Нова година за българската култура

Споделяме тезата, че историческото и културно наследство, които имаме, могат да бъдат съхранени и надградени единствено, ако се гарантира тяхното оцеляване и те бъдат стимулирани. Това би положило основите за стопиране на негативните тенденции в културата и трансформирането им в устойчиви позитивни практики.

Съгласно изследването от декември 2014 г. на Ernst & Young[1] на културните и творчески индустрии в рамките на Европейския съюз, културата и творчеството са основополагащ елемент за европейската идентичност и икономика. В него председателят на Европейския парламент, Мартин Шулц, заявява, че културата и творчеството създават идентичност, която ни обединява. Това налага Европа  да направи всичко по силите си - освен да запази своето наследство,  да формира и адекватна политическа и икономическа среда, от които се нуждае, за да се развива. Тези позиции и мислене намират своето основание в един семпъл факт -  на европейско ниво, творческите и културни индустрии допринасят за формирането на 4.2 % от БВП на ЕС и на 7 млн. работни места.

Успоредно, България е абсолютно номинален член на ЕС по отношение на политиката си в творческата и културната икономика. У нас културата и творчеството не се свързват с другите отрасли на икономиката и не се отчита добавената стойност,  която те генерират за тях. ЕС  свързва културата пряко с туристическата индустрия и заетостта в нея, с образованието и с технологичния бизнес, доколкото дигитализацията създава условия за много компании да разработват устройства, приложения, платформи и услуги за разпространение на съдържание онлайн. Освен традиционната заетост, културната и творческата индустрия по безспорен начин „попиват“ от всички индустрии и създават условия за редуциране на младежката безработица.

Изводът, че България изостава в това направление, не е нов. Изводът, че културата е принизена и в периферията на държавата също. Стратегията за развитие на българската култура е документ без практическа стойност. И най-тъжното е, че освен загуба на време и пари, се прахосва таланта и потенциала на много способни творци.

Гореизложените обстоятелства ни мотивират да действаме и търсим промяна. Реформите са закъснели, но са нужни сега. По тази причина, Музикаутор, съвместно с Българската музикална асоциация, кани всички творци, музиканти, артисти, художници, писатели, продуценти, издатели, техните браншови и творчески съюзи, да подкрепят инициативата „Нова година за българската култура“.

Конкретният повод са законодателни предложения, които организациите за колективно управление на права настояват в рамките на 18 месеца, пред три правителства и три парламента, да намерят място в Закона за авторското право и сродните му права. Те касаят автори, издатели, музиканти, продуценти, артисти, преводачи, режисьори, сценаристи,

оператори и т.н. Те са в синхрон с европейските практики и идейно целят да създадат среда, в която културата и творчеството да се развият в унисон с Европа.  Отделно, реформите ще допринесат за допълнително захранване със средства на „Национален фонд Култура“, което ще стимулира и катализира националната политика, икономика и заетост в областта на културата.

В рамките на инициативата „Нова година за българската култура“ се предвиждат паркирането на камион с платформа пред Народното събрание, която да служи да своеобразна сцена на творците и едночасов концерт на платформата на камиона в периода 12:00 – 13:00 ч. на 21.01.2015 г. с участници -   Любо Киров, Виктория Терзийска, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов, D2, Орлин Горанов, Константин Белчев, SkilleR, Жана Бергендорф, БТР, Zafayah, Спенс, с водещ DJ Мартен.

Събитието ще събере лица от българската културна сцена – творци, музиканти, актьори, писатели, артисти, които ще демонстрират своето обединение зад позитивното послание „Нова година за българската култура“ и желанието си за промяна на политиките в културната сфера на всички нива в държавата - законодателно и административно.  

Участниците ще мотивират управниците да предприемат целенасочени действия за анализ и насърчаване на икономическия потенциал в сектор „Култура“ на националната икономика, за развитието на творческите индустрии, за подпомагане на творческите гилдии и създаването на нов модерен ценностен модел на българското общество, адекватен на европейския.

[1] http://www.creatingeurope.eu/en/wp-content/uploads/2014/11/study-full-en.pdf