Creators’ Day 2025: човешкият глас в ерата на ИИ

София се превърна в световна сцена за разговори за бъдещето на творчеството в ерата на изкуствения интелект (ИИ). На 29 май тази година по време на Деня на творците (Creators’ Day)  – специално събитие в рамките на CISAC GA 2025, в който автори, композитори и експерти от пет континента се обединиха около каузата за етично използване на изкуствения интелект и защитата на човешкото творчество. Събитието се организира от Международния съвет на музикалните творци (CIAM), CISAC и МУЗИКАУТОР като част от програмата на Годишното Общо събрание на CISAC, което тази година се проведе за първи път във София.

В рамките на Creators’ Day над 140 участници – автори, композитори, сценаристи и визуални артисти – обмениха идеи и предложения за по-справедливо, иновативно и етично бъдеще за творците в дигиталната ера. Темите бяха с акцент върху опазването на културното многообразие, предизвикателствата пред развиващите се пазари и необходимостта от прозрачни практики за обучение на изкуствен интелект, без нарушаване на авторските права на обучителното съдържание.

Българският автор Николай Маджаров – Файчето (музикант, композитор, продуцент, член на МУЗИКАУТОР) беше панелист в дискусията „Генеративен изкуствен интелект (GenAI) и културно многообразие – запазване на ценностите в свободен свят“, като представи своята гледната точка на местната творческа общност за ролята на изкуствения интелект и възможностите, които той предоставя на творците.

„Творчеството не е състезание, то е нужда.“ С тези думи Маджаров  постави лична и дълбоко човешка перспектива в дискусията за изкуствения интелект и културното многообразие в панела.

Маджаров сподели, че от 2019 г. заедно с екипа си развива собствен модел на изкуствен интелект (ИИ) за оркестрация и аранжимент. Продуцентът подчерта, че той не е за комерсиална употреба, а се ползва като инструмент за повишаване на продуктивността и запазване на творческата идентичност.

„Обучаваме модела си със собственото си творчество. Той не е публичен, не е за продажба – част е от нашия екип и процес.“

Файчето добави, че ИИ може да бъде в полза на твореца, но само когато то се случва етично, доброволно и с уважение към авторските права. Според него, въпросът вече не е дали изкуственият интелект ще бъде част от творчеството, а в каква рамка ще се случи това:

„Въпрос на време е да разберем, че ИИ вече е част от нас. Въпрос на нормативна рамка е да урегулираме тази дейност по справедлив начин.“

Участниците бяха единодушни, че ИИ не бива да се възприема като заплаха, а като инструмент, който може да допринесе за опазване на културното и творческо многообразие в бъдеще.

„Само 25% от диалектите и езиците, говорени в света, са включени в тези модели на изкуствения интелект“, коментира Карлос Лара, който е музикален композитор и продуцент от Латинска Америка. Това, което Николай прави, е невероятно и ние трябва да го обмислим. Можем да използваме малки езикови модели, за да съхраним нашата култура и езиците, диалектите в нашите държави“.

Технология без контрол = заплаха за авторите

В събитието се включи и Ед Нютън-Рекс, който е британски композитор и технологичен предприемач и експерт по развитие на генеративен изкуствен интелект. Той е основател на организацията Fairly Trained, която се бори за справедливо използване на авторско съдържание в обучението на модели за развитие на ИИ. В представянето си той опроверга три мита, с които индустрията често прикрива липсата на прозрачност и уважение към творците:

Според Нютън-Рекс първият мит гласи, че  „ИИ се учи като човек“, което той твърди, че е напълно погрешно разбиране. Обучението на ИИ не е вдъхновение, а масово копиране на съдържание, често без знанието и разрешението на авторите – практика, която директно конкурира оригиналните произведения.

Мит две, който технологичният предприемач оспорва е, че „Fair use прави етично обучението на ИИ с авторски произведения без разрешение“. Всъщност термина „Fair use“ (справедливо ползване) се употребява в законовата рамка на САЩ за ограничено използване на защитени с авторско право произведения без разрешение от автора, ако употребата е за обучителни или некомерсиални цели.

Ед Нютън-Рекс се аргументира, че използването на защитени произведения без разрешение и компенсация за авторите не може да се нарече „справедливо“, особено когато резултатът е алгоритъм, който замества човешки труд.

Мит три се отнася за „Опцията за отказ (opt-out), която защитава създателите“. Нютън-Рекс настоява, че тези механизми са неработещи, защото поставят бремето върху творците, докато платформите и технологичните компании не носят никаква реална отговорност. Метаданни често се премахват, съдържание се препубликува, а отказът от предоставяне на право на ползване  става технически и юридически почти невъзможен. „Това е илюзия за контрол – не истинска защита,“ каза той.

ИИ не е враг на творчеството, но има нужда от правила

Дискусията в София ясно показа, че балансът между иновация и справедливост е възможен, ако законодателните рамки се изграждат с участието на самите автори. Технологията не е проблем сама по себе си – проблемът е липсата на контрол, прозрачност и етичен подход от страна на ИИ компаниите.

За автори като Файчето, музиката не е просто звук – тя е израз на идентичност, култура и принадлежност.
За експерти като Нютън-Рекс, борбата не е срещу изкуствения интелект, а за справедливост в начина, по който той създава съдържание и използва авторско творчество за обучение.

Събитието се проведе в рамките на седмицата на Общото събрание CISAC GA 2025, която за първи път се състоя в България, и се фокусира върху най-важните предизвикателства пред авторите в глобален контекст – включително въздействието на изкуствения интелект върху творческия труд, нуждата от по-ефективна законодателна защита и ролята на авторите в изграждането на устойчива културна екосистема.

Creators’ Day затвърди позицията на България като активен участник в глобалния творчески диалог и предостави платформа за българските автори да бъдат чути на световната сцена. Събитието беше силно напомняне, че гласовете на творците трябва да останат припознати – и в алгоритмите, и в политиките, които ги регулират.

Снимки: Димитър Кюсемерлиев