МУЗИКАлно наследство: Стоян Николов Михайловски
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката
Св. св. Кирил и Методий (1892г.)
(Върви, народе възродени!)
Върви, народе възродени,
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!
О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Стоян Михайловски е роден през 1856г. в град Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски - възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа, наследник на стар чорбаджийски род. Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски. Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. по настояване на именития си чичо завършва Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. Там негов съученик е Константин Величков и започва да проявява литературните си заложби. След завършването на лицея, в продължение на две години преподава в българското училище в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, за да учи правни науки, философия и чужди езици.
След Освобождението от турско робство Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет), член е на Българското книжовно дружество ( Българска академия на науките). Заради хапливия си език и пламенните речи, които държи в изобличение на духовния упадък и в защита на изконните общочовешки норми, бива уволняван от постовете, които заема.
Непримирим към пошлостта, самохвалството и безпринципното поведение, пише и публикува емблематичните си басни и епиграми, с които остава и до момента ненадминат майстор в българската литература. Творчеството му включва и сатира, драма, поеми, сонети, афоризми. Неговата „Книга за българския народ“, сатирична поезия под формата на монолог, в която осмива разврата на следосвобожденския елит, е едно от най-тиражираните произведения на Михайловски, препечатвано многократно, с актуално звучене дори в наши дни.
Известен е с псевдонимите: Драгостин Истров, Де Профундис, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков. Пламенен защитник на идеята за обединена България.
Последните години на XX в. Стоян Михайловски е учител по музика в Русе. Там написва стихотворението „Химнъ на Св. Св. Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн.
Произведението веднага е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе и става известно няколко години по-късно, когато през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий, Панайот Пипков композира музиката към текста.
Вече 130 години „Върви, народе възродени!“ е символ на българската просвета и култура и на славянската писменост. Произведението съдържа 14 куплета, като по време на тоталитаризма са променени някои стихове с идеологическа цел, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, а цели куплети са напълно изтрити. Възстановено е в оригиналния си вид за изпълнение след 90-те години на миналия век, с идването на демократичните промени.
Стоян Михайловски умира през 1927 в град София на 71 години.
„В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.“
Стоян Михайловски
В текста са използвани материали от книгата „Стоян Михайловски: баснописец и сатирик“, Ангел Тодоров, 1956г.
Снимка: Държавна агенция „Архиви“