МУЗИКАлно наследство: Стоян Николов Михайловски

26.05.2023 г.

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Св. св. Кирил и Методий (1892г.)
(Върви, народе възродени!)

 

                                        Върви, народе възродени,                                        

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден -

и Бог ще те благослови!

 

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден -

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!

 

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир.

 

Бе и тъжовно робско време...

тогаз балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отомански властелин...

 

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци! През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина.

 

Подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху славянский мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в славянството во век веков!

 

Стоян Михайловски е роден през 1856г. в град Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски - възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа, наследник на стар чорбаджийски род. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски. Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. по настояване на именития си чичо завършва Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. Там негов съученик е Константин Величков и започва да проявява литературните си заложби. След завършването на лицея, в продължение на две години преподава в българското училище в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, за да учи правни науки, философия и чужди езици.


След Освобождението от турско робство Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет), член е на Българското книжовно дружество ( Българска академия на науките). Заради хапливия си език и пламенните речи, които държи в изобличение на духовния упадък и в защита на изконните общочовешки норми, бива уволняван от постовете, които заема. 


Непримирим към пошлостта, самохвалството и безпринципното поведение, пише и публикува емблематичните си басни и епиграми, с които остава и до момента ненадминат майстор в българската литература. Творчеството му включва и сатира, драма, поеми, сонети, афоризми. Неговата „Книга за българския народ“, сатирична поезия под формата на монолог, в която осмива разврата на следосвобожденския елит, е едно от най-тиражираните произведения на Михайловски, препечатвано многократно, с актуално звучене дори в наши дни.  


Известен е с псевдонимите: Драгостин Истров, Де Профундис, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков. Пламенен защитник на идеята за обединена България.


Последните години на XX в. Стоян Михайловски е учител по музика в Русе. Там написва стихотворението „Химнъ на Св. Св. Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. 
Произведението веднага е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе и става известно няколко години по-късно, когато през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, Панайот Пипков композира музиката към текста. 


Вече 130 години „Върви, народе възродени!“ е символ на  българската просвета и култура и на славянската писменост. Произведението съдържа 14 куплета, като по време на тоталитаризма са променени някои стихове с идеологическа цел, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, а цели куплети са напълно изтрити. Възстановено е в оригиналния си вид за изпълнение след 90-те години на миналия век, с идването на демократичните промени.


Стоян Михайловски умира през 1927 в град София на 71 години.


„В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.“


Стоян Михайловски

 

В текста са използвани материали от книгата „Стоян Михайловски: баснописец и сатирик“, Ангел Тодоров, 1956г.

Снимка:  Държавна агенция „Архиви“