МУЗИКАлно наследство: Гюрга Пинджурова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка:  Гюрга Пинджурова, архив БНР

Гюрга Пинджурова е родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Смятана за една от първите професионални народни певици в България, тя оставя дълбока диря в песенната култура на страната ни.

Гюрга Пинджурова е дъщеря на трънски дюлгерин (строител на зидове). Започва да пее от малка песните, които чува от своята майка. В училище забелязват таланта й и през 1917 г. Гюрга изучава оперно пеене в Държавното музикално училище в София при известната певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, гласовитата девойка завършва оперно пеене в Пражката консерватория за 3 години, съкращавайки по този начин следването си с 2 години.

Благодарение на вокалната си дарба Гюрга Пинджурова получава покани за концертна дейност в Австрия и Чехия, но тя избира да се завърне в родината си. Тук също има много концертни изяви, като певицата изпълнява арии от опери и разработки на народни песни. Гюрга Пинджурова учителства няколко години в София, Трън и някои от трънски села. През 1936 г. за кратко е част и от хора на Софийската народна опера.

Съдбоносна среща се оказва решаваща в живота й. На гости на виден трънски юрист пристигат знакови лица от културния живот в страната: директорът на Българското национално радио – Сирак Скитник, композиторът Петко Стайнов и писателката Ана Каменова. Те чуват как пее Гюрга Пинджурова и веднага й предлагат да започне работа като солистка в радио „София“ (БНР), където по това време песните се изпълняват на живо. Така през 1935 година певицата и семейството й се местят да живеят в  София. В ефир тя изпълнява предимно песни от Трънския край, но обработени за нея – с народно и оперно звучене, под акомпанимента на фолклорна група „Тракийска тройка”. Записите й в Националното радио са повече от 80 на брой, а много от тях слушаме и до ден днешен. 

Популярността на Гюрга Пинджурова е голяма, защото за разлика от другите изпълнители пее с академична вокална постановка. Песните ѝ „Омиле ми, ягодо“, „Море чича рече да ме жени“, „Гугутка гука в усое“, „Попей ми, Янке ле, невесто“, „Море, Рада носи кован колан“  и днес са в учебниците по музика и в репертоара на някои съвременни изпълнители. Партизанската песен „Хей, поле широко“ също се радва на широка популярност. Дълбокият и емоционален глас на Гюрга Пинджурова, усетът й към народната песен и умението да внася своя стил в изпълнението, я утвърждават като една от най-добрите вокалистки и интерпретаторки на народни песни.

Гюрга Пинджурова умира на 10 ноември 1971 г. в София.

Омиле ми, Ягодо

Омиле ми, Ягодо,

омиле ми, Ягодице,

омиле ми комшийско девойче. /2/

Плаво беше, Ягодо,

плаво беше, Ягодице

плаво беше, мене мило беше. /2/

Ама ми га, Ягодо,

ама ми га, Ягодице,

ама ми га други преотеше. /2/

Не ми жалба, Ягодо,

не ми жалба, Ягодице,

не ми жалба, дет’ га преотеше,

най ми жалба, дет’ ма прикумише.

Венчай, куме, Ягода,

венчай, куме, Ягодица,

венчай, куме, само не проклиняй /2/

Я не кълнем, Ягодо,

я не кълнем, Ягодице,

я не кълнем, само сърце кълне,

я не кълнем, пусто сърце кълне.