емблематичното си творение. Написано е по поръчка на приятелката му Ида Рубинщайн, ексцентрична богата руска балерина и представлява експериментална композиция от повтаряща се мелодия, която се разраства с постепенното добавяне на инструменти. Идеята за написването на „Болеро“ идва докато наблюдавал разтопения метал в един леярски цех при посещението си в завод.

"Болеро" е музика, пленяваща с пулсиращата ритмика на испанската музика и е едно от най-изпълняваните музикални произведения и днес. Повече от сто и петдесет филма го включват към своите саундтраци : "Тайният агент"(2016), "Магията на лунната светлина"(2014), „Магнолия“  (1999), "Сталкер" (1979).

Докато работи върху балета си „Жана д’Арк“, автомобилна катастрофа прекъсва процеса и композиторът навлиза в труден здравословен период. Последните му произведения са „Три песни“ към озвучения филм „Дон Кихот“, написани специално за легендарния руски певец Феодор Шаляпин.

Морис Равел умира на 28 декември 1937г. в Париж на 62-годишна възраст по време на несполучлива операция.

Източници: sofiaphilharmonic.com; wikipedia.org; impressio.dir.bg