МУЗИКАлно наследство: Пейо Яворов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Пейо Яворов, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“

Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 г. в Чирпан. Един от най-големите майстори на българска поезия, родоначалник на символизма в българската литература, автор на любовна лирика - връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха, един от най-талантливите и прочувствени български поети.

Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си. В периода 1893 г. – 1900 г. е пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 г. до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.

През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите, останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му - преминава в четата на Яне Сандански.

Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред!…“, (в. „Глас македонский“, 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо...“ (сп. „Мисъл“, 1899 г.). Пише социална поезия – стихотворенията „На нивата“, „Градушка“, „Арменци“ (1900 г.) и други. Яворов е родоначалник на символизма в българската литература. Той утвърждава философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта – сборниците „Безсъници“ (1907 г.), „Подир сенките на облаците“ (1910 г.).  Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха – стихотворенията „Калиопа“, „Обичам те“, „Пръстен с опал“, „Молитва“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „На Лора“ и други.

Творчеството му е тясно свързано с Македоно-одринското революционно движение, той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904 г.). Автор е и на мемоарите „Хайдушки копнения“ (1908 г.), разказващи за премеждията на четниците в Македония. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО - Тодор Александров. Смята се, че отровата и пистолетът, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба от Тодор Александров.

Пейо Яворов е редактор в издания, свързани с ВМРО, сред които вестник „Дело“, легален печатен орган на организацията (1901 г. - 1902 г.), нелегалните - „Свобода или смърт“, „Илинден“ и „Автономия“. Автор е и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.

Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създава литературния кръг „Мисъл“, сформиран около списание „Мисъл“ (1892 г. – 1907 г.). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него е поемата „Калиопа“. През 1901 г. авторът издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 г. е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910 г.) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912 г.).

Мина /Мария/ Тодорова, сестрата на писателя Петко Тодоров, е първата голяма любов на поета. Отношенията между двамата се осъществяват главно чрез писма. Понеже и Мина има поетични заложби, цялата им кореспонденция се превръща в затрогваща поезия. Той я нарича „ангел“, а от нейните редове личи, че не е безразлична към поета, но чувствата ѝ са по-скоро платонични. На нея той посвещава някои от най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“, „Две хубави очи“ и други. Отношенията им са усложнени поради нежеланието на близките ѝ тя да свързва живота си с този на Яворов, а през 1910 г. Мина Тодорова умира от туберкулоза в санаториум във Франция. Докато е в Париж, Яворов създава драмата „В полите на Витоша“, в която описва отношенията си с Мина. На същата тема е и драмата от Петко Тодоров - „Змейова сватба“.

Любовта към Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях свидетелства за една пламенна и бурна любов. На 29 ноември 1913 г. Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.“). Изстрелът го ослепява. Съкрушен от последвалия съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, Пейо Яворов взема голяма доза отрова и се застрелва.

Пейо Яворов умира преди точно 110 години – на 29 октомври 1914 г. в град София на 36-годишна възраст и днес честваме неговото забележително наследство за българската култура.

В текста са ползвани материали от Българска телеграфна агенция /БТА/,  Голяма енциклопедия България, 2012 г.

Две хубави очи

(„Подир сенките на облаците“, 1910 г.)

  Две хубави очи. Душата на дете

  в две хубави очи; – музика – лъчи.

  Не искат и не обещават те…

  Душата ми се моли,

  дете,

 душата ми се моли!

Страсти и неволи

 ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

 не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

   Душата ми се моли,

   дете,

   душата ми се моли…

   Не искат и не обещават те! –

   Две хубави очи. Музика, лъчи

   в две хубави очи. Душата на дете…