Ясен Козев: Няма по света пример за икономическа организация, каквато е и БНР, която да получава каквото поиска срещу колкото даде

Точно популизъм е внушението на БНР, че Музикаутор ощетява обществения интерес, като спира достъпа на радиото до популярна българска и чужда музика.

Популизъм е внушението, че Музикаутор е някаква бизнес корпорация, която изнудва радиото. Напротив, Музикаутор не е нищо повече от сдружение на композитори, автори на текстове, музиканти и музикални издатели. Музикаутор представлява 2700 творци в сферата на музиката. Много от най-популярните родни музиканти са членове на организацията. Сред тях са имената на Кирил Маричков, Тончо Русев, Митко Щерев, Дани Милев, Орлин Павлов, Виктория Терзийска, Васил Гюров и много други.

Това което прави Музикаутор от години е да защитава техния интерес, да прави така, че ако някой в България или по света използва техния труд за комерсиални цели, те ще получат възнаграждение за това. Да си представим, че в някакъв клуб организират парти посветено на песните на Тончо Русев, Кирил Маричков и Митко Щерев, и сложат вход за събитието 10 лева. Това означава, че някой хитър човек печели пари, като използва труда им, без обаче да им заплати нито стотинка. Ето тук се намесва Музикаутор, сдружението по законен път изисква всяко радио, телевизия, клуб, хотел или каквато и да е търговска организация, да изплаща възнаграждение, ако използва труда, на някой музикант.

Същите принципи важат, ако искаш да използваш откъс от някой роман, за да направиш списанието си по-интересно, трябва да платиш на писателя. Ако използваш снимка, за да я продаваш в календар, трябва да платиш на фотографа. Или откъс от филм, или да копираш дизайн на дреха и т.н. и т.н.

Една от най-тежките обществени битки за всички хора в страната последните 27 години е било именно справедливото заплащане на труда.

Има ли изобщо съмнение, че справедливото възнаграждение за труда и таланта не е в интерес именно на хората? Това не е ли изконно право на всеки гражданин, да получава достойно възнаграждение? Или БНР предлага да се ощети една част от обществото, в името на собствения си интерес? Това справедливо ли е?

Някой може ли да си представи, да остави колата си на ремонт в автосервиз и когато отиде да си я вземе, да плати само за частите, но не и за труда на майстора? Или както е в случая с БНР, да плати, колкото прецени.

Няма по света пример за икономическа организация, каквато е и БНР, която да получава каквото поиска срещу колкото даде.

Защото сега ще бъдат нарушени правата на музикантите, утре на артистите, на кинаджиите, а накрая на всеки един български гражданин. Това ще създаде прецедент, след който битката за достойно заплащане на труда, може да се върне двайсет години назад.

Музикаутор бавно и систематично, година след година, успя да наложи всяко използване на музика, да носи приходи за авторите. Организацията е изградила солиден имидж и доверие, като работи с всички подобни организации по света и изплаща възнаграждения на музиканти по цялото земно кълбо. А най-големият успех е, че българските радиа, телевизии, заведения имат споразумения с Музикаутор и също изплащат възнаграждения.

Институцията, която би следвало да е безкрайно коректна и отговорна точно към българските автори, е БНР. Точно тази институция, която има бюджет от 47 милиона лева – сума, два пъти по-голяма от прихода на всички частни радиостанции в България взети заедно. 47 милиона лева от нашите данъци. На фона на тази огромна сума, Музикаутор предложи за музикантите да бъдат заделени 4%. Дял, който е аналогичен на повечето държави в Европа.

БНР смята, че Музикаутор ги изнудва. Но ако БНР спре да излъчва авторска музика, означава, че няма да изплаща възнаграждения на музикантите. Тогава логиката на радиото е абсурдна, защото излиза, че музикантите изнудват сами себе си.

И всъщност най-ощетен ще бъде възрастният човек с тромпета, който преди години е участвал в записа на дунавското хоро.