МУЗИКАлно наследство: Волфганг Амадеус Моцарт

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Portrait of Wolfgang Amadeus Mozart, painted by Barbara Kraft at the request of Joseph Sonnleithner in 1819, Wikimedia Commons

Волфганг Амадеус Моцарт (Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart) е роден на 27 януари 1756 година в Залцбург. Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на музика по това време, не съществува и музикален инструмент, за който Моцарт не сътворява произведение. В безсмъртните му и съвършени творби е вплетена нежна, красива, емоционална и жизнерадостна музика.

Под ръководството на амбициозния си баща Леополд Моцарт, композитор и учител по цигулка, започва да учи пиано още на тригодишна възраст, на пет години пише първите си композиции, а на седем започва да изучава цигулка и орган. На осем години пише първата си соната за пиано, а на 12 – първата си опера. Заедно с неговата сестра Анна-Мария, пианистка, започват да свирят пред богатата аристократична публика в Германия и постепенно стават известни. Моцарт показва невероятна музикална способност, стигаща до феноменалното. Острият музикален слух и изключителната музикална памет, както и вродената подвижност на пръстите му позволяват да се справя и с най-сложните задачи.

Моцарт още на шестгодишна възраст е вече забележителен пианист – виртуоз на клавесин, а славата му на „детето чудо“ нараства. Четиринадесетгодишен е избран в Болонската академия на науките като майстор на композицията – случай без прецедент, тъй като в академията избират членове само над 20-годишна възраст при доказани необикновени способности.

След като прекарва няколко години в Залцбург, където го назначават за дворцов органист и изкарва прехраната си, като дава частни уроци по музика, през 1781 г. Моцарт се установява на постоянно местожителство във Виена. Това е и най-плодотворният творчески период от неговия живот. През първите пет години той написва една от най-значителните си опери – „Отвличане от сарая“ (1782), симфонии № 33 – 38, голям брой концерти за различни инструменти, струнни квартети, сонати и др. През 1786 г. Моцарт завършва операта си „Театралният директор“. Запознаването на композитора с придворния поет на виенския двор — италианеца Лоренцо да Понте, изиграва важна роля в оперното му творчество. По негови либрета са три от най-ценните оперни творби на Моцарт: „Сватбата на Фигаро“ (1786), „Дон Жуан“ (1787) и „Така правят всички“ (1790). „Сватбата на Фигаро“ преминава при огромен успех. За Пражката опера Моцарт написва специално „Дон Жуан“, приета възторжено от публиката.

Въпреки усилената си работа, материалното положение на композитора не е добро. Отделно придворните музиканти начело с Антонио Салиери всячески пречат да се поставят оперите на Моцарт на сцената, императорът също няма добро отношение към него. През 1787 година той все пак е обявен за композитор на императора, но заплатата му не е висока. През 1791 година е премиерата на неговата опера „Вълшебната флейта“ – един от последните успехи на Моцарт.

Последното произведение, върху което работи Моцарт, е неговият Реквием. Още с нанасянето на първите знаци върху нотния лист, Моцарт споделя с близките си обзелото го чувство, че пише реквием за собствената си смърт. На 4-ти декември той дава подробни указания на ученика си Франц Зюсмайер как да бъде завършена творбата и същата нощ умира. Ден преди смъртта си 35-годишният композитор споделя пред своите най-близки приятели: „Аз съм пълен с творчески идеи. Не съм написал и една хилядна от онова, което е в сърцето ми…”.

Волфганг Амадеус Моцарт умира на 5 декември 1791 г. на 35-годишна възраст. Погребват композитора в гробището „Св. Марко“ в общ гроб с други десет незнайни бездомни бедняци. На погребението не присъства никой от близките на Моцарт. Появява се слухът, че Моцарт е отровен от придворния композитор Антонио Салиери, но остават непотвърдени.

Мистериозните обстоятелства около смъртта на великия композитор са в основата на няколко забележителни литературни произведения. Едно от тях е драмата на Пушкин „Моцарт и Салиери”. По това произведение Римски-Корсаков написва в 1897 г. едноименната си опера. Пиесата на Питър Шафър „Амадеус”, преработена и във филмов сценарий, по който през 1984 г. Милош Форман едноименния филм, носител на осем Оскара, пет Златни глобуса и още много международни филмови награди.

Моцарт композира 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 25 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, за пиано и за орган, 23 квартета, 8 квинтета, 70 вокално-симфонични творби, арии, дуети, терцети, 4 серенади, дивертименти и други концертни ансамбли, 30 песни, 4 кантати, 2 оратории, 18 меси, един реквием и много други. Лудвиг ван Кьохел (1800 – 1877) – австрийски ботаник и минералог, си поставя амбициозната задача да подреди хронологично всички произведения на именития си сънародник. Затова и след всяко произведение на Моцарт стои буквата „К” или „КV” и съответен номер.

Моцарт и съпругата му Констанца имат, шест деца, от които остават живи две – Карл Тома (1784) и най-малкият – Франц Ксавер Волфганг (1791), наречен по-късно в памет на баща си само Волфганг Моцарт.

„По мое дълбоко убеждение Моцарт е най-високата, кулминационната точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката“

Чайковски